Нина Нанкова е впечатлила журито на конкурса с изследването на тайванско растение за потенциални лечебни свойства срещу човешки коронавируси.
Зад една успяла жена стои мъж, също успял, казва с усмивка Нина Нанкова.
„Исках да следвам магистратура редовно. Магистратура по медицинска химия. В също време синът ни беше на шест месеца. А на мъжа ми вече му беше омръзнало тогавашната му работа и каза: „Аз напускам. Няколко месеца ще съм вкъщи.“ И така се получиха нещата. Аз не съм пропуснала нито една лекция и почти нито едно упражнение.“
Така стъпка по стъпка стигнала до докторантура в Института по обща и неорганична химия.
„Докторантурата ми е в областта на теоретичната химия. Аз съм бакалавър по компютърна химия. За един учен в днешно време е много важно да има много широка област, с която да се занимава. Тъй като се занимавам както с фундаментална наука, така и с по-популярна, както е случаят с изследването ми върху вируси и по-специално коронавируси.“
За тайванското растение Нина Нанкова разказва, че с Graptopetalum paraguayense се занимава от доста време.
„Първо сме изследвали както антибактериалното, така и антивирусното му действие. Първоначално върху херпесни вируси - там показва доста добра активност. Понеже изследването на антивирусната му активност към херпесни вируси е проект, финансиран от фонд „Научни изследвания“, когато дойде пандемията, от министерството, мисля че на образованието, дойде покана към ръководителя на проекта, доц. Маркова, дали може това растение да се включи в борбата с коронавируса.“
„Изследванията, експерименталните, върху коронавируси, с които разполагаме, те са седем или осем вида човешки коронавирус (не работим със сегашния коронавирус, тъй като е забранено да се работи с него в лаборатории), с останалите човешки коронавируси, върху които сме изследвали активността, инхибиращата активност на екстракта от растението, се съпоставят с познати антивирусни агенти, имаме доста добри резултати“, подчертава младият учен.
Растението се тества за потенциално лекарство.
„Но ролята на мен и на колегите, като занимаващи се с теоретична изчислителна химия, със симулации и с докинг, е да оценим кое точно съединение или група от съединения проявяват тази антивирусна активност.“
Graptopetalum paraguayense в Азия се използва като храна.
„Предимно в Тайван. Като както ние използваме нашите краставици и домати. Там си е наистина популярна храна. Когато попаднах в БАН, колегите ми вече го имаха като орнаментно растение. Те се бяха сдобили от друг човек с него, който го е използвал за лекуване на конюнктивит. И доста години минаха, докато започнем професионално, научно да се занимаваме с него. Доста време ни отне да го характеризираме, тъй като в България то не беше известно, няма българско име.“
Какво ще прави Нина Нанкова със стипендията от 5 хиляди евро, с която е отличена?
„В началото, когато кандидатствах по този проект за жените в науката, бях си намислила едно разпределение на средствата. Впоследствие стана друго. За един учен най-важното, короната на целия му труд, е една статия. Все по-често се налага да си платиш, за да ти се публикува статията. Да се плати на списанието. Немалка част от средствата може би ще отидат за това. Друга част за популяризиране на резултатите на конференции, на научни форуми. Доста голяма част ще отидат за изчислителна техника, за мощни компютри. Компютри с достатъчно добри параметри, за да мога да си водя изчисленията и симулации. Използвам капацитетите на изчислителния център „Авитохол“ в БАН. Ползвам ги почти ежедневно - изследванията, касаещи останалите проекти, по които работя и за дисертацията ми. Но за провеждането на молекулен докинг са нужни други характеристики. Дано да останат, за да платя за консумативите, които колегите ще използват като клетъчни линии, поръчка на вируси.“
Нина Нанкова не крие удивлението си, че „все още е българската наука горе-долу е на нивото на световната, въпреки малкото средства, с които разполагаме“.
Изискванията на фонд „Научни изследвания“ са станали все по ограничаващи, отчита тя.
„Преди беше много по-лесно да прехвърляш средства от едно перо в друго. Сега е много трудно, да не кажа невъзможно. Например, както е сега в епидемиологичната обстановка вече две години, в началото на проекта си заделил не малко пари за командировки, за конференции в чужбина, за участия, те остават тези пари и реално нямаш възможност да ги прехвърлиш за нещо друго“, дава пример Нанкова.
