2021 - Ваксина за климатичната криза няма

Това прямо описание даде световноизвестната активистка Грета Тунберг на 26-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени. През 1992 г. 165 държави и организации се съгласяват да се борят с "опасното човешко въздействие върху климатичната система". Страните по конвенцията постепенно се увеличават до близо 200, на практика целия свят, и почти ежегодно се виждат на КОП-срещи. Отнема им 5 години да се съгласят с научния консенсус, че глобалното затопляне съществува и то е направлявано от парникови емисии, произвеждани от човешка дейност. След още 18 години светът се събира в Париж за 21-вата КОП и се съгласява да ограничи глобалното затопляне между градус и половина и 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните времена. Но прочутото Парижко споразумение не съдържа думите въглища и изкопаеми горива. Минават още 5 години, за да дойде 26-тата КОП в Глазгоу, в чийто финален пакт усилията вече официално се насочват към ограничаване на "въглищната енергия" и "неефективните изкопаеми горива".

В какво не успя конференцията в Глазгоу? По искане на някои от най-големите източници на парникови емисии като Китай и Индия, във финалния текст постепенното спиране на използването на въглища беше заменено с постепенно намаляване на безконтролното изгаряне на въглища за производство на енергия. Логично, езикът направлява цялостната амбиция на мерките за борба с негативното влияние на климатичните промени. И в момента тя не изглежда голяма. Сериозен напредък не беше постигнат и по другия стълб на климатичната конвенция от 1992 - финансовата помощ от развитите за бедните страни за справянето с последствията от климатичните промени. Общ механизъм за администрирането на такива помощи няма и след Глазгоу.

В шотландския град повече страни се ангажираха с крайни срокове за спиране на добива и изгаряне на въглища, но не и най-големите замърсители САЩ и Китай. Индия заложи срок за въглероден неутралитет след 50 години. Всичко това не изглежда обнадеждаващо предвид оценката от това лято на Междуправителствената експертна група по климатични промени, че затоплянето с градус и половина над прединдустриалните времена може да е факт до десетилетие при сегашното количество излъчвани парникови емисии. А до края на този век - срокът заглегнал в Парижкото споразумение - затоплянето би достигнало 2,7 градуса. 

Затова вероятно Грета Тунберг и новото поколение екоактивисти чуват само "дрън-дрън" от разговори, които по същество разсрочват и отлагат преки действия. На КОП26 делегатите, свързани с бизнеса с изкопаеми горива, са били над 500 - повече от представителите на която и да е държава. Обратната гледна точка - мини, централи, добивът и транспортиране на различни горива, продължават да дават милиони работни места, понякога в региони с малко други възможности за заетост. И такива страни не разбират защо трябва да са по-амбициозни в сложния зелен преход, когато големи замърсители като САЩ и Китай не бързат с реалните действия. 

Политиците забавят предприемането на необходими действия, защото търсят баланс между политически, икономически и други интереси, смята климатологът Антоанета Йотова. По думите ѝ политиките, свързани с коронавируса, са избутали на по-заден план реалните действия за реагиране на климатичните промени.

„За другите кризи – икономически, здравни все пак човечеството има натрупан опит. но ваксина за климатичната криза няма“, подчерта тя.

Тази седмица Световната метеорологична организация призна още един рекорд - температура от 38 градуса в арктическия кръг, отчетена на 20 юни в Сибир. Какво означава затоплянето? В случаи като наводненията в Германия или пък тези в китайската провинция Хенан, дъжд за една година пада в рамките на три дни. Другаде, както в части от Съединените щати и Южна Америка, незапомнена суша застрашава водните ресурси и възпрепятства земеделието. Това увеличи популяцията на скакалци в Източна Африка, отново свързвана със затоплянето. Събитията са разнообразни и обединени от своята непредвидимост.  

И след 2021 научният консенсус изглежда не се превърна в политически. Имаме и различията в подходите. В Европейския съюз, който е ангажиран с въглеродна неутралност до 2050 г., двете водещи сили имат различно мнение как тя да бъде постигната. Франция и още 12 страни настояват ядрената енергия да се счита за зелена, което да отключи допълнително финансиране за такива проекти. Германия, от чието ново правителство са част и Зелените, е несъгласна и иска целият зелен преход да се обърне към възобновяемите източници.

А дори зеленият преход да се реализира справедливо спрямо хората във въглищните региони, революцията има друга ресурсна цена - необходимите в електрониката, включително във възобновяемите технологии ценни метали, които често се добиват в условия на трудова експлоатация в развиващи се страни. Световният икономически модел е основан на растежа, но планетата разполага с ограничени количества ресурси, независимо дали на уран, литий или кобалт. Всичко това кара някои учени да повтарят, че няма да решим проблема, ако заменим всяка бензинова и дизелова кола с електрическа. Трябва да намалим самия брой на колите и цялостната си консумация.