В проекта, иницииран от столичното предприятие "Софияплан" и изготвен от преподаватели от Университета по архитектура, строителство и геодезия са идентифицирани около 100 обекта. Авторите са избрали 22 като най-важни и рискови за опазване. Те са подбрани на база "ясни и международно признати критерии за недвижима културна ценност".
Архитект Даяна Николова от Столичното предприятия „София план“ коментира, че според предходния общински план за развитие и интегрираният план за градско възстановяване и развитие е необходимо да се идентифицира този пласт на културното наследство, който се случва след 1944 година.
"София, която е безкрайно богата и многообразна на културно наследство има добре поддържана база данни за обектите си културна ценност и няма никакви обекти, оценени след 1944 и за нас като общинско предприятие, което се занимава със стратегическото планиране на града беше важно да има структуриран пълен обзор на образци на това време от 1944 до ден днешен",
Главен асистент д-р арх. Емилия Кълева от Катедра „История и теория на архитектурата“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия съобщи, че са избрани най-ценните и застрашени обекти, защото те би следвало да са най-спешна наша грижа.
"Тази инициатива се опитва да обогати столичната система на културното наследство с този по-малко познат все още архитектурен слой и веднага бързам да поясня, че под по-малко познат имам предвид по-малко проучван като културна ценност и културно наследство."
По думите на архитект Даяна Николова собствениците на сгради - паметници на културата трябва да получават финансова подкрепа за поддържането им.
„Аз съм убедена, че едни разумни правила и едно текущо отношение добро към средата ще ни лишат от това, с което много често се сблъскваме при паметниците на културата - да поправяме десетилетие от липса на грижа и трудности. Собствениците успоредно с отговорностите си трябва да получават и необходимата подкрепа - било то финансова или методическа за това как да се грижат по-добре за сградите си, ако те биха били културно наследство“.
Повече можете да чуете в звуковия файл.Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..
Бела Бенова е фотограф и пътешественик по морските фарове на Европа. Автор на книгата "По пътя на пулсиращата светлина". Няколко изложби по темата. "Връщаме лентата" точно 18 години назад, когато Бела поема на първото си пътешествие, следвайки пулсиращата светлина на българските черноморски фарове, а светлината бързо я повежда към съседна..
УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти. Стажантска програма "Езиков приятел" е насочена към студенти, които желаят да допринесат за социалната интеграция и успешното развитие на деца мигранти в България. Инициативата се реализира в рамките на проекта Language Buddy. Програмата търси мотивирани и..
София заема последното, 36-о място в международна класация на мрежата "Чисти градове" за безопасно придвижване на деца и подрастващи. Оценката ни е три пъти по-ниска дори от предпоследния в подреждането . В класацията участват големи градове и столици на държави от ЕС. Проучването "Улици за децата, градове за всички" анализира..
Александруполис е най-големиятград в Западна Тракия с най-голямото пристанище в региона . Градът, разположен недалеч от българската граница, предлага съчетание от крайбрежна атмосфера, достъпни цени и богати възможности за активен отдих и забавления, посочи за "Пътувай с "Хоризонт" Петрос Кириакидис – заместник-председател на туристическия сектор в..
Германия е най-добрата културна дестинация за туристите в Европа по данни на Световната организация по туризъ м. За българските туристи тя се нарежда на трето място след Гърция и Турция. Какво поддържа интереса на българските туристи към Германия и какво предстои през тази година? За това разказа в "Пътувай с "Хоризонт" Кристиян Салай –..
Какви са основните жалби на потребителите, как се извършват проверките, и какви реални санкции могат да понесат туроператори, които работят "на тъмно", посочи за БНР Игнат Арсенов, директор на дирекция "Контрол на пазара" в КЗП . Колко често се получават сигнали и жалби , свързани с туристически услуги и какви са тенденциите в броя им в последните..
Правителството отпуска 9,5 милиона лева на "Български пощи", за да може дружеството да се подготви технически за въвеждане на еврото във връзка с..
Днес - 21.05, Димитър Воев – една от най-ярките, загадъчни и провокативни фигури на българската алтернативна музикална сцена от края на 80-те и..