Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„След края на историята“ с Александър Сивилов: СССР – носителят на демокрация

Промените не бяха подбудени от Запада и уж свободното общество

Александър Сивилов
Снимка: Личен архив

На 25 декември 1991 г. Михаил Горбачов произнася речта, с която обявява изчезването на Съветския съюз. Историята, която ни се разказва, е позната на всички, заради това ви предлагам един нов поглед.

Днес основната теория за Студената война е изградена върху версията, че свободният свят на Запада се изправя срещу тоталитаризма на Изтока и побеждава в този тежък пряк сблъсък. Ако обаче се вгледаме малко по-дълбоко, може да видим изключително много прилики между двете системи и определено би ни било трудно да преценим кой точно е свободният през това време.

Сателитите на САЩ в Южна Америка са управлявани от ултра десни военни режими, които десетилетия наред избиват своите граждани, а един от най-успешните американски президенти Франклин Делано Рузвелт казва за диктатора на Никарагуа – Анастасио Сомоса – „Той е кучи син, но е нашият кучи син, заради това ще го подкрепяме“.

През 1947 г. Британия и САЩ подкрепят десницата в Гърция, за да приключи с най-силното ляво движение на Балканите. В края на 40-те и началото на 50-те години хиляди хора в Съединените щати са преследвани заради политическите си убеждения. Много губят работата, жилищата, семействата и живота си. Ще спра до тук с историите, които не ни разказваха за Запада, а сега да се обърнем към СССР и това, което много от нас са живели, но като че ли не си спомнят.

Когато през март 1985 г. в Москва на власт идва младият за стандартите на Съветския съюз лидер Михаил Горбачов, обществото в Източния блок е обнадеждено. И има защо. Промените започват изключително бързо и се движат успоредно. Съветското правителство начело с Николай Рижков започва постепенно отваряне на икономиката. В същото време Горбачов поставя началото на политиката на гласност.

Първоначално някои теми остават затворени – критика за Ленин е невъзможна, но само три години по-късно в Източна Европа вече може да се говори всичко и то все още в рамките на социализма. Ако в някои държави стремежът на повечето хора е да бъде напълно разрушена системата, в самия Съветски съюз, а и в някои от другите сателити като Чехословакия и България, има много силни настроения за реформи и модернизиране на социалистическото общество. Търси се изграждането на една нова социална структура, обърната към хората, която може да отговори на техните нужди за свобода, демокрация и справедливост. Почти всички в Източния блок изглеждат толкова идеалистично настроени и само част от номенклатурата вече е прозряла възможността да замени политическата си власт с икономическа, за да може да предаде парите на своите деца. Това са и хората, които започват да говорят за капитализъм през 1989 г.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

От казаното до тук може да направим еретичния извод, че демокрацията през 90-те години дойде, само защото обществото на социалистическите страни я поиска. Тук хората започнаха да търсят свобода и възможности за всички, плурализъм и политически права, а западният свят остана капсулиран в своята Студена война, озъбен срещу виртуалната заплаха, идваща от другите. Отстъпките, направени от Михаил Горбачов в сферата на сигурността на Съветския съюз, за много хора може да изглеждат предателство, но ако протегнатата ръка бе поета, тогава сега щяхме да живеем в напълно различен свят.

За съжаление през 1983 г. президентът Роналд Рейгън обяви Съветския съюз за Империя на злото. Под негово ръководство САЩ продължиха да подхранват жестоки десни диктатури навсякъде по света, само защото се бореха срещу комунизма. Икономиката на Запада стагнира след кризата от 1982 г. и това, което я спаси, бе възможността за навлизане в Източния блок в началото на 90-те. Всъщност никой не очакваше разпада на СССР и на целия социалистически свят. Не го очакваха както хората, които живееха тук, така и дори разузнавателните специалисти от ЦРУ. Този процес се яви поради желанието на част от формиралата се номенклатура да остане винаги на върха, да се превърне в истински елит и да няма нужда да се съобразява с нормите на социалистическата справедливост и морал.

