Да се спре отпускането на средства за медиите през  оперативни програми и те директно да кандидатстват за тях пред Европейската  комисия - това предлага евродепутатът от ЕНП Радан Кънев.
Той сподели идеята си при представянето на доклада „Невидимата ръка на цензурата на Балканите“, представен в Брюксел:
„Това е едно от решенията - категорично да се спрат европейските средства за медии през оперативни програми, защото оперативните програми са под контрола на изпълнителната власт и е повече от очевидно, че по този начин се купува политическо влияние в медиите. Между другото, много проучвания, които бяха направени, например едно на Антикорупционния фонд, показаха, че договорите, които и централните, и местните власти сключват с медии за реклама, включително на европейски фондове, съдържат дори клаузата за положително отразяване на дейността, т.е. това, за което Себастиан Курц подаде преди броени дни оставка в Австрия, в България е масова практика на всички нива на управление“.
Тази идея се подкрепя и от разследващия журналист Атанас Чобанов:
"Не само я споделям, аз преди 5-6 години я формулирах в анализите, които правихме за проблемите с медийната свобода в България - че тези пари корумпират българските медии и се разпределят абсолютно безконтролно от българското правителство на медии, които ги хвалят, а не на критични медии. По-добре да ги няма тези пари, отколкото да се рекламират абсолютно безпредметно европейските проекти.
На малко по-различна позиция е издателят на "Юрактив" Георги Готев:
"Не вярвам ЕК да се справи кой знае колко по-добре, отколкото българското правителство - което и да е то. Да не забравяме, че в момента Делегацията на ЕК няма ръководител и там изобщо не е ясно кой пие и кой плаща. Има си една установена практика - тези неща да минават през хората, които най добре разбират от това и това са международни журналистически организации. въпросът е ЕК и тези организации да се договорят"."Къде сбъркахме" - този въпрос си задава Питър Хорокс, бивш директор на световната служба на Би Би Си, чиито филиали са затворени след навлизането на демокрацията в много страни от Източна Европа:
"Вероятно аз закрих повече журналистика в Източна Европа, отколкото най-амбициозните авторитарни режими. Преди години като директор на световната служба на Би Би Си бях отговорен за закриването на станции на Би Би Си в България, Румъния, Албания. Причината, поради която британската компания взе това решение, беше нарастване на медийната свобода и стандарти в тази част на Европа. А този следобед се питах: "Къде сгрешихме?"
Сигурно в това, че медиите в България значително губят свободата си именно след присъединяването й към ЕС, както сочат всички класации на "Репортери без граници", в които година след година страната ни слиза все по-надолу. А схемите за придобиване на влияние върху медиите стават все по-изтънчени, но хватката - все по-задушаваща.
"Целта на този доклад беше да обхване тези техники, които са трудно забележими за международните организации, но изцяло определят нивото на медийна свобода в България, защото диктуват пазара", казва Антоанета Николова, директор на инициативата "Свободни медии на Балканите". Авторите на доклада се спират върху няколко основни елемента - обществено финансиране, измерване на рейтинга и европейско финансиране:
"Едното е общественото финансиране на държавните медии. БНР удържа битката – то е отразено много добре и подробно в доклада“.
Контролът върху медиите от правителството на бившия премиер Бойко Борисов се дължи на три основни фактора - ролята му при закупуването на големи медии от политически и бизнес съюзници, контролирането на европейските фондове, чрез които си купува подкрепа и контролът върху медийния регулатор, което позволява антиконкурентните практики да не получават съответния отговор" - това се казва в частта за България. Като конкретен пример се посочва преминаването на собствеността върху Нова телевизия в ръцете на братя Домусчиеви, близки до бившия министър-председател, както и факта, че бившият депутат Делян Пеевски, който е притежавал над 80 на сто от разпространението на печатните медии, е осигурявал системно подкрепа на кабинета му.
В Сърбия няма истински медиен пазар заради огромната намеса на държавата в него, казва Тамара Филипович от Асоциацията на независимите журналисти в страната. Тя обяснява, че при приватизацията на медиите през 2014-2015-та година е въведен нов модел на тяхното финансиране - съфинансиране според проекти, отговарящи на обществените интереси. Какво обаче се получава:
"Ние наричаме тази приватизация "приватизация на партньорите", защото медиите, които бяха собственост на държавата, бяха купени от проксита, твърде близки до управляващата партия и след това те получиха парите, които се раздават за тези проекти".
