Ян Сова: Следващо полско правителство може да е още по-дясно

Полша не се опитва да напусне Европейския съюз - това послание повтарят и премиерът Матеуш Моравиецки, и лидерът на управляващата партия Ярослав Качински, след като миналата седмица Конституционния трибунал - орган на съдебната власт под техен контрол - определи основни членове от Договора за Европейския съюз за несъответстващи на полската конституция.

Именно като стъпка към Полекзит възприеха решението хиляди поляци, които излязоха с европейски знамена по улиците на големите градове в неделя. Решението със сигурност налива масло в огъня по мостовете между Варшава и Брюксел. Заради несъответстващите им разбирания за върховенството на закона Полша може да се окаже лишена от десетки милиарди евросредства по Плана за възстановяване, а предвид очакваното решение на Европейския съд - и от старите структурни програми.

Напрегнатата ситуация е допълнително подклаждана от имигрантската криза на границата с Беларус, нарастващите цени на природния газ и въпроса със срока за затварянето на огромните въглищни мощности на страната.

• ЕК засега няма да коментира решението на полския конституционен съд

Полският социолог Ян Сова коментира пред БНР политическата ситуация в Полша:

В каква вътрешнополитическа ситуация се намират "Право и справедливост" след решението на трибунала и колко е важно то за самите поляци? 

"Темата със сигурност е важна за либералните медии, които представят случилото се като начало на Полекзит. Премиерът заяви, че няма такава цел. Смятам това за вярно - правителството не иска да излизаме от Европейския съюз, дори и сред управляващите да има хора, които не харесват някои от аспектите на съюза.

По един неумишлен начин обаче подобни полузаконни решения, заради неясните правомощия на трибунала, могат да започнат процес, който да бъде изпуснат от контрол. Спомнете си, че Дейвид Камерън организира референдума за Брекзит като част от вътрешнопартийните борби. Той нямаше намерение да напуска съюза, но това последва от референдума.

Притеснението, че това решение на трибунала ще има подобни последствия, дори да са нежелани от правителството, е основателно. Трябва обаче да подчертаем, че еврофобията на части от управляващите не отразява настроението на поляците. Едно изследване от последните дни показа, че за 90 процента от хората еврочленството е от полза за Полша". 

• Протест във Варшава в подкрепа на членството на Полша в ЕС

Не зависи ли това от еврофондовете? По-ранни проучвания са показвали, че условието за евроентусиазма на повечето поляци са влезлите в страната пари и постигнатите чрез тях подобрения. Сега има голяма вероятност получаването на тези средства да бъде спряно или ограничено.

"Това ни показва голям проблем с евроинтеграцията по принцип - че поне доскоро най-важното беше финансовото й измерение. Десетилетия наред Европейският съюз говореше за култура и ценности, но в ежедневното функциониране най-голямо значение имаха едрият капитал и свободното движение на стоки. Не могат хората да бъдат обвинявани, че гледат финансово на Европейския съюз, когато самия политически елит приоритизираше парите в евроинтеграцията.

Хората отдават значение на материалните ни облаги от членството, но подкрепата за Европейския съюз отива отвъд тях. Еврочленството е потвърждение, че сме част от европейската цивилизация, което ни отличава от страни на изток, като Украйна и Беларус. Ние сме медиатори между Запада, към който принадлежим, и културата на Изтока. Еврочленството е символна легитимация, че сме развита страна".

• Вълна от реакции по повод решение на Конституционния съд в Полша

Виждаме обаче противоречията между сегашните измерения на еврочленството и традиционализма на "Право и справедливост", които като демократично избрана власт представляват разбиранията на голяма част от поляците.

"Както казахте, те са избрани от достатъчно голяма група в обществото, за да управляват. Полското общество обаче системно се променя към по-либерални разбирания. По въпроси като положението на католическата църква, абортите, гей браковете правителството заема все по-крайни позиции, докато обществото се променя в противоположната посока. Ако днес има референдум по този въпрос, религията би отпаднала от учебната програма. Решението на Конституционния трибунал за ограничаване на абортите миналата година имаше подкрепата на 13 процента от населението. Правителството не представлява мнозинството в обществото.

Ярослав Качински обаче си дава добра сметка - няма как негови гласове да отидат в центъра или в ляво. Изследвания показаха, че между двата предишни парламентарни вота само 2 процента избиратели са се прехвърлили от "Право и справедливост" към Гражданската платформа.

Качински и партията се страхуват от нова сила, стояща по-вдясно от "Право и справедливост", която може да обере крайнодесния вот, а без него те няма да имат мнозинство. Затова създават представата, че са по-десни отколкото са. Това е опасна ситуация, защото създава инерция в посока фашизъм. Затова и в момента нараства подкрепата за крайнодясната Конфедерация - комбинация от ултраконсерватори и пазарни фундаменталисти.

