Нася Кралевска: Паисий е толкова важен за България, че всеки иска той да е от родното му място

"Паисий е толкова важен за България и за българския народ, че на всеки му се иска той да е частица от неговото родно място". Това каза пред БНР Нася Кралевска-Оуенс в коментар на спора за родното място на Паисий Хилендарски. Тя е автор на статия по тази тема, включена в сборник "По кривите пътеки на българския преход", който предстои да излезе през 2022 година.

По думите ѝ победоносната теория, че Паисий е родом от Банско, е базирана на фалшив документ, който един "млад учен" е представил на акад. Йордан Иванов през 1938 г., но се оказва, че никъде не съществува тази кондика:

"Тя явно е измислена от този млад учен, който е искал да направи впечатление. Тогава професорът (по-късно академик - б.р.) се захваща за този документ и когато други учени критикуват неговата обява, че Паисий е роден в Банско, той обещава да покаже документите и да докаже, че Банско наистина е родното място. От този момент той замлъква, въпреки че умира 9 години по-късно. Обяснявам си го, че през тези 9 години е разбрал, че кондиката, която този млад учен, както той го нарича, е несъществуваща и не е искал да си върне думите назад и просто е замълчал". 

Кралевска подчерта категорично, че документът (кондика), върху който се базира категоричното становище на проф. Йордан Иванов, че Паисий е родом от Банско, не влиза в новата книга, издадена през 1998 г. от националните библиотеки на София и на Скопие:

"Всички кондики от 18 век са събрани в този сборник, но тази не съществува".

В предаването "Хоризонт до обед" Нася Кралевска разказа за дядо ѝ Веле Петров Кралевски, който е от село Кралев дол, но от много млад (още от ученическите си години) прекъсва връзките си със селото, но приема като псевдоним името Кралевски, с което се води като учител и автор:

"Като ученик той посещава селото си и вижда как свещеникът гори купища книги, сред които и Служебникът, издаден във Венеция през 1554 г. от Божидар Букович. Тази книга дядо ми грабва от кладата и я запазва. В края на живота си той я подарява на Националната библиотека в София. Но като ученик от класическата гимназия тогава, той си задава въпроса какво търси тази книга в селото. През 1922 година той се завръща отново в селото си, тогава е вече преподавател, и започва да разследва случая. Установява, че в селото има Паисиева махала, Паисиева чешма, Паисиево читалище. Това го навежда на мисълта, че има нещо интересно в тази история и започва да разпитва потомците на рода Поповски, Паисиевия род, но Поповски, защото единият брат на Паисий е бил поп Цветан. Тогава те започват да разказват на Кралевски за своите предци - братята Лаврентий и Паисий, които отиват в Цариград. Когато поп Цветан почива, Паисий и Лаврентий се връщат за 40-те дни от кончината му. Йеромонах Паисий остава тогава за 6 месеца в Кралев дол, докато се назначи нов свещеник. Той прави толкова силно впечатление на селото, че родът, който векове наред е бил Поповски, се превръща в Паисиев род. Литургиите в църквата се провеждат по Светогорски образец".

Авторката обясни, че дядо ѝ не е приел това за достатъчно доказателство за родно място на Паисий и започва да изучава езика на Паисиевата история и открива над 100 кралевдолски наречия:

"Издава редица статии за това. След неговата първа статия във вестник "Независимост" от 1923 г. Софийският митрополит Стефан, по-късно епископ Стефан, изпраща комисия в Кралев дол, която потвърждава откритието на дядо ми, че най-вероятно първоучителят на българския народ е роден в село Кралев дол. Председател на тази комисия е бъдещият академик Снегаров". 

Според Нася Кралевска и до днес в научните среди не искат да се говори за теорията за Кралев дол като родно място на Паисий, защото тя е трудно оборима, а "те вече са се хванали за Банско и творчеството им, научните им трудове са свързани с него".

Интервюто на Ирина Недева с Нася Кралевска по повод 300 години от рождението на Паисий можете да чуете от звуковия файл.

• Премиера на допълненото издание на "България под комунизъм" от Нася Кралевска

• Нася Кралевска представя "Без заглавие: Рушители и строители на България"