Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радан Кънев: Отпускането на средства за медии през оперативни програми трябва да спре

| обновено на 13.10.21 в 14:07
Радан Кънев
Снимка: БГНЕС

Да се спре отпускането на средства за медиите през оперативни програми и те директно да кандидатстват за тях пред Европейската комисия - това предлага евродепутатът от ЕНП Радан Кънев.

Той сподели идеята си при представянето на доклада „Невидимата ръка на цензурата на Балканите“, представен в Брюксел:

„Това е едно от решенията - категорично да се спрат европейските средства за медии през оперативни програми, защото оперативните програми са под контрола на изпълнителната власт и е повече от очевидно, че по този начин се купува политическо влияние в медиите. Между другото, много проучвания, които бяха направени, например едно на Антикорупционния фонд, показаха, че договорите, които и централните, и местните власти сключват с медии за реклама, включително на европейски фондове, съдържат дори клаузата за положително отразяване на дейността, т.е. това, за което Себастиан Курц подаде преди броени дни оставка в Австрия, в България е масова практика на всички нива на управление“.

Тази идея се подкрепя и от разследващия журналист Атанас Чобанов:

"Не само я споделям, аз преди 5-6 години я формулирах в анализите, които правихме за проблемите с медийната свобода в България - че тези пари корумпират българските медии и се разпределят абсолютно безконтролно от българското правителство на медии, които ги хвалят, а не на критични медии. По-добре да ги няма тези пари, отколкото да се рекламират абсолютно безпредметно европейските проекти. 

На малко по-различна позиция е издателят на "Юрактив" Георги Готев:

"Не вярвам ЕК да се справи кой знае колко по-добре, отколкото българското правителство - което и да е то. Да не забравяме, че в момента Делегацията на ЕК няма ръководител и там изобщо не е ясно кой пие и кой плаща. Има си една установена практика - тези неща да минават през хората, които най добре разбират от това и това са международни журналистически организации. въпросът е ЕК и тези организации да се договорят". 

"Къде сбъркахме" - този въпрос си задава Питър Хорокс, бивш директор на световната служба на Би Би Си, чиито филиали са затворени след навлизането на демокрацията в много страни от Източна Европа:

"Вероятно аз закрих повече журналистика в Източна Европа, отколкото най-амбициозните авторитарни режими. Преди години като директор на световната служба на Би Би Си бях отговорен за закриването на станции на Би Би Си в България, Румъния, Албания. Причината, поради която британската компания взе това решение, беше нарастване на медийната свобода и стандарти в тази част на Европа. А този следобед се питах: "Къде сгрешихме?"

Сигурно в това, че медиите в България значително губят свободата си именно след присъединяването й към ЕС, както сочат всички класации на "Репортери без граници", в които година след година страната ни слиза все по-надолу. А схемите за придобиване на влияние върху медиите стават все по-изтънчени, но хватката - все по-задушаваща. 

"Целта на този доклад беше да обхване тези техники, които са трудно забележими за международните организации, но изцяло определят нивото на медийна свобода в България, защото диктуват пазара", казва Антоанета Николова, директор на инициативата "Свободни медии на Балканите". Авторите на доклада се спират върху няколко основни елемента - обществено финансиране, измерване на рейтинга и европейско финансиране:

"Едното е общественото финансиране на държавните медии. БНР удържа битката – то е отразено много добре и подробно в доклада“.

Контролът върху медиите от правителството на бившия премиер Бойко Борисов се дължи на три основни фактора - ролята му при закупуването на големи медии от политически и бизнес съюзници, контролирането на европейските фондове, чрез които си купува подкрепа и контролът върху медийния регулатор, което позволява антиконкурентните практики да не получават съответния отговор" - това се казва в частта за България. Като конкретен пример се посочва преминаването на собствеността върху Нова телевизия в ръцете на братя Домусчиеви, близки до бившия министър-председател, както и факта, че бившият депутат Делян Пеевски, който е притежавал над 80 на сто от разпространението на печатните медии, е осигурявал  системно подкрепа на кабинета му.

В Сърбия няма истински медиен пазар заради огромната намеса на държавата в него, казва Тамара Филипович от Асоциацията на независимите журналисти в страната. Тя обяснява, че при приватизацията на медиите през 2014-2015-та година е въведен нов модел на тяхното финансиране - съфинансиране според проекти, отговарящи на обществените интереси. Какво обаче се получава:

"Ние наричаме тази приватизация "приватизация на партньорите", защото медиите, които бяха собственост на държавата, бяха купени от проксита, твърде близки до управляващата партия и след това те получиха парите, които се раздават за тези проекти".

