В Ирак статуквото води до нестабилност, а правителството е твърде слабо, за да го промени

В спора кой е крив и кой - прав, в мигрантската криза по полско-беларуската граница, руският външен министър Сергей Лавров заяви през седмицата, че кризата се дължи на военните "авантюри" на Запада в Близкия изток.

Европа има свое обяснение за кризата - че мигрантите са подмамвани безскрупулно от беларуския режим - но е факт, че голяма част от хората, които мръзнат в Кузница и в другите временни лагери, са именно от Близкия изток и по-точно - от автономния кюрдски регион в Северен Ирак.

Факт е също така, че, откакто през 2003 г. САЩ и предвожданата от тях коалиция събориха режима на Саддам Хюсеин, Ирак така и не може да се отърси от размирици. На това отгоре, въпреки петролното богатство, бедността и корупцията продължават да тегнат над иракчаните и да ги тласкат да търсят по-добър живот на Запад.

Парламентарните избори в Ирак, които се състояха преди малко повече от месец, не донесоха повече сигурност, а точно обратното. Успехът на партията на един от най-влиятелните шиитски лидери - Моктада ал-Садр, дойде за сметка на проиранския Съюз Фатах. Окончателните резултати от вота още не са оповестени, но още отсега губещите отказват да ги признаят. И прибегнаха до всякакви средства, за да ги оспорят. Двудневни протести около силно охраняваната "Зелена зона" в Багдад през миналата седмица бяха съпроводени от сблъсъци между демонстранти и силите за сигурност. Повече от 120 души пострадаха, един от тях - фатално. За насилието, както и за предполагаемата изборна измама, бе обвинен премиерът Мустафа ал-Кадими. И тогава, през нощта на събота срещу неделя, 7 ноември, резиденцията му в столицата бе атакувана с три дрона с експлозиви. Един от тях достигна сградата и нанесе материални щети. Няколко охранители бяха ранени. Самият премиер остана невредим.

• Атака с дрон срещу резиденцията на иракския премиер

• Поне една подкрепяна от Иран милиция зад опита за покушение в Ирак

За атаката бяха обвинени две проирански формации - "Катаиб Хизбула" и "Асаиб Ал ал-Хак", които са ощетени най-много от изборните резултати. И двете отрекоха всякаква съпричастност към покушението, което бе заклеймено не само от Вашингтон, но и от Иран. А обвиненията срещу тях останаха неофициални.

"При сегашното съотношение на силите в Ирак всеки опит въоръжените формирования да бъдат озаптени ще е неуспешен и само ще доведе до по-големи размирици", каза в интервю за "Събота 150" Ервин Ван Веен, старши научен сътрудник в Нидерландския институт за международна политика Clingendael.

Господин Ван Веен, какъв е рискът от повторение на атаката срещу иракския премиер или други подобни инциденти? Има ли риск от нова гражданска война в Ирак?

"Всъщност рискът от гражданска война е силно ограничен. Покушението бе аматьорски, импровизиран опит от страна на някои фракции да изразят недоволството си от загубата си на изборите. В момента повечето политически сили - и печеливши, и губещи - са заети главно с обичайните преговори за постигане на широка управляваща коалиция, която да раздаде на всички държавни служби и пари".

И все пак покушението не беше нещо маловажно - и Съветът за сигурност на ООН реагира със загриженост на случилото се. Не е ли време иракската държава да се намеси със сила срещу онези въоръжени формирования, които не се поддават на контрола ѝ?

"Такива атаки, разбира се, носят риск. Ако тази бе успешна, историята щеше да се развие по съвсем друг начин. Трябва обаче да си дадем сметка, че премиерът ал-Кадими е политик без широка властова база - той няма своя политическа партия, няма и въоръжено формирование. Много трудно е въоръжените формирования да бъдат озаптени, без да се предизвика широкомащабна конфронтация или дори гражданска война. В даден момент проблемът с милициите трябва да бъде адресиран. Но слаб премиер-министър, който не разполага с политическа база, не може да се справи с това.

