Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Протестните нагласи в Германия са по-силни в източните провинции и в общностите по-близо до природата

Любомир Пожарлиев: Затягането на консуматорската примка притиска неваксинираните

Изследователят на постсъветското пространство предупреждава за появата на онлайн гета

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Ако има нещо, което ще промени поведението, то се случва, е затягането на примката на достъп до консуматорската култура, до консуматорския свят, без който в някакъв смисъл вече не можем да си представим да съществуваме. Или другият вариант е, че ще доведе до едни онлайн гета и тези комуни до каква степен ще дойдат в реалния свят, вече времето ще покаже.“ Това мнение изрази пред БНР Любомир Пожарлиев, изследовател на мобилността в постсъветското пространство от Института по регионална география в Лайпциг, Германия. Той коментира темата за ваксините срещу Covid-19 и новото затягане на мерките в Германия.

Според изследователя правилата за липсата на достъп до стоки и услуги биха имали по-голям ефект върху неваксинираните, отколкото новата ваксина на „Новавакс“, разработена по конвенционална технология, защото германците вярват на техните ваксини на "Байонтех".

Локдаунът в отделни провинции отдавна съществува, действа правилото 2G – преболедувал или ваксиниран, поясни Пожарлиев.

„За част от Германия това е вече действителност от известно време. Другата част тепърва ще трябва отново да си припомни миналата зима.“

Това, което основно удря на този етап ежедневието, е консуматорската култура. Практически неимунизиран или непреболедувал човек трудно може да влезе да си купи обувки или да посети културно събитие, доколкото изобщо ги има, разказа сънародникът ни.

„Това е главният ефект. Разбира се, води до натиск върху хората, които не желаят да се имунизират. Числата лека-полека почнаха да растат на имунизираните отново, най-вече заради изключеността на хората, които отказват все още да се имунизират.“

Наблюдават се два различни клона на един и същи феномен – хората, които протестират, отбеляза Любомир Пожарлиев.

„В огромна степен, освен в Бавария и в Берлин, в много голяма степен те се случват в Източна Германия, в старите индустриални и в момента деиндустриализирани градове. С други думи, това са все места, в които има много губещи, в последните 30 години с уклон към носталгия, с националистически уклон. Бавария не прави изключение. Това е едната линия хора, които твърдо протестират. Те си бяха там и преди кризата. Това са хора, които вече са гласували за „Алтернатива за Германия“ в източните провинции… Дали щеше да е корона или нещо друго, избликът си присъства.“

Втората група се състои от работещи в агрокултурния сектор, сравнително богати германски селяни, затворени в малки, отдалечени и изолирани общности, които са много по-близо до природата, отколкото до съвременните ваксини и технологии, посочи изследователят.

„Това също важи и за западногерманските леви – хора, които също споделят до голяма степен живот близо до природата. Тези две групи условно можем да ги наречем дяснонационалистически и по-скоро природно-ляво. Но и двете са твърдо отворени към конспиративни теории, но по различна логика.“

В Източна Германия, по подобие на останалите източноевропейски страни, се наблюдава традиционно недоверие към институциите и неприязън към официалната власт, в някаква степен и към задалите новия ред – западногерманците, изтъкна Любомир Пожарлиев.

В Германия изцяло ваксинирани са 71% от населението. Според Пожарлиев 10% от населението категорично отказват ваксинация, а при останалите 20 на сто причините „могат да бъдат от всякакъв характер“.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

Снимки: ЕПА/БГНЕС


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20