Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Участничка в Конференцията за бъдещето на Европа:

В Западна Европа гледат по-зле на нас, отколкото на афганистанците

Никакви преговори със Северна Македония, докато не си пренапишат учебниците, казва друг участник

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В Западна и Източна Европа имат различно отношение към миграцията, а богатите страни в ЕС гледат на по-бедните от Общността като на заплаха за работните си места. Това е един от изводите, до които стигнаха участници от България в Конференцията за бъдещето на Европа. Повдигнат е бил и въпросът за ветото на България за начало на преговорите със Северна Македония, като сънародниците ни са получили подкрепа от Хърватските участници.
"Трябва да ги приемем" и "по-скоро не трябва" са двата полюса от позициите на участниците в конференцията, като между тях намира място мнението, че е необходима солидарност за справяне с притока от бежанци. 20-годишната София Беноци е от италианския град Торино.

"Нещо трябва  да се направи за тяхната интеграция, защото не може просто така да ги изгоним. Те са хора като нас и трябва два им помогнем, да се опитаме да ги интегрираме към нашето общество“, каза пред "Хоризонт" София Беноци.

София обаче признава, че страната ѝ има нужда от помощ:

„Мисля, че мигрантите трябва да бъдат подпомогнати в местата, в които живеем, но не можем да помогнем на всички. Нуждаем се от помощта на Европа“.

На същото мнение е и малтийката Клаудия Финокиаро, чиято страна също е на първа линия:

„В Малта пристигат много кораби с нелегални мигранти. Аз вярвам, че е човешко да се помогне, но в същото време островът е много малък и не можем да държим толкова много бежанци. Необходима ни е по-добра организация с останалата част от Европа, така че всеки да помогне, както може“.

Известно е, че българите имат по-резервирана позиция по въпроса. Един от българските участници Красимир Златинов:

„Това, което отчетоха експертите на Европейската комисия е, че реално Европа се нуждае от мигранти, защото населението на Европа е застаряващо. Ние българите в групата, в която участвахме и много от колегите ни изразиха недоумение, но може би големите страни печелят от това, защото имат нужда от мигранти".

Какви решения предлага Красимир Златинов?

„Може би настаняването им в бежански центрове е нещо, което е работещо и в последствие да бъдат връщани в техните страни, след като приключи съответния конфликт. Може би трябва да отсяваме хората, които влизат в страната ни. Това би трябвало да стане по начина, по който го правят в САЩ  и Канада“

Любомир Георгиев има различно виждане, но също не е благосклонен към приемането им:

"Мисля, че е най-добре да се инвестира в местата, които са размирни като Сирия и Афганистан, защото те не искат да стоят в България, те искат Европейския съюз".

Любомир Георгиев и Нели Дончева  Снимка: Ангелина Пискова

"Едва ли не ние им вземаме хляба. Отрицателно са настроени и към изнасянето на техните производства и бизнес към нашите страни. С риск да се засегнат им казах, че те всъщност печелят от нас, като изнасят производството", допълва Нели Дончева.
„Изненадах се, че на Запад гледат на българите с по-лошо око, отколкото на мигрантите от Афганистан, на арабите. Особено изненадващо е, че така мислят млади хора“
Любомир Георгиев пък отговаря на реплика на холандски участник, че трябва да приемем мигрантите, защото сме хора: "„Отговорих му, че сме хора, но християни. Не знам дали си дават сметка, че до 2050 г. ние в ЕС може да сложим шамии и шалвари. И дали тогава тези, които ще бъдат мнозинство, ще бъдат такива либерални демократи, както сме ние в момента? 

Позицията на България с наложеното вето за начало на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС е била дискутирана, въпреки че не е била включена в дневния ред.

„Аз мисля, че не трябва да крадат чужда история. Мисля, че ние сме братски народи. Аз съм от Пиринска Македония. Това, което мога да споделя е, че се чувствам изключително добре приет в София като човек от този край“, каза Красимир Златинов.

