За да се преодолее проблемът със забавянето на глобалните вериги на доставки, трябва да има по-голям обмен на информация и по-добра координация в световен мащаб. Това каза пред БНР Пол Поуст - преподавател по международни отношения в Чикагския университет. По думите на експерта още преди пандемията от Covid-19 веригите за доставки са били доста крехки.
Днес в Рим започва двудневната среща на върха на Г-20. Събитието се провежда за първи път в Италия. Очаква се лидерите да обсъдят Covid ситуацията, енергийната криза, по-високите цени на горивата, както и блокираните вериги за доставки.
Проблемите с глобални вериги на доставки тревожат водещите икономисти много повече от инфлацията, а мнозина прогнозират, че недостигът на стоки и компоненти ще се увеличи догодина. Ако през 2020-а фабрики затваряха заради пандемията от Covid-19, то сега прекъсват със седмици работата си заради липса на ключови части за изработката на даден продукт. Дефицитът на чипове е най-яркият пример, но анализаторите са убедени, че това е само върхът на айсберга. В интервю за "Събота 150" проф. Поуст припомни, че това не е първият случай в историята, когато светът се изправя пред подобен проблем. Той направи паралел с проблема с доставките след избухването на Първата световна война:
"Много хора гледат света днес и си мислят, че свързаността в глобалната икономика е нещо ново. Разбира се, обемите са безпрецедентни и скоростта, с която можем да комуникираме с други хора във всяка точка на земното кълбо, е много по-различна. Но в същото време, в края на 19-и и началото на 20-и век глобалната икономика е била почти толкова интегрирана, колкото в наши дни. С избухването си Първата световна война променя всичко. Едни от най-важните продукти, за които доставките се оказват проблематични, особено за западните сили - Великобритания, Франция, Италия, са хранителните. Помислете си колко зависима е била Великобритания не само от доставките от териториите на собствената си империя, но и от Съединените щати. Първата световна война прекъсва доставките с кораби, които често са поразявани от подводниците. През Европа е било трудно преминаването на камиони, натоварени с храна. Освен прекъсванията, причинени директно от военните действия, трябва да вземем под внимание и щетите върху реколтата. Веригите на доставки просто спират и държавите са изправени не само пред проблема как да доставят хранителни продукти за цивилните граждани, но и за войските си на фронта".
Какво решение намират държавите в условия на световна война?
"Заради войната правителствата са били сериозно ангажирани в търговията на пшеница, за да осигурят прехраната на цивилните и на армията. Те са правели огромни поръчки. В края на 1914-а до началото на 1916-а година се е приемало, че правителствата трябва да се справят със ситуацията самостоятелно и може би да споделят някаква информация. Те са купували пшеница основно от борсата в Чикаго и са повишили сериозно цената на суровината заради конкуренцията помежду си. В края на 1916-а година съюзническите сили са били толкова отчаяни от проблема с доставките, че решават да подходят по различен начин. Те създават специална международна организация, която наричат Междусъюзнически изпълнителен съвет по пшеницата. Британците, французите и италианците дават съгласието си този междусъюзнически орган да води преговорите и да отговаря за доставките от тяхно име. В наши дни познаваме начина, по който функционира например Съветът за сигурност към ООН. Всяка от петте постоянни страни членки може да наложи вето, ако не е съгласна с искане на някоя от останалите. Тогава обаче тази международна организация изпраща един свой представител за преговори и той се възприема като представител на съюзниците, а не като френски или британски представител. Това, което е интересно от европейска перспектива, е, че един от най-важните представители и дизайнер на тази организация, отговорна за доставките на хранителни продукти, е Жан Моне, който е считан за бащата на европейската интеграция и е един от основателите на Европейската общност за въглища и стомана, следователно на Европейския съюз. В мемоарите си Моне пише, че натрупаният опит от тази организация му е бил много полезен, когато работи по създаването на европейските институции. Всъщност това е решението, което съюзническите сили намират - да създадат тази наднационална форма, в който задълбочават сътрудничеството си".
Европейският съюз най-вероятно ще предприеме такъв подход за чиповете, например.
