Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Откъде идва инфлацията

Снимка: Ани Петрова


Паричната политика на централните банки, а не високите цени на енергоресурсите и на храните са в основата на ускоряването на инфлацията. Мнението е на Стоян Панчев, председател на Българско либертарианско общество и съосновател на Експертния клуб за икономика и политика. В новия епизод на подкаста „На всяка цена“ Панчев обърна внимание, че инфлацията е съвсем логичният резултат от масираните парични инжекции, които Европейската централна банка прави.  

Италианският дългов проблем  

За да удържи поскъпването на италианските облигации, което би хвърлило страната в „гръцки сценарий“, според Панчев, още миналата година Франкфурт увеличи масирано т.нар. количествени улеснения. По думите на експерта, няма как при толкова сериозно количество нови пари, цените да не тръгнат нагоре. Още повече, че до юли тази година инфлационната цел на ЕЦБ (бел. ред. - близо, но под два процента инфлация) изглеждаше силно недостижима. Настоящата симетрична инфлационна цел от 2% в средносрочен план бе поставена в момент, когато инфлационните процеси започваха.  

През декември се очаква решението на Европейската централна банка дали ще намали покупките на активи и в какъв обем по Програма за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP). Крайният срок на програмата засега е март догодина, но тя може да бъде калибрирана според ситуацията, е нееднократното послание на Франкфурт. 

Стоян Панчев

Стагнация, стагфлация ….  

Според Стоян Панчев, ако е ЕЦБ в действителност възнамерява да купува общоевропейски облигации, вероятно трудно ще прекрати програмата. Експертът припомни, че при всички по-сериозни покачвания на инфлацията от 20-ти век, цената на енергийните ресурси също върви нагоре. Преди сега да заговорим за настоящата криза с цените им, още от началото на годината данните на ООН показват сериозно поскъпване на храните (особено в определени части на света), припомни Панчев. „Данните показват намаляване на ръста. Т.е. вървим към някаква стагфлация (бел. ред. – макроикономически термин, с който се означава състояние на нисък икономически ръст, ускоряване на инфлацията и увеличаване на безработицата). Трудно ми е да си представя как г-жа Лагард и нейните колеги ще вземат решението за спирането на програмата“, коментира икономистът.  

Панчев е убеден, че забавянето на икономическата активност, което е обосновано не само от развитието на пандемията, но и от редица структурни проблеми в икономиката, може да ни доведе до застой (стагнация).  

Кой ще потребява и кой ще инвестира?  

Допълнителните средства за пенсионерите в България почти сигурно ще се върнат в икономиката, убеден е експертът. По думите му най-вероятно те ще бъдат предназначени, за да покрият нарастващите разходи за храна и енергия. Именно потребителската кошница на пенсионерите е най-сериозно ударена от настоящите инфлационни процеси, допълни анализаторът.  

По-големият въпрос е какво ще правят домакинствата, чиито основен доход идва от заплата. Възнагражденията в частния сектор трудно догонват инфлацията в момента, коментира Панчев. В същото време мнозина, особено заради спомена от 90-те години, искат да съхранят спестяванията си от обезценяване, като търсят инвестиции в имоти (при прегрял имотен пазар, според БНБ) и в злато. Това обаче поставя под въпрос ключовият за редица сектори въпрос с пазаруването около Черния петък (края на ноември) и Коледа.  

Оттук следва и въпросът за постъпленията в хазната и печалбите на търговците. Ускоряващата се инфлация е основният фактор за повишаване на приходите в хазната (от данъци и акцизи), заради което бе направена и актуализацията на бюджета, коментира Панчев. Засега е трудно да се прогнозира дали страната ни ще изпита необходимост да вземе целия обем нов дълг, който може да си позволи за годината – 4,5 млрд. лева (при взети 1,8 млрд. лева до момента и предстоящ аукцион за нов половин милиард).  

Ще излезе ли България с емисия външен дълг тази година и при каква цена и защо възстановяването от пандемията може да срещне трудности – ще научим в звуковия файл.  


Всички епизоди на подкаста "На всяка цена" можете да чуете:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ще спасим ли малките квартални магазинчета с бойкот на големите вериги?

Ще спасим ли малките квартални магазинчета, ако на 13-ти февруари не посетим големите търговски вериги?  Няколко организации призоваваха за общонационален бойкот на търговските вериги и хранителните магазини този четвъртък. Заради високите цени те приканиха хората да не пазаруват на въпросната дата в големите вериги, по примера на Хърватия и други..

публикувано на 12.02.25 в 08:50

Донка Михайлова: Случаят в Брезе трябва да е сигнал – нужна е промяна

Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по отношение на модела на финансиране . Това заяви пред БНР зам.-председателят на УС на Националното сдружение на общините и кмет на Троян Донка Михайлова след трагичния случай в девинското село..

публикувано на 11.02.25 в 12:42

Бюджетът като алиби за провалената еврозона?

Когато излезе проектобюджетът, ще видим дали той е реалистичен или е " история, която управляващите ще опитат да продадат на ЕК и ЕЦБ , за да не бъдат съдени, че са се провалили с фискалния показател и да остане единствено инфлационният" при кандидатстването за еврозоната. Това мнение изрази пред БНР журналистът Стефан Антонов. "Нямам..

публикувано на 11.02.25 в 08:18
Семейството на Габи

Габи от Горна Оряховица се нуждае спешно от средства за лечение

Млада жена от Горна Оряховица се бори с онкологично заболяване и се нуждае от сериозна финансова подкрепа. За лечението на 45-годишната Габриела Лазарова в турска клиника са нужни близо 400 000 евро. Хората от родния ѝ град са обединени да помогнат на Габи за втори път да пребори рака и провеждат различни благотворителни инициативи...

публикувано на 11.02.25 в 06:32

Величка Таседжикова: Времето показа, че изпитите след 4-и и 10-и клас са излишни

Относно матурата по математика след 12-и клас Боян Захариев, директор дирекция "Образование" в "Отворено общество", изказа мнението си: " Важно е за какво се ползват определени изпити. Те могат да се ползват за няколко неща. Едното е ако са необходими на някого напред във времето - подобен изпит е важен за работодатели или за кандидатстване за..

публикувано на 10.02.25 в 11:26

Асен Асенов: България трябва да направи големи и бързи стъпки към културната си интеграция в ЕС

България има да направи големи, едри и бързи стъпки към своята културна интеграция в ЕС.   Това мнение изказа пред БНР Асен Асенов, създател на поредица от международни фестивали, сред които и "One dance festival". " Страната ни може би е най-неинтегрираната държава-членка в европейската екосистема на културните индустрии. Ние не успяваме да..

публикувано на 10.02.25 в 10:24
Джамията

Турция две години след бедствието: Стремеж към възстановяване в свят, изпълнен със загуби

Две години след опустошителното земетресение в Турция всички усилия са насочени основно към възстановяване на жилищата на пострадалите. Знамената в Турция на 6-и февруари бяха свалени наполовина в памет на загиналите над 53 хиляди души. За оцелелите все още не е ясно кога ще има възстановяване на живота такъв, какъвто е бил преди. Две..

публикувано на 08.02.25 в 20:49