От своя страна Любомир Георгиев допълни: „Това е точка от договора още при старите страни членки. Освен това, ветото е израз на мнение на всяка една държава. Казах им, че когато някога на нас ни бе наложено вето, чакахме три години. Сега също няма начин да допуснем някой да дойде в ЕС с проблемите си, да ги внесе вътре".
"Докато в Северна Македония не бъде премахнат езикът на омразата, докато там не пренапишат учебниците, докато не съборят своя Дисниленд, както хората подигравателно наричат паметниците в центъра на Скопие, докато пишат "Самоил" и не започнат да го пишат с "у", там не трябва да видят ЕС благодарение на България. Казах им, че българинът ще воюва, но няма да се откаже от ветото. Ние сме били една земя, една държава, колкото и да го отричат нашите братя македонци", категоричен е Любомир Георгиев.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кремена Оксенкруг

След 50 години мълчание цигулката на сливенския композитор Мишо Тодоров отново зазвуча

Един музикален инструмент бе събуден след 50-годишно мълчане и събиране на прах в музея . Цигулката на сливенския композитор Мишо Тодоров отново зазвуча в залата на Читалище "Зора“ след 50 години мълчание. Тя бе реставрирана от казанлъшкия лютиер Адриан Андреев . На сцената цигулката "проговори“ в ръцете на виртуозната цигуларка Кремена..

публикувано на 05.11.25 в 14:25
Галя Узунова представя книгата  

Галя Узунова представя романа "666" на норвежкия писател Том Егеланд

Световноизвестният норвежки писател Том Егеланд се завръща на българския книжен пазар с новия си роман "666" на издателство "Персей" . "Том Егеланд винаги прави много сериозни проучвания за своите романи и неговият герой  археологът Бьорн Белтьо  винаги е въвлечен в такива интересни романи с елементи на напрегнат трилър, религиозни загадки..

публикувано на 05.11.25 в 14:06

Историческа възстановка с над 400 участници по случай 140 години от Сливнишката битка 

На 16 ноември ще се състои историческа възстановка по случай 140 години от Сливнишката битка. Във възстановката ще има над 400 участници. "Всяка година ноември месец Сливница става център на събитията около честванията за Сръбско-българската война , като на всеки юбилей винаги става нещо по-голямо. Едно време се строяха паметници. Сега сме..

публикувано на 05.11.25 в 11:23
Богомил Николов

Богомил Николов: За бялата и черна техника това ще е един тъжен Черен петък

"Нашата работа като гражданска организация не е да вървим заедно с инспекторите и да обикаляме по магазините, а по-скоро да имаме ясен механизъм за това как да предаваме информация, която получим , да кажем някакъв сигнал или жалба, да можем ние по най-добрия начин да го формулираме и да го дадем на контролните органи". Това каза пред БНР Богомил..

публикувано на 05.11.25 в 09:56

Баща изкачи 12 пъти Карандила, за да събере пари за лечението на сина си

Рекорд по най-много изкачвания на Хайдушката пътека в Сливенския балкан постави Милен Шидеров от Сливен. За 24 часа той направи 12 качвания и слизания по стръмната и камениста пътека. Така той подобри предишното постижение на Васил Гюзелов за най-много изкачвания и слизания по Хайдушката пътека за 24 часа, което е 11 пъти.  Преодоляването на..

публикувано на 05.11.25 в 07:42
Христо Казанджиев

Христо Казанджиев: Вариантът за назначаване на особен управител на "Лукойл" остава най-ефективният

"Въпреки някои безплодни опити за решаване на кризата с "Лукойл", вариантът за назначаване на особен управител остава най-ефективният , поради факта, че въвеждането на особен управител дава възможност за снемане на санкциите. Цялата система на "Лукойл", свързана с "Нефтохим", ще бъде под държавен контрол, така че да бъде по аналогия с Германия, както..

публикувано на 04.11.25 в 17:54
Ангел Карадаков

Ангел Карадаков: Вече има няколко хиляди сваляния на мобилното приложение на БПЦ

"Основната цел на приложението на Българската православна църква (БПЦ) е да помогне на хората, които имат интерес към вярата , които живеят своя духовен живот, които се интересуват от тези неща, още по-лесно, по-достъпно да откриват основната информация, която църквата дава, като бъдат сигурни, че това е нещо проверено и е сигурно, че няма да бъдат..

публикувано на 04.11.25 в 15:12