"Веригите на доставки вече бяха много крехки още преди пандемията. Между другото, ако в началото на 20-и век имаше такъв шок, какъвто понасяме с Covid-19, той също щеше да предизвика подобно нарушаване на веригите, каквото и войната. Глобалната икономика е била в ступор, доставките са били силно проблематични. Сега Европа търси решение и то може да бъде открито в историята. Струва ми се обаче, че вече трябва да говорим за сътрудничество на световно ниво. Вече има разговори в тази посока между Съединените щати и Япония, особено ако става дума за продукти от изключителна важност. В наши дни споделянето на информация не е една от най-добрите характеристики на глобалните вериги за доставки. Например, не винаги пристанищата обменят информация помежду си и може да се случи така, че един кораб пристига някъде, но пристанището вече е препълнено и той не може да акостира и съответно да достави товара си. Ето защо трябва да има по-силна размяна на информация и по тясно сътрудничество. Нека не се лъжем, независимо че от тогава са минали повече от сто години, карго превозите по море остават и ще продължат да бъдат основните в световен мащаб. Необходимо е да има честно споделяне на информация и по-добра координация".
Предвид геополитическата ситуация виждате ли реална възможност за такова сътрудничество?
"Това е ключовият проблем. Видяхме го по време на пандемията и по темата с климатичните промени, както и с набор от други въпроси. Напрежението между Съединените щати и Китай се покачва и докато това продължава, ще бъде много трудно да се намери решение, което да обхваща всички аспекти на проблема. Вече споменах, че Съединените щати и Япония водят разговори, но не виждам как би се стигнало до всеобхватно решение, ако Китай не е част от него. Трябва или Пекин да бъде включен в разговорите, или Съединените щати да приемат някакво решение, предложено оттам. Това ще бъде много трудно. Още по-трудно би било създаването на международна организация по този въпрос, особено като знаем как именно заради Китай Съединените щати възпрепятстват работата на Световната търговска организация".
Интервюто с проф. Пол Поуст можете да чуете в звуковия файл.
Въвеждането на мярката за СУПТО ще бъде от април 2026 година, уточняват от Министерството на финансите в съобщение, с което искат да опровергаят “манипулативни” според тях твърдения. “С промяна в Закона за ДДС, заложена в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., се предвижда производителите и разпространителите на софтуериза..
Парламентарната комисия по туризъм прие бюджета на Министерството на туризма за 2026 година с 11 гласа "За" и 5 "Против". Общата стойност на бюджета е 14 742 800 евро. В тази сума влизат разходи за персонал в размер на 3 031 500 евро, издръжка и други текущи разходи - 10 731 700 евро и 979 600 евро за капиталови разходи. "Няма съществени..
В Скопие започна процесът за пожара в дискотека „Пулс“ в Кочани, при който загинаха 63 души. След като прочете имената на 34-мата обвиняеми и присъстващите им адвокати, съдия Диана Илиевска постанови да обедини делото „Кочани“ с обвинителния акт срещу собственика на охранителната агенция „Рубикон“ Александър Нацев. Той е обвинен в особен принос към..
На извънредна сесия Общинският съвет в Костинброд отпусна 400 хиляди лева на дружеството "Общински превози" за купуване на нови автобуси, след като тази сутрин изгоряха пет автобуса от автопарка в базата в село Петърч. Общинският съвет на Костинброд решава как да осигури обществения превоз след пожара При инцидента няма пострадали...
Парламентарна комисия по образование и наука одобри на първо четене проекта на бюджет. Два часа продължиха обсъжданията по параметрите в частта за образование и наука. Предвидените разходи за следващата година са над 5 милиарда и 800 милиона евро, посочи пред депутатите министър Красимир Вълчев, който представи параметрите: "4,8% от БВП...
Представители на Русия и на администрацията на американския президент Доналд Тръмп са съгласували помежду си мирен план за Украйна, съобщават "Файненшъл Таймс" и "Ройтерс". От Киев се изисква да направи значителни отстъпки по отношение на територията и на армията си в замяна на прекратяването на огъня, сочат източниците на двете медии, запознати с плана..
Парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет за 2026 година. Ето как коментира парите, предвидени за вътрешното министерство, заместник-вътрешният министър Филип Попов: "Ние искаме много неща да реализираме. Разбира се, за това са необходими много средства. Но с този бюджет, който ние..
"Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право ." Това мнение изрази пред БНР бившият конституционен съдия и..
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд като победа на правото над произвола на политическата класа. "Призовавам..
"При първичната и извънболнична медицинска помощ (ПИМП) увеличението е 5,5% и ние приемаме това като нещо разумно, съобразно ситуацията в държавата, не..