През първите 6 месеца на миналата година са подадени 272 сигнала за посегателства срещу свободата на медиите в страните членки и кандидатки за членство в Европейския съюз. Най-много сигнали - над една четвърт, са свързани със словесни нападки срещу журналисти, отразяващи протести срещу Covid мерките. Най-често агресорите са частни лица, но близо 1/3 са полицаи и други държавни и общински служители.
Водещата организация, която събира и анализира тези данни, е Европейският център за свобода на медиите (ECPMF), базиран в Лайпциг. Пред БНР директорът на Центъра Лутц Кинкел обобщи каква беше 2021 г. за свободата на словото на Стария континент.
Ситуацията със свободата на медиите в Европа продължи да се влошава. Пандемията от Covid-19 продължи. Качеството на източниците се влоши. Съпротивата на част от хората срещу здравните мерки на правителствата в отделните държави се радикализира. Това доведе до по-чести нападения срещу журналисти.
Кои са критичните места и точки на Стария континент за медийната свобода?
Данните показват ясна тенденция за влошаване на медийната среда в цяла Европа. Показват също и какво трябва да се направи. Журналистите трябва да имат по-добра правна защита не само срещу обиди и нападения, но и срещу така наречените "стратегически дела срещу обществено участие" (SLAPPS). Това са съдебни искове, които целят потискане, цензуриране, сплашване и заглушаване на критичните гласове и материали.
Държавите, които будят притеснение по отношение на свободата на медиите, са Полша, Унгария, България, Румъния. Във всяка една от тях ситуацията с медийната свобода е лоша, но в България имаше промяна в управлението на страната. Промяна настъпи и в Чехия. Разбира се с тези промени идва и надеждата, че условията за работа на журналистите в тези страни ще се подобрява.
Какви данни имат за България от Центъра за свободата на медиите?
На нашата платформа - Mapping Media Freedom.org имаме общо 77 регистрирани сигнала от България, откакто извършваме мониторинг. За първите 6 месеца на миналата година имаме пет, като от тях се открояват сигналът за тогавашния служебен вътрешен министър Бойко Рашков, който заплаши с уволнение двама телевизионни водещи от сутрешния блок на една от телевизиите, в която беше гостувал. Имаме също разследващия журналист Димитър Стоянов, който получава смъртни заплахи от бизнесмен. Това са само два от всички сигнали от България, от които се вижда какво е положението с медийната свобода в страната.
А какво правите вие за подобряване на условията на работа за журналистите? Какво прави вашият център?
Имаме различни програми. Една от тях е мониторинг. С нея наблюдаваме каква е конкретната ситуация с медиите в отделните държави и какво се случва там. Публикуваме всички подадени ни сигнали на Media Freedom.org, за да може всеки да прочете и да разбере какво става в Европа. Второто нещо са програмите ни за оказване на помощ на журналисти - Една от тях е "Journalist in Residence" - предлагаме временен подслон за 6 месеца за журналисти, които са тормозени или има заплахи за здравето и живота им, свързани пряко с тяхната работа. Те се настаняват в обзаведен апартамент в Лайпциг. Получават месечна сума, покриваща основните разходи за живот, здравно осигуряване, психологическа консултация и свързано с журналистиката обучение. По този начин те са защитени и могат да продължат своята работа по техните разследвания и публикации. Предлагаме също помощ по програмата "Бърза реакция за свободата на медиите" - включваща правна консултация и плащане на съдебни разходи по делата. Търсим привличане на вниманието върху конкретния казус, за да може да бъде оказана и адекватна помощ.
От кои държави и каква помощ са търсили най-често от вас журналисти през изминалата година?
Получаваме много сигнали от Турция. Най-много журналисти в програмата за бърза реакция и осигуряване на подслон - Journalist in Residence, са именно от Турция. Но получаваме сигнали от цяла Европа - повече от Източна, отколкото от Западна Европа. Давам ви конкретен пример - от полския всекидневник - "Газета Виборча". Журналисти от вестника бяха заплашени с дела заради разследвания и публикации за правителствени скандали. Медията има заведени редица дела от властите и от близки до управляващите лица и фирми. В този случай трябва да се окаже не само помощ като правна консултация, но и финансова подкрепа, за да може медията да се справи с тези трудности.
За проблеми със свободата на медиите в Полша сме свикнали да чуваме. Но според доклада на Европейския център за свобода на медиите най-много сигнали от всички страни, които се наблюдават, са били подадени от Германия. 59 сигнала и 90 атакувани журналисти - най-големият брой докладвани нередности от март 2020 досега
В Германия се случва това, което може да се види в цяла Европа - демонстрациите и протестите са едни от най-опасните места за журналистите. Там най-често се случват физически и словесни атаки срещу представители на медии. Повечето от тези протести са свързани с пандемията. Те са израз на недоволство срещу противоепидемичните мерки. На тези събития има много агресивни и радикализирани участници. Те смятат, че журналистите ги лъжат, не казват истината и разпространяват правителствени пропагандни послания. Това води съответно до това насилие срещу представители на медиите. Ситуацията в Германия наистина не е добра. Това пролича и в последната класация на "Репортери без граници" за 2021 г., в която страната падна от 9-то на 13-то място.
Центърът за защита на европейската свобода се намира в Лайпциг, сърцето на провинция Саксония, в която именно се отчита през последните години засилване на крайните движения - като ПЕГИДА и партията "Алтернатива за Германия". Пресен е случаят от средата на декември, когато германската полиция разкри заговор на антиваксъри за убийство на премиера на Саксония Микаел Кречмер. Заговорът е възникнал докато властите обмисляли въвеждане на задължителна ваксинация срещу Covid-19. Саксония е провинцията в Германия с най-нисък брой ваксинирани и най-висок брой заразени.
Има определено радикализиране в Саксония. Това пролича и при резултатите от последните избори за парламент. Има доста хора, които вярват на конспиративни теории, много хора, които не искат да се ваксинират, както и много хора, които по принцип са силно скептични към всички представители на властта.
Каква е прогнозата на Лутц Кинкел за медийната свобода в Европа през 2022 г.?
Ще има парламентарни избори в Унгария през тази година и очакваме да видим резултатите от тях. В Полша ще има избори догодина. Виждаме, че Европейският съюз оказва натиск върху тези две страни, обвързвайки европейските фондове с върховенството на закона. Моите очаквания за 2022 година са, че ще имаме още повече журналисти, които търсят убежище в Европейския съюз. