Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Александър Златанов: Специален пакет за постковид лечение няма

Преболедувалите от Covid-19 в капана на последиците от болестта

Станимир Хасърджиев: Проследяването на пациентите след преболедуване е задължително

| обновено на 29.11.21 в 12:43
Снимка: БГНЕС

С нарастващия брой пациенти, които преболедуват Covid-19, се увеличава и броят на тези, които развиват и т.нар. постковид симптоми.

По официални данни това са поне 200 хиляди българи.

До пролетта имаше разкрити кабинети за консултация в болниците, които вече не работят.

Така преболедувалите се оказват в капана на последиците от болестта, без да знаят към кого да се обърнат. Оказва се, че отговорът е много прост.

"Личните лекари са тези, които могат да насочат пациентите си към съответния специалист, като му издадат направление за безплатен преглед", каза пред БНР председателят на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и заместник министър на здравеопазването д-р Александър Златанов.

"Няма специален пакет от Здравната каса за лечение на постковид симптоми, защото те могат да бъдат най-различни. Преболедувалите влизат за изследвания и лечение по общия ред.

Д-р Александър Златанов   Снимка: БГНЕС

Ние разпределихме допълнителни средства, които останаха и те са насочени към първичната извънболнична помощ и към специалистите. Така че, тези средства следва да се насочат към нуждаещите се пациенти - хора с постковид симптоми или с хронични заболявания. Пулмолозите, кардиолозите могат спокойно да правят тези прегледи, да назначават изследвания и да предприемат лечение", заяви в "Хоризонт до обед" Златанов.

Заместник-министърът на здравеопазването поясни, че за тези изследвания е необходимо направление от личния лекар. Те разполагат с достатъчно такива направления, каза още Златанов.

"Още от началото на пандемията е ясно, че вирусът е тежък и пълен все още с много неизвестни. Но хората с постковид симптoми също трябва да бъдат обгрижени, като в България тя липсва", коментира темата пред БНР и Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.

Станимир Хасърджиев  Снимка: Личен архив

"За момента у нас няма специална програма или методика за проследяване на пациентите с постковид симптоми. Липсват и форми на общуване с тези пациенти, дори неформални или чрез групи за взаимопомощ, каквито има в други държави. На пациентите у нас им липсва много информация и започват да търсят съвети чрез групи в социалните мрежи.

НПО работи с постковид пациенти. За целта събираме официална информация, превеждаме различни научни публикации по темата и това го правим "на мускули", за да я предоставяме на хората. Държавата трябва да разбере, че пациентските организации могат само да помагат, не са врагове", посочи още в Станимир Хасърджиев.

"Да, няма специално постоковид отделеление и в нашата болница или изобщо в България, но това и няма как да стане", поясни пред БНР и доц. Венцислава Пенчева, пулмолог в Александровска болница.

Причината за това е, че постковид симптомите възникват често след три месеца след прекаран по-тежък Covid-19 и те продължават до два месеца и повече и са много различни. Освен това те не включват едно заболяване или орган и няма как да има едно специално отделение.

При някои от хората има умора, сънливост, мозъчна мъгла, неврологични проблеми, чести оплаквания като сърцебиене или задух, болки по ставите или мускулите. Затова няма как да е една клинична пътека.

Доц. Венцислава Пенчева

Но не съм съгласна, че личните лекари не са наясно или че неглижират проблема. Напротив, при мен непрекъснато идват такива пациенти, насочени от общопрактикуващия си лекар", заяви още доц. Пенчева.

Тя съветва скенер да не се прави на белия дроб една седмица след карантина или един месец след излизане от болница. До 6 месеца след изписване проблемите на белия дроб отшумяват.

Според СЗО оплакванията трябва да преминат три месеца след боледуването. Дълъг Covid е ако, след тези три месеца има още симптоматика, поясни пулмологът.

По думите и хората не трябва да си самоназначават постковид лабораторни изследвания, каквито се предлагат.  Доц. Пенчева заяви, че изследванията се правят по препоръка на лекар.

