Саша-Доминик Бахман: Лукашенко се впусна в нещо между хибридна война и операция в сивата зона

А Моравецки допълни от Варшава, че мозъкът зад тази атака е в Москва и се казва Путин. Говорителят на Кремъл отвърна седмица по-късно: „Русия не води никакви хибридни войни. Това е абсолютно изключено!“

Прави впечатление, че Москва възприема този термин, само когато интересите й са застрашени. Песков обяви в края на миналата година американските санкции срещу газопровода „Северен поток 2“ за част от хибридна война срещу Русия. За такива части Кремъл смята още цветните революции в някои бивши съветски републики, икономическите санкции, информационния и идеологически натиск чрез неправителствени организации.

На Запад пък отвръщат, че Русия напада хибридно с намеса в избори, кибератаки, дезинформационна пропаганда.

„Хибридна война и хибридна заплаха са термини, които навлизат в употреба в изследванията за войните и международните конфликти през 2007 година. Терминът хибридна заплаха е използван за първи път от полковника от американската морска пехота Франк Хофман. Отнася се за използване на неконвенционални методи за водене на война - като например кибератаки или злоупотреби със законите на дадена държава, като част от многопланов подход за подриване и изваждане на противника от строя, без да се стига до открити враждебни действия“, пояснява в интервю за БНР преподавателят от университета в австралийската столица Канбера Саша-Доминик Бахман, който изследва новите предизвикателства пред сигурността през ХХI век.

„Хибридните атаки могат да са извънредно ефективно и разнообразно средство за поразяване на противника. Те включват едновременно и динамично прилагане на множество различни тактики, подкопаващи бойния дух и способностите на врага, често в комбинация с конвенционални действия. С хибридните атаки са свързани операциите в „сивата зона“ между войната и мира.

Тези операции не се класифицират като преки военни действия, а се свързват с дипломация на принуждаването или с политическа война, която не включва физически конфликт.“

Операция „Миграция“ на Александър Лукашенко отговаря ли на критериите за хибридна война?

„По мое мнение Лукашенко всъщност се впусна в нещо между хибридна война и операция в „сивата зона“. Той пуска в действие т.нар. зловредна законова атака в отговор на наложените му санкции от Европейския съюз, включваща използване, или по-точно стратегическа злоупотреба с миграцията, с която се цели да бъде оказан натиск върху Евросъюза и да се предизвика разделение в редиците му. Това може да се нарече "миграционна дипломация" или стратегически проектирана миграция.“

Масовата миграция, припомня професор Бахман, е в списъка на НАТО с потенциални хибридни заплахи още от 2010 година. Тогава обаче като източник на тази заплаха се имаше предвид организираната престъпност - трафиканти, които експлоатират за печалба мащабни потоци от мигранти. Сега човекът, който властва в Беларус, се прояви точно като такъв - кара отчаяни хора от Близкия изток в Минск, взима им големи суми за визи. Праща ги под въоръжен ескорт на границата с Полша, където са окуражавани, често със сила, да се опитват да нахлуят в Европейския съюз.

„Според мен само действията на силите за сигурност на Беларус попадат в категорията на хибридните заплахи.“

Професор Саша-Доминик Бахман държи да обясни, че според него мигрантите не са нито оръжия, нито боеприпаси за хибридната война на Лукашенко.

„Не смятам, че оръжието са хората, а хуманитарната криза. Малки деца има там. Съобщава се, че е починало едно от тях - на 1 година. Хора като Лукашенко експлоатират такива ситуации като оръжие. Но си струва да отбележим, че и полският премиер Моравецки говори за употреба на цивилни като оръжия за модерна хибридна война. Това не е справедливо спрямо тези хора.“

• Иван Тимофеев: Русия не иска оранжева революция в Беларус

А как да си обясним действията на Лукашенко и безскрупулната експлоатация на мигрантите? С желанието му да отвърне на европейския санкционен удар?

„Той трябваше да се върне в играта. И за тази цел можеше да направи няколко неща. Едното от тях беше да последва примера на Путин от 2016-а година - да злоупотреби с проблема с миграцията и да я използва като оръжие.“

Руският президент тогава преследваше същата цел, като Лукашенко сега, и даде зелена светлина за т.нар. Арктически маршрут за близкоизточни мигранти към Финландия и Норвегия.

„Путин го направи като ответен удар срещу Европейския съюз заради санкциите срещу Русия, наложени след незаконното анексиране на Крим и заради конфликта в Източна Украйна. Путин просто искаше да покаже, че може да отвърне по този начин.“

Пряко или непряко замесен, или просто възползващ се от ситуацията - какво иска Путин сега?

„Той иска да бъде основният посредник - миротворецът. Това се наблюдаваше не само в този случай, но също и в Сирия. Като се върнем назад към всички етапи на конфликта там, ще си дадем сметка, че в момента режимът на Асад е по-силен от всякога. Всъщност Путин буквално спаси Асад.“

По същия начин руският президент гради имидж и в Кавказ - покрай конфликта между Армения и Азербайджан. В Европа такъв статут е много трудно постижим.

„Европа обаче още е в състояние на нещо подобно на Втора студена война, която започна по времето на Тръмп и сега при Байдън очевидно продължава. По-скоро бих нарекъл ситуацията Студен мир - заради подкрепата на Русия за сепаратистите в Източна Украйна и поредното струпване на военна сила на границата.“

„А Путин иска да бъде признат за европейска сила. Даже нещо повече - да бъде признато на Русия, че е глобална сила и че без нея мир не може да има.“

Русия иска да дестабилизира ЕС. Защо? ЕС е най-големият търговски блок в света. Може и да не демонстрира най-силните военни мускули, но икономическата му мощ е незаобиколима. И заедно със Съединените щати напада Русия със санкции. Е, как се дестабилизира такъв силен играч на международната сцена?“

• Саманта де Бендерн: Западът е отслабен и разединен

С хибриден удар - точно, където съюзът ще го „заболи“. Той беше уязвим още преди пандемията - разделение има буквално по всички въпроси, особено за миграцията. Нагласите срещу чужденците се радикализират - дори в най-либералните в това отношение еврочленки. И това не е тайна за хищниците. Но може ли една хибридна война да продължава вечно - без да еволюира в нещо различно?

„Отговорът на този въпрос е и да, и не. Спомнете си за Студената война и се дайте сметка, че по онова време имаше и хибридни елементи, макар и на далеч не толкова високо ниво, както сега, в противопоставянето между водения от Съветския съюз Варшавски договор и НАТО. Предвид това, може да направите аналогия и тъй като Студената война така и не ескалира десетилетия наред, да предположите, че и сега това е възможно.

Но мисля, че всъщност не сме в състояние на Втора студена война. Въпреки всичко. Води се борба за надмощие на ниво свръхсили. И в момента сме в нещо като преходен период. А това увеличава опасността от ескалация на хибридни противопоставяния, както беше на полската граница с Беларус. Достатъчно щеше да е един взвод от едната страна да открие огън срещу някой взвод от другата.“

Проф. Саша-Доминик Бахман (@SdBachmann) е полемолог с 20-годишен преподавателски опит в университети във Великобритания, Швеция, Република Южна Африка, а в момента и в столицата на Австралия Канбера. Изследванията му са интердисциплинарни и са свързани с предизвикателствата пред сигурността през ХХI век, включително хибридните войни. Проф. Бахман е служил в германската армия, където е достигнал до ранг подполковник.