Обущар от Плевен към политиците: Да влязат в обувките на обикновения човек

В ателието си в момента той изработва танцови обувки за читалища.

„В тази криза, в това меланхолично настроение на всички, в тази потиснатост, тази депресия много хора намират утешения в танците. И слава богу, че тези школи някак си мърдат и съществуват“, разказва обущарят пред БНР.

Допреди две години с поправката на обувки можеше спокойно да поддържаш семейство, твърди Гаврилов. Не да живееш охолно, но да си облечен и нахранен.

„Сега обаче… нас ни удря винаги първо кризата – ще си обуеш стари обувки, караш и без да излизаш и без да си купуваш нови.“

Преобърна се мисленето – да си купя скъпа обувка и да я нося години наред, наводниха ни с евтини обувки по 10 лева и за зима, и за лято, споделя наблюденията си обущарят.

Занаятът обаче започва да изчезва, признава Гаврилов, който се занимава и с поправка на мебели.

„Много са малко колегите. Аз съм един от най-младите. По-млади не съм виждал, откакто аз съм започнал да се занимавам.“

32 години вече нищо не се случва, прави равносметка Галин Гаврилов. По аналогия със „САЩ – държава на неограничените възможности“, той смята, че България също е такава държава.

„Убедихме се, че който каквото си пожелае, откъдето и да дойде, каквото и да му се прави, просто го прави, независимо лошо и добро. Напоследък само лошо остана да се прави. Много малък процент е доброто, което се прави за тая държава, за народа и за живота. Всеки иска да стигне до властта. Видяха, че е страхотно нещо да си на власт.“

Гаврилов подчертава, че обича България и въпреки че е имал „и финансова, и морална, и приятелска ръка“ да отиде да работи в чужбина, е избрал да остане тук.

„С надеждата, че България си е моята родина и тук искам да живея аз, семейството ми, близките ми.“

Обущарят съветва политиците:

„Да влязат в обувките на обикновения човек.“

И допълва:

„Трябва да са патриоти, задължително.“