Годината за Близкия изток - нарастващо влияние на Иран и горещият картоф Афганистан

„Нереално е да се очаква нещата да се случат от само себе си... Можем да мислим за предложението на ЕС да е домакин на неформални разговори между страните, които не са се оттеглили от споразумението, и САЩ. Това е чудесна възможност САЩ и Иран да начертаят пътна карта за съвместно завръщане към сделката“, каза пред БНР Барбара Слейвин, директор на Инициативата за бъдеще на Иран и старши сътрудник на Атлантическия съвет във Вашингтон в началото на годината. 

А в края й около масата за преговори в луксозния хотел „Пале Кобург“ във Виена, след петмесечно прекъсване, седнаха представителите на Иран и дипломати от европейската тройка - Германия, Франция и Великобритания, както и Русия и Китай - като постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Резултат обаче в тези подновени непреките преговори между Вашингтон и Техеран не беше постигнат.

В „Събота 150“ Исфандяр Батмангелидж, гостуващ изследовател в Европейския съвет за външна политика, беше склонен на умерен оптимизъм:

„Ясно беше, че този кръг от преговори няма да е достатъчен за съживяване на споразумението. Можем само да се надяваме, че поне до някаква степен е възстановено доверието между иранците, европейците, руснаците, китайците и - индиректно - американците, в сериозността на намеренията им.“

„Ясно е обаче, че сме в много критичен етап на кризата. Защото иранците могат всеки момент да се изстрелят към ядреното оръжие и тогава да се окаже, че международната общност вече не може да ги спре“, предупреди Андриа Стрикър, експерт по ядрените оръжия и разоръжаването.

Иран винаги е бил ключов играч в региона, но след изтеглянето на западните сили от Афганистан придоби още по-голямо значение. Така смята проф. Пол Роджърс, експерт по въпросите на международната сигурност в университета в Брадфорд в интервю за БНР.

„И ако останат, и ако се изтеглят - американците са бита карта“, изтъкна британският изследовател.

Злокобната атака в Ню Йорк преди 20 години, в сърцето на Америка, промени света завинаги. Съединените щати обявиха глобална война на тероризма, лицето му - Осама бин Ладен - успяха да ликвидират чак 10 години по-късно, но голямата война срещу тероризма далеч не е спечелена. В Афганистан талибаните си върнаха властта, походът до столицата Кабул им отне едва 63 дни. Днес те са толкова брутални, колкото и преди 20 години, но вече са по-добре въоръжени.

„Не можем да виним един-единствен човек за това, което се случи в Афганистан. И президентът Гани, и президентът Байдън изиграха своите роли. Президентът Тръмп също. Много американски генерали и политици също са отговорни за този неуспех. Но, в крайна сметка, в този момент, президентът Байдън наложи това бързо изтегляне на американците без да осигури преходен процес, който да позволи на афганистанците да удържат сами. Президентът Гани показа липса на лидерски качества и визия, не можа да осъзнае какво се случва в страната му. Тези двамата би трябвало да си поделят отговорността в тази последна глава от афганистанската кампания“, подчерта Бил Рожио от „Фондацията за защита на демокрациите“ във Вашингтон през септември.

Изтеглянето на Запада от Афганистан и сключената малко по-късно военна сделка АУКУС се оказват донякъде свързани. Тройният пакт ще позволи на Австралия да патрулира в Южнокитайско море - територия, която Китай припознава като своя зона на влияние.

„От десетина години е ясно, че Китай систематично се подготвя за реципрочен отговор на внушителното американско военно присъствие в Източна Азия. Дори нещо повече - така да укрепи собствената си военна сила, че да принуди американците да се изтеглят от региона. Или още по-лошо - да спечели евентуална война със Съединените щати. Американските стратези и експерти отдавна работят по тази тема и затова настояха за изтеглянето от Афганистан. Темпът и размерът на китайското въоръжаване в региона са внушителни и напомнят на трупането на оръжия преди Първата световна война. Американците добре осъзнават това - и военните, и политиците“, заяви проф. Йоахим Краузе, директор на Института за политики по сигурността към университета в Кил.

„Ако някога пак ще стабилизираме чужди държави, трябва поне да си осигурим съдействието на добронамерено местно правителство“, пише проф. Краузе в анализ за случилото се в Афганистан. В интервю за „Събота 150“ той обрисува много мрачна картина:

„Не вярвам, някой някога отново да се опита да наложи своя обществен модел в Афганистан. Не вярвам, че някой извън страната ще се иска да интервенира в Афганистан - нито Русия, нито Китай, още по-малко Иран, защото Афганистан ще тъне още дълго в политическа и военна несигурност. Само си представете - повечето министри на талибаните са международно издирвани терористи. Как се прави бизнес с такива хора? А на запад през следващите 20-30 години никой няма да посмее да посегне към горещия картоф Афганистан.“