"Нурсултан Назарбаев наистина все още управлява Казахстан. Когато той се оттегли, за първи път виждах в живота си централноазиатски политик да се оттегли приживе от позицията, която заема. Твърде бързо обаче стана ясно, че Касъм-Жомарт Токаев е една фигура, която е изключително подчинена на първия президент. На всичко отгоре Назарбаев запази позицията си на председател на Съвета за безопасност, който е по-високо от президента".
Това коментира пред БНР проф. Татяна Дронзина.
Тя подчерта, че едно от основните искания на бунта е бил "Вън стареца от политиката!", което се отнася за Назарбаев.
"Изгради се една система на корупция и на представителство на политическите интереси, като не отричам големият принос на Назарбаев в консолидирането на тази държава. Така се случва, когато един политик не знае кога да слезе от политическата сцена".
Проф. Дронзина подчерта, че според Конституцията Назарбаев и семейството му остават недосегаеми за финансов одит и следователно запазват всичко и са с развързани ръце да продължат корупционните практики, които са упражнявали досега.
"Тези протести са шанс за правителството да инициира широк диалог с населението за болезнените и непопулярни реформи, които трябва да бъдат предприети в Казахстан", смята тя.
По думите на проф. Дронзина наративът за външни провокатори на протестите е любим за всички управляващи в страните от постсъветското пространство - в това число и Русия:
"Откакто този наратив в продължение на 30 години се използва, аз така и не можах да разбера кои са тези външни сили. Този път в Казахстан беше въведен наратив за терористи, подготвени отвън, което не е реалната ситуация на нещата. Просто на хората им дойде до гуша от бедност и корупция, затова протестират, въпреки че го правят доста нецивилизовано на някои места. Контингентът, който беше въведен, не е миротворчески, той е военен. В момента виждаме въведени само руски сили, за които беше казано, че са започнали операция за прочистване на Алмати. Това са части, обучени за бойни действия, те се отнасят към мирните граждани като към въоръжени противници".
Това решение за въвеждането на контингента не е взето в Казахстан или в Армения, а е взето в Русия, категорична беше проф. Дронзина.
Интервюто на Снежана Иванова с проф. Татяна Дронзина в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд. Върховните съдии..
"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..
Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата. Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..
Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците? За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма". Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..
След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие? България,..
Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата) ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..
Репортаж на Латинка Светозарова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
Правителството отпуска 9,5 милиона лева на "Български пощи", за да може дружеството да се подготви технически за въвеждане на еврото във връзка с..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Значителна облачност с дъжд