Финансирането на медиите в Северна Македония се прави по непрозрачен начин, като целта е да се контролира редакционната политика и да се избягват критики срещу правителството. При правителството на Зоран Заев има само козметични промени в сравнение с кабинета на Никола Груевски - ако последният е финансирал медиите чрез правителствени реклами, настоящият министър-председател прави това чрез политически, казва Насер Селмани, бивш председател на Асоциацията на журналистите в Северна Македония. Политиката за сплашване има своята основна роля за контрола върху медиите:

"През последните 10 години Асоциацията на журналистите в Северна Македония е регистрирала 50 вербални и физически атаки срещу тях. Под 10 на сто са изцяло разследвани и нападателите им - наказани. Има ясно изразена игра между полицията, прокурорите и съдиите. Аз, например, бях принуден да прекарам 5 часа в полицейския участък, за да съобщя за сплашване от градската мафия в Скопие. Целта на полицията е да демотивира журналистите да съобщават за такива нападения. Има ясна тенденция от страна на полицията да защитава нападателите над журналисти". 

Репортаж на Ангелина Пискова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Федералният резерв на САЩ понижи основната лихва за първи път тази година

Управлението за федералния резерв на САЩ (УФР, Фед) понижи основния лихвен процент с 0,25 процентни пункта, като постави целевия диапазон за лихвата по федералните фондове между 4,00 и 4,25 на сто. Решението е било прието с 11 гласа "за" и 1 "против", като новоназначеният управител Стивън Майрън е гласувал против, настоявайки за по-силно намаление с 0,5..

публикувано на 17.09.25 в 21:45
Чарлз Трети разговаря с Тръмп в Уиндзор, с което даде началото на втората държавна визита на американския президент във Великобритания .

САЩ и Великобритания подписват технологично споразумение

По време на посещението на американския президент Доналд Тръмп във Великобритания предстои подписването на технологично споразумение между двете страни. Водещи технологични компании вече са със сериозни  заявки за участие в бъдещите проекти. Британският крал и кралица посрещнаха в Уиндзор президента и първата дама на САЩ Доналд Тръмп и..

публикувано на 17.09.25 в 21:27

Докладваните случаи на недостиг на лекарства в ЕС са достигнали най-високото си ниво през 2023 г. и 2024 г.

Докладваните случаи на недостиг на лекарства в ЕС са достигнали най-високото си ниво през 2023 г. и 2024 г., а в периода от януари 2022 г. до октомври 2024 г. страните членки са изпитали критичен недостиг на 136 медикаменти. Това се посочва в оповестен доклад на Европейската сметна палата. Съюзът все още не разполага с добре работеща система за..

публикувано на 17.09.25 в 21:00

МС прие постановление за създаване на център за изкуство "Кристо и Жан-Клод“ в Габрово

Министерският съвет прие постановление за създаване на Регионален център за съвременно изкуство "Кристо и Жан-Клод“ в Габрово. Бившият текстилен техникум в града е мястото, идентифицирано като подходящо и тематично свързано с творчеството на световноизвестния авангардист с габровски корен.  Центърът "Кристо и Жан-Клод“ е регионален..

публикувано на 17.09.25 в 20:20
Тони Тодоров, директор на дирекция

Ниско ниво на Дунав в района на Лом, на места са излезли острови, има и плитчини

Корабоплаването по река Дунав в района на Лом се извършва при ниски води. На места са излезли острови, има и плитчини. Маршрутите на корабите са маркирани с плаващи знаци. Рибари се оплакват от слаб улов. Заради трайното засушаване и липсата на валежи нивото на река Дунав при Лом е ниско. Днес са измерени 89 сантиметра, което е с 11 сантиметра..

публикувано на 17.09.25 в 20:14

25 свободни места за лекари специализанти в МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" в Смолян

Обявяване: 25 свободни места за специализанти има в Многопрофилната болница за активно лечение "Д-р Братан Шукеров" АД – град Смолян.  Здравното заведение търси кандидати за специалностите Нервни болести, Ушно-носно-гърлени болести, Ортопедия и травматология, Хирургия, Акушерство и гинекология, Урология, Гастроентерология, Анестезиология и интензивно..

публикувано на 17.09.25 в 19:55
Кметът на София Васил Терзиев

Васил Терзиев: Да бъдем съзидателни, да обичаме София

В 19 часа започна празничният концерт, посветен на празника на София. Стартът беше даден с изпълнение на гвардейския духов оркестър, а в посланието си кметът на София Васил Терзиев призова хората да обичат своя град: "Нека бъдем съзидателни, нека обичаме София, нека я оставим все по-добра на бъдещите поколения. Зависи от нас".

публикувано на 17.09.25 в 19:52