Това само ще повтори инцидента с Касем Муслех. Този високопоставен командир на Силите на народната мобилизация бе арестуван преди няколко месеца, но много скоро трябваше да го освободят под натиска на същите тези въоръжени формации, които се опитваха да приведат под контрол".

Как бихте оценили управлението на премиера Кадими от май миналата година досега. Успя ли той да закрепи иракската държава?

"Кадими няма много място за маневриране при настоящата политическа ситуация в Ирак. Това е така, защото парламентът е силно фрагментиран. Няколко шиитски фракции се борят за господство. Управленските институции са пропити с партийни назначения. Става дума за клиентелизъм и клептокрация, които пречат на реформите и политически, и административно.

Кадими доказа безспорно, че има талант в комуникациите и пиара за някои символични стъпки. Но той не разполага с влиянието и стратегията за истински промени в политиката и икономиката. Постигнато бе леко подобрение в отношенията с автономен Кюрдистан, както и известен напредък в отношенията с Америка. Но в общи линии Кадими си остана един временен премиер".

А като институция премиерът ли е този, който може да стабилизира дългосрочно Ирак, или политиците зад кулисите? Има ли изобщо някакво значение кой ще е следващият премиер?

"Иракският премиер като институция разполага с голям авторитет, предвид значителните си изпълнителни правомощия. Но от 2014 година, когато Нури ал-Малики се оттегли от властта, виждаме че се назначават слаби премиери. Слаби не непременно като личности, но слаби политически. Ирак имаше министър-председатели без собствени партии и без парламентарна подкрепа.

И такива хора се поставяха начело на правителствата съвсем умишлено. Такъв бе замисълът на ал-Садр, ал-Амери, ал-Малики. Поставят на върха слаба фигура, която трябва да е приемлива както за Вашингтон, така и за Техеран и да запази нещата такива, каквито са".

Наблюдателите сочат две възможности за коалиции след вота за парламент на 10 октомври - коалиция между шиитските партии и шиитско-сунитско-кюрдска коалиция. Коя от тези формули крие повече рискове за конфликти и нестабилност?

"Има и трети вариант, който преобладава през повечето време от 2005 година досега, и това шиитско-кюрдска коалиция. Изцяло шиитска коалиция е малко вероятна, тъй като шиитските партии имат твърде много разногласия - и между личностите, и между властовите бази и интересите им.

Така че по-вероятно е или пресъздаване на шиитско-кюрдската коалиция, може би с друга конфигурация, или коалиция с участие на сунитите. Мохамед ал-Халбуси, един от главните сунитски арабски политици, успя да спечели на тези избори повече от 30 депутатски места.

Коя от тези коалиции крие по-голям риск за стабилността? Не мисля, че това зависи от състава на коалицията, а по-скоро от действията на тази коалиция. Ако коалицията подходи по-агресивно към преследването на социалноикономическите реформи, това ще намали риска от дългосрочна нестабилност на страната. Ако обаче се създаде широка коалиция, която задържи статуквото - което е възможно, защото цените на петрола се покачиха достатъчно в последно време - това ще създаде риск за средносрочна нестабилност, защото жизненият стандарт е много нисък. Предизвикателствата за сигурността, проблемите предизвикани от климатичните промени, са твърде големи, за да останат неадресирани".

Ако сунитите останат извън властта, това няма ли да засили групировката "Ислямска държава"?

"Арабите сунити бяха изключени от властта след 2003 година и това частично обяснява възхода на групировката "Ислямска държава". В краткосрочен план това няма да е проблем, защото ИДИЛ съвсем наскоро претърпя тежко поражение. Има много страх и несигурност в сунитските райони, но това не е достатъчно за възстановяване на ИДИЛ. Ако тези условия се запазят в дългосрочен план това уравнение ще се промени, но засега няма такъв риск".

А какъв ще е рискът, ако "Катаиб Хизбула" бъде оставена извън управлението?

"Катаиб Хизбула е главният иракски партньор на Иран в момента. Ако тази организация бъде изключена от властта се създава по-голям риск от атаки срещу американските сили. Тези атаки могат да доведат до ескалация и верижна реакция, ако САЩ решат да отговорят".