Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България трябва да има закон за дейностите в Космоса

Необходимо е да се регламентира извличането на полезни изкопаеми в Космоса

30 държави имат закони за космическите дейности

Снимка: esa.int


Как да бъде регулирано законодателно космическото пространство. Темата за космическото законодателството тепърва ще се дебатира.

Компания на Джеф Безос вече праща туристи в околоземна орбита. Илън Мъск даде заявка, че след три години може да приземи хора на Луната. Китай стъпи на Луната и Марс. Русия изстреля актьори, за да снимат филм в Космоса. И това са само по-екзотичните примери, извън популярните научни мисии на малки и големи държави, че Космосът стана доста населено пространство. Симона Спасова, която преподава космическо право в Софийския университет "Свети Климент Охридски" каза, че към момента има 5 международни документа, определящи правилата в Космоса. Първият от тях е Договорът за Космоса от 1967-ма година. Те са създадени на ниво ООН и покриват принципите за неприсвояване, равноправно и прозрачно проучване, в дух на сътрудничество на космическото пространство. Не всички документи са признати от всички държави, допълни за БНР Симона Спасова, но на тяхната основа трябва да се развиват новите правила.

"Някои от основните въпроси, които са свързани с космическият туризъм произхождат от липсата на дефиниция  - дали тези  хора, които участват в така наречения суборбитален туризъм са били в Космоса. Това означава, че в зависимост от гледната точка можем да кажем, че тези хора са били в Космоса или не са  били. Не знам доколко това е най-големият проблем, но е един от проблемите. Другият проблем е този с дефиницията -  дали на космическите туристи – хора, които отиват в Космоса с цел развлечение или някакво лично удоволствие следва да се гледа като на пратеници на човечеството в Космоса“. 

Друга важна посока за развитието на космическото право са плановете за извличане на полезни изкопаеми, допълни Симона Спасова.

Този въпрос за изследване и експлоатация на космическите ресурси е и точка от дневния ред на правния подкомитет на Комитета на ООН за мирно използване на Космоса.  2020 година дори започват консултации между всички 95 държави, които са членки - формират се научни групи за създаването на градивни елементи за начинът, по който трябва да бъдат експлоатирани, използвани, извличани космическите ресурси. Тук трябва да се наблегне на устойчивото използване на Космоса".

Симона Спасов        Снимка: личен архив

Рада Попова, която работи за една от големите изцяло частно финансирана млада космическа компания в ЕС коментира, че проблемът с отпадъците, произведени от мисиите е сериозен и космическото право трябва да се развива и в тази посока. Наскоро тя описа проблема с космическия боклук така:

„Над 50 държави ползват космическото пространство. В пъти повече отпреди 60 години. Бумът на частните инвестиции в космически проекти също оставя своя отпечатък. Броят на момента функциониращите космически обекти в орбита е около 2700, а за сметка на това имаме 128 милиона космически отпадъци с различен размер. Всяка от тези частици има потенциала да разруши целостта и функционалността дори на международната космическа станция. За съжаление вече е имало случаи, когато на астронавтите се е налагало превантивно да бъдат евакуирани от един сегмент на космическата станция в друг. Създаваме космически отпадъци постоянно“, каза за "Хоризонт" Рада Попова.

Но, докато правото се намеси, ще се разчита само на инициативи. Като тази на Европейската космическа агенция и частна компания за "улавянето" на космически отпадъци и изгарянето им в атмосферата. Симона Спасова отчита, че все повече държави развиват своето космическо право. 30 държави имат закони за космическите дейности. Според нея България би имала полза от създаването на такъв закон за дейностите в Космоса.


Целия репортаж можете да чуете  в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00
проф. Юри Кълвачев и проф. Илза Пъжева

Проф. Илза Пъжева: Няма ИИ без естествен. Естественият интелект има крайната дума

Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..

публикувано на 11.09.24 в 10:54

Може ли ислямският ум да бъде спасен? Новата книга на Мохамед Халаф търси отговор

Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен?   Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..

публикувано на 09.09.24 в 14:26
Вътрешната баня на Сърбинската къща

Голям е интересът към Ипеклийската и Сърбинската къща в Берковица

Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..

публикувано на 09.09.24 в 11:49

В близост до германския планински масив в Харц от дни бушува пожар

В близост до планинския масив в Харц, в германската провинция Саксония Ахалт от дни бушува пожар. Властите смятат, че е възможно да става дума за умишлен палеж. Горският пожар на Брокен може да е бил предизвикан умишлено. Има индикации за това, казва пред местния вестник "Фолксстийм" началникът на районната пожарна служба Кай-Уве Лозе...

публикувано на 08.09.24 в 13:59