Според д-р Недялко Калъчев, шеф на верига от лаборатории, предлаганите лабораторни пакети за постковид симптоматика са добре подбрани, защото част от необходимите изследвания за проследяването на пациентите не са включени по Здравна каса.


„Така е с показателя за измерването на съсирването по време на заболяването. Той не се покрива от НЗОК, тепърва ще се включва в проектонаредба на Здравната каса.

Също не са включени изследвания за т.нар. цитокинова буря, каза още д-р Калъчев.

"Мисля, че малко се преекспонира темата", коментира пред БНР и д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на БЛС.
"Когато човек е болен, той отива на лекар. От каквато и да е болест, независимо дали е Covid-19. В момента личните лекари имат малко повече направления, в моята листа проблеми няма. Но имам данни, че колегии имат недостиг с направленията за изследвания - т.нар. бланка 4. Там трябва да се помисли".

За изследването за показателя за съсирването на кръвта, в най-скоро време ще се заплаща от НЗОК, съобщи още д-р Брънзалов.

Още по темата в звуковите файлове.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Две години по-късно: Какво се случва в районите, засегнати от опустошителния трус в Турция

"Ситуацията беше страшна, апокалиптична. Атмосфера на смърт се усещаше навсякъде". Това са спомените на Нора Чолакова, кореспондент на БТА в Турция, след като  на 6 февруари 2023 г. южната ни съседка беше поразена от трус с магнитуд 7,7 по Рихтер.  Бедствието е едно от най-опустошителите земетресения в историята на Турция – загиналите са над 53..

публикувано на 06.02.25 в 07:40

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на дървета в центъра на града

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на 63 стари дървета в центъра на града с нови. Седмица след първата среща с жителите на Поморие, на която беше представена идеята, заради създалото се напрежение Общината организира втора среща. Снощи, в новото читалище на града, кметът Иван Алексиев предложи един демократичен подход за..

публикувано на 06.02.25 в 06:45

Логопед: Електронно устройство преди 4 години - не! Пораженията са големи

Родителите да не дават електронни устройства на децата си преди да навършат 4 години и да имат поне 1000 думи в речника си. Това апелира логопедът Ива Александрова, специалист по ранно детско развитие. " Стават все повече децата, които не могат да се хранят самостоятелно на 3-4 години, не могат да дъвчат, не могат да говорят, не могат да..

публикувано на 05.02.25 в 11:46

Внос на дървесина? Алармират за криза в горския сектор

Какво се случва в горския сектор и защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? За криза в горския сектор и пазара на дървесина алармират за пореден път дърводобивни и дървопреработвателни фирми от Югозапада. Те изпратиха писмо до премиера и министъра на земеделието и храните, в което настояват за спешна..

публикувано на 05.02.25 в 09:20

Страх на Санторини: Чакат по-силен трус, не изключват цунами

"Имах намерение да се евакуирам, но не можах да намеря билети. Днес няма фериботи, защото времето е много лошо – 7-8 бала вълнение. Положението е много сложно. Хората са много стресирани, уплашени . От 03.00 часа съм в колата, няма спане", разказа сънародникът ни Иван Димитров, който все още се намира на Санторини. В предаването "Преди..

публикувано на 05.02.25 в 08:59

Проф. Янко Герджиков: Трусовете са плитки, България е далече от Санторини

България е много далече от Санторини и за нас не е сеизмичен източник. Не е дълбок източник, какъвто е Вранча. Тук става дума за дълбочина на 10 км. и трусовете имат локално влияние. Дълбоките от типа Вранча, Хималаите, около Япония и Чили - те могат да причинят явления в широк диапазон. В Санторини са плитки събития.  Това коментира..

публикувано на 04.02.25 в 14:07

Основна част от раковите заболявания не се дължат на наследствени фактори. Важен е скринингът!

Диагностицираме все по-млади жени с рак на гърдата в късен стадий . Това съобщи в подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Ваня Митова , началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология "Проф. Иван Черноземски". Цялото интервю на Гергана Хрисчева с д-р Ваня Митова може да чуете в подкаста на..

публикувано на 04.02.25 в 11:04