11 ноември е значим и с още нещо. На този ден са родени двама властелини на перото – американският майстор на сатирата Кърт Вонегът и руският класик Фьодор Михайлович Достоевски. Достоевски преди 200, Вонегът преди 99 години.
В „Изотопия“ се захващаме с анатомия на творчеството им и със съзвучието на написаното от тях с времето, в което живеем днес.
Пръв на сцената излиза Килгор Траут, (един от известните герои от книгите на Кърт Вонегът, превърнал се в негово алтер его).
Така е то.
„По време на Апокалипсиса трябва да бъдем изключително мили помежду си. И престанете да бъдете толкова сериозни, шегите така ни помагат. И ако нямата куче – вземете си“. Думите са на Вонегът, а за нас и вас в ефира на „Изотопия“ ни ги припомня преводачът Аглика Маркова, превела на български език две от книгите му – „Котешка люлка“ и „Без невинност“.
Според Маркова този цитат изразява целия характер на Вонегът: „Всички го схващаме като човек, който обича да шокира. Той със сигурност го прави – затова го обичаме толкова много.“
Проницателност, оригиналност и бесен бяг от клишето
„Желанието на Вонегът да шокира не идва от това да скрои номер на някого, да го ядоса или да го притесни, а да изрази мъката, която го разтърсва“, казва Аглика Маркова.
Разрухата вълнува американският автор и прониква в страниците на книгите му. Личните преживявания на Вонегът през Втората световна война се отразяват и в сюжета на една от най-известните му книги – „Кланица 5“. В нея четем описания и разсъждения от живота му в Дрезден, където той живее в бивша кланица. Неизтриваем отпечатък върху Вонегът оставят опустошителните бомбардировки на града от съюзническите сили, на които той става свидетел.
Аглика Маркова: „В книгата „Котешка люлка“, която преведох, много често се споменава атомната бомба. Той е страшно чувствителен човек и по този начин си изкарва яда, мъката, но същевременно изразява надежда.“
Да преведеш „Котешка люлка“ зад „Желязната завеса“Вонегът казва неща, които не се говореха по този начин в онези времена у нас: „Казваше истини, които или интуитивно чувствахме или знаехме. Пишеше неща, които ние си говорихме под сурдинка“. На това според Аглика се е дължало до голяма степен популярността на Вонегът у нас.
Комично трагични спомени за един превод
Аглика Маркова се налага да промени две неща при превода на „Котешка люлка“: „Едното беше името на една от героините в книгата. Тя беше украинска танцьорка и се казваше Зинка. Беше ми ясно, че такова нещо не може да мине. Затова махнах думичката украинска и смених името на Зика. Ако „Котешка люлка“ се преиздава, това безобразие трябва да бъде поправено. “
Вонегът днес
Доста се издава Кърт Вонегът днес, но Аглика не е сигурна дали все още се чете с такъв хъс.
„Не знам дали се чете с такъв хъс днес, с какъвто се четеше през 70-те и 80-те години. Днес имаме много по-голяма възможност да четем, имаме много по-голям поглед върху книгите, които излизат. Тази жажда за нещо неочаквано отмина и Слава Богу, защото означава, че имаме много по-голяма свобода на изказа и на мисълта. “
Светът на мир и свобода, към който се стреми Вонегът не се случва, той просто се развива. Тръгнали сме натам.
200 години Достоевски
Тръгнали сме и към двойното литературно осветляване. От Вонегът към Достоеввски. Връзката между двамата не е само 11 ноември, денят на тяхното рождение.
„Всичко, което човек може да научи за живота, се намира в „Братя Карамазови“, пише Кърт Вонегът в „Кланица 5“.
Какво учим и научихме от руският класик за два века?
„Не мисля, че съм спрял да се уча от Достоевски и не мисля, че ще ми стигне земния живот да спра да се уча от него“, казва поетът Иван Ланджев.
Според него най-голямото клише, с което го увенчават е да го наричат „писател-пророк“. Той е такъв – най-вече заради романа си „Бесове“, но и заради голяма част от другите си шедьоври. Трудно е да излезем от клишето, да не се уповаваме на авторитетите, на теорията на Михаил Бахтин за полифоничния роман, за това невероятно многогласие, което виждаме в прозата на Достоевски.
