Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Петър Николов: В България функционират цели „фабрики“ за научни трудове на конвейер

При законовото регламентиране на академични санкции е имало тежка съпротива, казва един от инициаторите на промените

Доц. Петър Николов е бивш заместник-министър на образованието и науката
Снимка: БГНЕС

„Има различни класации, които ни поставят на първо място по брой на плагиатствани научни трудове. В България функционират цели „фабрики“ за създаване на научни трудове, които се правят на конвейер, преписват се и това беше лоша практика в много университети. Тя се ограничи в последните години благодарение на промените в Закона за развитието на научния състав.“ Това каза в интервю за БНР доц. Петър Николов, политолог и бивш заместник-министър на образованието с ресор „Висше образование“.

Николов е сред от политиците, чиято заслуга е законовото регламентиране на академични санкции срещу плагиатството и създаването на Комисията по академична етика. Преди промяната на Закона за развитие на академичния състав от 2018 г., такъв механизъм практически не съществуваше.

Дълго време в България практически не беше регламентиран начинът, по който академичната общност да наказва плагиатството, отбеляза Петър Николов. Той си спомня, че при въвеждането на регламента през 2018 г. е имало „много тежка съпротива“ именно защото „България е на едно от челните места по плагиатство в целия свят“.

Има много случаи, в които комисията оневинява проверявани за плагиатство, уточни доц. Николов. Наказания са налагани в случаите на фрапантно преписване.

Никога не е ставало въпрос за лов на вещици. Напротив – винаги, когато нещата са били на кантар, е вземано решение в полза на атакуваната страна.“

Има много варианти да плагиатствате, без засегнатата страна да подаде жалба срещу вас. Може да плагиатствате от човек, който не е в България, въобще няма достъп до вашите текстове, не чете на български език. Може да плагиатствате от човек, който е незаинтересован да повдигне въпроса, може да плагиатствате от зависим от вас човек. Може да плагиатствате от човек, който е починал преди 1000 години, може от Аристотел и Платон да плагиатствате“, коментира Петър Николов в предаването „Преди всички“.

В случай на плагиатство е засегната цялата научна общност, категоричен е доц. Николов. Той поясни, че законът е въвел точно регламент, по който представител на академичната общност да може да сезира Комисията по академична етика.

Колкото и неприятни да са случаи като този на Даниела Везиева и Петър Илиев, те са част от процеса на изчистване на образа на България, смята Николов. По думите му когато има наказани, ще има все по-малко подобни случаи.

„Моят опит показва, че досега не е имало човек, упрекнат в плагиатство, който да излезе и да каже, че е виновен и това не е поръчково“, подчерта доц. Петър Николов.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20