Вдясно осъзнават, че обществото се променя в либерална посока и затова са толкова решителни - знаят, че се борят за оцеляването си. Виждат културната промяна и се опитват да я спрат. В момента те са подкрепени предимно от по-възрастни и по-малко образовани хора. Сред най-младите гласоподаватели най-популярна е партията на Шимон Холовня, който ходи на църква, но не е против абортите и правата на хомосексуалните. Ако тези разбирания сред младите се запазят, ще има социална промяна, която може да не се прояви веднага, но със сигурност ще доведе до политически промени в следващите 5 до 10 години".

Да се върнем в сегашния момент. Управляващите вече нямат официално мнозинство в Сейма. Всъщност могат ли да си позволят да загубят еврофондовете?

"Има един слух - не знам дали е верен или е клюка - че имат План Б за краткосрочно справяне със ситуацията - да вземат голям заем от Китай. Независимо дали това е вярно, смятам, че в краткосрочен план ще намерят решение. Пред управляващите сега стои въпросът дали да чакат изборите през 2023 или да предизвикат предсрочен вот догодина, защото в дългосрочен план ситуацията ще става все по-сложна социално, икономически и политически. Вчера разбрахме как Ярослав Качински се оттегля от правителството, за да се посвети на партията. Това за мен е сигнал, че ще предизвикат предсрочни избори, за да са в по-добра ситуация.

Според сегашните изследвания, дори след напускането на Ярослав Говин, останалите две партии в коалицията поддържат подкрепа, нужна за мнозинство, като евентуално не биха им достигнали 5 до 10 депутати. Затова, според мен, при предсрочни избори е много вероятна коалиция на сегашните управляващи с крайнодесните от Конфедерация".

Но поне за момента Конфедерация се представя като противник на правителството.

"Те няма да кажат предварително, че ще влязат в такава коалиция. Но помним Павел Кукиз, рок певецът, който основаваше политическия си образ на омразата към партиите и партокрацията. В момента той е неформална част от управляващите. Често в парламентарната политика обещанията и реалните действия се различават и като гласоподаватели ние можем да отговорим на лъжата най-рано след 4 години.

Сега от Конфедерация са критици на правителството, но нека си представим ситуация след нови избори, при която са поставени пред избора да влязат в коалиция с "Право и справедливост" или да дадат властта на левите и либералите. Тогава коалирането ще е представено като саможертва и те ще го направят".

Да погледнем към опозиционните сили с най-голяма подкрепа в момента - "Гражданска платформа" и партията на Шимон Холовня. Печелят ли те гласове от скандалите на правителството с Брюксел и другите предизвикателства пред страната?

"Не се вижда голямо нарастване в подкрепата за тях. Когато Туск се върна в националната политика, това повиши подкрепата за "Гражданска платформа" за сметка на партията на Холовня. Платформата не взе гласоподаватели на "Право и справедливост", а гласове се прехвърлят от едната към другата либерална партия. Ефектът "Доналд Туск" не се случи засега и не мисля, че ще се случи. Тукс е надценен. Някои наистина помнят управлението му като "златно време", но за други беше време на мизерия. За осемте години на "Гражданска платформа" половин милион са повишили социалния си статус, а друг половин милион изпадна под линията на бедност.

Има и друг интересен въпрос - в социологическите проучвания се появява въпросът за обединена опозиция, като тази, която застана срещу Бабиш в Чехия. В момента в Полша различните комбинации между Платформата, Холовня, левицата и земеделската партия, събират по-малко подкрепа отколкото ако партиите се явят отделно. Това е в противоречие с посланията на либералните медии, като "Газета Виборча", че опозицията трябва да е единна". 

Предвид динамиката и големия брой спорни теми на вниманието на полските избиратели, нагласите могат да се променят значително в една или друга посока преди евентуални избори догодина или редовните в края на 2023 г. В по-краткосрочен план смятате ли, че все пак "Право и справедливост" ще направят крачка назад в битката си с Брюксел, предвид опасностите от решенията им, включваща дори излизане от Европейския съюз?

"Премиерът Моравиецки не харесва сегашната ситуация. Движещата сила тук е крайнодясната партия на вицепремиера Збигнев Жобро - "Обединена Полша", която настоява за крайните решения в противопоставянето с Брюксел. Моравиецки е прагматичен мениджър и за него решението на Конституционния трибунал не е от полза. То не води до нови закони и законови процедури, а само създава проблеми с външните отношения във време на криза, в което от тях зависи финансова помощ. Смятам, че Моравиецки ще се опита да принизи значението на решението. Ще кажат, че то не променя нищо и че ще спазваме европейските закони. Той и хората около него не искат ескалация".

Цялото интервю на Константин Мравов с Ян Сова в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.