Връщайки се назад във времето, към корените на своя избор, Нина Нанкова си спомня:
„В училище изключителна роля изиграха учителите ми. Особено по природни науки. Бяха ми интересни и химията, и биологията, но дойде един момент, в който трябваше да реша с кое да се занимавам. За няколко минути помислих, седнах си, решиш си и казах: „Тя биологията е химия.“ Сега, колкото и да ми се обидят биолозите, така си е. Иначе, когато попаднах във лабораторията по теоретична химия, тогава колегите ми там ме запалиха, ми показаха какво значи да се занимаваш с това, което учиш.“
„Този интерес изобщо към ученето, към учението, към науката според мен идва от семейството, от начина на възпитание. Не би го възпряло онлайн и не онлайн обучение. Но по-скоро групата е на колебаещите се, на децата, на които малко не им достига да се запали нещо у тях някаква искра. Онлайн обучението сериозно ощетява такива деца, които са на прага у тях да се зароди някакъв интерес. За училището е много важно, когато децата са в среда. В един клас има естествена конкуренция кой ще е първи, кой ще има по-висока оценка.
Особено в по-малките класове, не може учителят да не може да те хване ръката на едно дете, да напише една буквичка, едно ченгелче. Това аз не мога да разбера как се чувства. И може би в бъдеще ще видим резултата от това решение, защото ние решихме да затворим първо училищата. А да оставим отворени заведенията и моловете“, коментира Нина Нанкова актуалната ситуация с ограничителните мерки, които засегнаха децата.
„Светът няма да остане без учени, тъй като ученият се изгражда в семейството - пример от родителите, поощряване на децата да четат повече и да се интересуват“, остава оптимист Нанкова.
Сред живописните склонове на Ломския край, в някогашното село Аспарухово, започва житейският и творческият път на Кирил Божинов – човек с дълбока душевност, отдаден на словото, четката и родовата памет. Кирил носи в сърцето си не само болката на историята, но и нейната сила – да вдъхновява и съзижда. Той отдава десетилетия от живота си на..
Обичам цветните неща, танците и... жабите. Това сподели пред БНР на имения си ден актрисата Мария Статулова: "Колекционирам жаби, те за мен са олицетворение на хубава усмивка, на радостно същество, което е радостно, че съществува". Празнуваме Голяма Богородица. Близо 180 хил. българи имат имен ден! Когато обичаш това, което правиш, не..
44 китайски студенти изучават български език и култура в Пекинския университет за чужди езици в китайската столица Пекин. Един от преподавателите им е благоевградчанката Люба Атанасова. Наесен тя започва своята 13-а академична година в Пекин, където се озовала неочаквано и разказва, че е трябвало да вземе решението за една секунда. Китайските..
Стефан Арсов е юрист по образование, завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Кариерата му започва в частния сектор, където работи в едни от най-успешните адвокатски кантори в страната, както и в една от водещите компании в сферата на застраховането. Придобива ценен административен опит като част от екипа на..
"Берковица е райско кътче, сгушено в полите на Ком. Връщам се с голямо удоволиствие в най-ранните си години. Всяка ваканция чаках да отида с нетърпение на гости на баба и дядо, за да си щуреем по горичиките и рекичките. Това е едно от най-прекрасните места като природа. Лятото е пълно с диви ягоди, малинки и къпини. Символът е мраморът като дар..
Видинският митрополит Пахомий за благолепните храмове в Северозападна България и нуждата от още свещеници Специален гост на предаването "Чуй лятото" по "Хоризонт" от град Берковица беше Видинският митрополит Пахомий, който разказа за първите си впечатления като духовен пастир, за срещите с вярващите, за нуждата от духовници и за..
Ще летя, ще тичам… ще плувам, Към звездите бих тръгнал аз пеш, Без вода, без храна да купувам, океан… океан от копнеж Това е цитат от едно от стихотворенията с автор Любослав Костов. Директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучения и главен икономист на КНСБ беше гост на предаването "Нощен..
Срещата в Аляска е своеобразен подарък към Тръмп, който ще бъде легитимиран като посредник и стратег на този изход от войната, а същевременно и..
Вирусът се разпространява с шеметна бързина. Една четвърт от породата вакла маришка овца в страната вече е унищожена , като 66% от популацията в..
Да станеш родител не винаги значи да чуеш първия плач в родилната зала . Понякога срещата с детето ти е в малка стая, с много очакване, тихо..