Промените не бяха подбудени от Запада и уж свободното общество. Ако се питате откъде дойде демокрацията, отговорът е лесен. Тя бе донесена от обикновените хора на Източния блок. От всички тези, които се бореха за общи права и вярваха в един по-добър свят. Те раздвижиха постепенно ръководството на СССР и от там тръгна една голяма вълна, която се понесе по света.

Бразилия и Аржентина започнаха своите преходи в началото на 80-те години, но без „перестройката“ никога нямаше да ги завършат. Чили направи своя референдум през 1988 г., но нямаше да махне Пиночет, ако демокрацията не беше вече навлязла в Източна Европа. Промените в Турция, Гърция и Испания едва ли щяха да се стабилизират без демокрацията, която се раждаше в социалистическите страни. Африка и Централна Америка излязоха през 80-те и в началото на 90-те от гражданските си войни точно поради факта, че вече във Вашингтон не можеха да плашат света с комунизма, защото той ставаше по-демократичен от самите американци. Ако трябва да се търси отговорност на Михаил Горбачов, то тя трябва да бъде фокусирана точно върху неуспеха му да управлява обществените процеси, а не в поставянето на тяхното начало, защото от демокрацията и свободата имаха нужда всички тогава.

За съжаление разпадът на СССР създаде у елитите чувството за победа. Чувството, че те могат да наложат един консенсус, но такъв, който само на тях им изнася. За няколко десетилетия никой не подложи на съмнение икономическия модел, в който живеем, нито изчезването на много от социалните привилегии и дори разпада на обществата, които всъщност започнаха демократизацията на света.

Днес същите тези елити се опитват съвсем да орежат демокрацията, която някога толкова много хора по света поискаха, но така и не получиха. В момента една огромна криза и обществена пандемия се използва за налагането на пълен контрол над всички. Стига се до там, че от днес за утре някой чиновник може да забрани всичко, което си поиска в цяла една държава. Заради това е много важно да не забравяме, че когато обществата на Източния блок поискаха свобода и демокрация, те успяха макар и за много кратко да я дадат на света. Бъдещето е в ръцете на обикновените хора, нужно е просто те самите да го разберат.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. д-р Людмил Вагалински

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..

публикувано на 26.11.24 в 16:51

Разплетоха загадката чия е една от статуите, открити в Хераклея Синтика

Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва?  Четири месеца след  разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..

публикувано на 26.11.24 в 09:15

Сатиричният театър дигитализира фотоархива си, за да опази спомена за поколения творци

От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..

публикувано на 24.11.24 в 14:58
Бойко Чавдаров

Бойко Чавдаров - гражданин на света

Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато  ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..

публикувано на 21.11.24 в 17:57
LOFAR е най-големият радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от Земята.

Как се прави космическа наука с лопати…

Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..

публикувано на 21.11.24 в 11:40
Екатерина Петрова

Пациентка: Диабетът може би е свързан с психологическата насоченост и менталното мислене

На 14 ноември отбелязахме Световния ден на диабета . Във Велико Търново организираха събитие, на което граждани облякоха сини дъждобрани и се хванаха за ръце в кръг, за да изразят своята съпричастност към децата и възрастните с това заболяване. Всеки трети българин между 60 и 69 години е с диабет     45% от хората с диабет не..

публикувано на 16.11.24 в 07:30

За филмографията на Доналд Тръмп и неговата мечта да бъде актьор

Много преди да стане постоянна част от информационните емисии на малкия екран, американският президент Доналд Тръмп се настанява под светлините на прожекторите посредством предавания и филми.  Останах изненадан от многото програми и филми, в които участва Тръмп. Сигурно сте чували за "Стажантът", но може би и вие като мен не сте очаквали да видите..

публикувано на 13.11.24 в 12:04