Иван Ланджев: „Моят личен път с Достоевски започна в късното ми тийнейджърство и ранните студентски години. Това е едно интимно, уединено преживяване, в което сте само ти и тези толкова дълбоки книги. То никога не се връща след повторни прочити.“
Опит в преживяването на смъртта
Не е нужно човек да е твърде ерудиран или книжно подготвен, за да се гмурне в света на Достоевски, смята Иван Ланджев. Според него обаче не е излишно да се познава контекста на руския 19-и век, на проблемите, които са го занимавали по това време, да познава Светото писание. Добре е и да познава самия живот на автора, защото е трудно да отделим неговата личност от написаното.
Иван Ланджев: Достоевски е единственият писател, който е преживял собствената си екзекуция. Това също намира място в творчеството му.
На 22 декември 1849 г. осъденият заради „престъпление срещу религията и правителството“ Достоевски е помилван в последния момент, пет минути преди да бъде разстрелян на Семьоновския площад в Петербург, заедно с другите признати за виновни.
Тези 5 минути между живота и смъртта ли определят творчеството на Достоевски?
Иван Ланджев: „Не само те. Отношенията с баща му изиграват огромна роля, проблемите му с хазарта, неговата чувствителност във времето, в което е живял – бурното развитие на мисълта в Русия. Много неща са му повлияли, но нищо толкова наситено, нищо толкова уникално като преживяване не може да се намери, което да сравним с тази инсценирана, мнима екзекуция, на която императора е положил заточените петрашевци.“
Интересното при романите на Достоевски е, че те се гмурват много повече в дълбините, отколкото да изкачват светлите върхове, които всъщност ни обещават. „Намирам го за по-голям майстор на дълбокото в човешката душа, на тъмното, отколкото на светлото“, продължава Ланджев.
Вие не стойте на тъмно, а чуйте в звуковия файл целите интервюта с преводачката Аглика Маркова за Кърт Вонегът и с поета Иван Ланджев за Фьодор Достоевски.
Оксана Цветанова е директор на Регионалната библиотека „Хр. Смирненски“ в Плевен“. Работи от 1989 г. в културния институт. Владее италиански, руски, английски и немски език. Как ще се развива библиотеката, какви проекти се реализират, за да стане привлекателно място в града? Латинка Светозарова разговаря с Оксана Цветанова в звуковия файл.
През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов. Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Той е основател и диригент на редица певчески формации, а негови възпитаници са стотици..
Отец Стоил е свещеник в Ракитово. Служи в храма "Света Неделя". Родом е от Велинград. Носи името на дядо си Стоил. За здраве и изцеление баба му го водила от малък по църкви и манастири, защото е бил болнаво дете. От нея е закърмен с любов към Бога, който го води към дверите на църквата, в която служи вече 26 години. "Ние всякога трябва..
На София филм фест гост бе и черногорският театрален и филмов продуцент Никола Вукчевич . Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците Във филма си "Крепост на силата" той сблъсква войната и религията, за да разберем какво е кодът на честта и колко важна е ролята на саможертвата не само за времето,..
През 2002-ра босненският режисьор и сценарист Данис Танович печели "Оскар" за чуждоезичен филм със заглавието "Ничия земя". Тази година, за София филм фест, той дойде, за да представи новия си филм "След края на лятото" . История, развиваща се на красив хърватски остров ни запознава с жена, която изследва сложната същност на семейните връзки и..
"В момента трябва да преформатираме цялата матрица на Европейското икономическо сътрудничество , защото Европа е изправена пред необходимостта да генерира, да създаде и то на базата на много широк консенсус собствена икономическа и финансова доктрина, защото Европа е в тежка рецесия, на границата на икономически колапс , който до голяма степен, за..
В картините си Добромир Манев пресъздава собствената си представа за жената . "Жената не може да бъде обрисувана по никакъв начин. Може би само гениалните художници преди нас да са успели да уловят тази жена, жената с големи букви. Жената е един Космос, тя може да бъде рисувана само чрез фантазията, казва художникът. По думите му..
Как една сива сграда, в която стотици хора всеки ден търсят работа, може да стане пространство за изкуство и да вдъхне оптимизъм, знаят в русенската..
"Външната политика на българското правителство е заплаха за националната сигурност" . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...
Значителна облачност с дъжд