Финансирането на медиите в Северна Македония се прави по непрозрачен начин, като целта е да се контролира редакционната политика и да се избягват критики срещу правителството. При правителството на Зоран Заев има само козметични промени в сравнение с кабинета на Никола Груевски - ако последният е финансирал медиите чрез правителствени реклами, настоящият министър-председател прави това чрез политически, казва Насер Селмани, бивш председател на Асоциацията на журналистите в Северна Македония. Политиката за сплашване има своята основна роля за контрола върху медиите:
"През последните 10 години Асоциацията на журналистите в Северна Македония е регистрирала 50 вербални и физически атаки срещу тях. Под 10 на сто са изцяло разследвани и нападателите им - наказани. Има ясно изразена игра между полицията, прокурорите и съдиите. Аз, например, бях принуден да прекарам 5 часа в полицейския участък, за да съобщя за сплашване от градската мафия в Скопие. Целта на полицията е да демотивира журналистите да съобщават за такива нападения. Има ясна тенденция от страна на полицията да защитава нападателите над журналисти".
Репортаж на Ангелина Пискова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
Още през 60-те години на миналия век канадският философ и медиен теоретик Маршал Маклуън прогнозира, че светът се превръща в „глобално село“. Технологиите и развитието на комуникациите свиха света до размерите на едно село, в което всички знаят какво се случва навсякъде – почти мигновено. Освен комуникационно, хората са все..
В най-голямата градска галерия в Плевен "Илия Бешков" отбелязват Деня на народните будители с три изложби и концерт, посветени на твореца, преподавателя, диригента и композитора Божко Шойков. В продължение на 34 години той е и директор на тогавашното Музикално училище, чиито наследник днес е Националното училище по изкуствата "Панайот..
Народното събрание одобри промени в Закона за енерегетиката, с които се създава Фонд за декарбонизация за подкрепа на домакинствата. Чрез него става възможно директно да се финнсират собственици на жилища за мерки, свързани с енергийна ефективност. Това обяви министърът на енергетиката Жечо Станков по време на парламентарен дебат, Фондът ще подпомага..
С до 900 млн лв ще разполагат общините за изпълнение на инвестиционните си проекти след подписаното днес споразумение между Министерството на регионалното развитие и Българската банка за развитие. Подписването на споразумението става възможно след промяна на постановление на Министерски съвет. "За да можем да пристъпим към финансови плащания към..
Формациите от парламентарното мнозинство внесоха предложение за ограничаване на износа на дизела и авиационно гориво от страната. Това обяви председателят на Бюджетната комисия Делян Добрев. Явор Куюмджиев: Ако не бъде одобрена сделката за "Лукойл", ще има криза с горивата Под поправката стоят подписи на депутати от ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ, ДПС-НН..
Тъжна е съдбата на астрономическата кула в София – основната астрономическа точка на държавната триангулация на България. Какво правят институциите за нейното опазване и превръщането й в туристически обект? Сградата е ремонтирана през 2022 г. отвън и отвътре. Измазана е фасадата, направени са стълби и ограда. Ремонтиран е и механизмът..
Вицепрезидентът Илияна Йотова заяви, че сигналите около съставянето на бюджета за следващата година са тревожни. До този момент има само счетоводни таблици, но не и отговори на въпроса каква икономика ще има България, коментира тя пред журналисти, като изрази тревога от евентуален "гръцки сценарий". Вицепрезидентът се позова на данните и прогнозите..
"Присъствах, струва ми се, в 44-та секция, в която гласуваха само роми, и председателят на комисията беше доведен от Буковлък, Плевенско, да..
Борисов за пореден път показа, че той не кара влака, не е силната фигура в българския политически живот . Това каза пред БНР Цветан Цветанов, лидер..
Близо 40 творци, артисти, читалищни и научни дейци от различни области на изкуството са отличени за принос в развитието на българската култура и..
 Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Ясно
								Ясно Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност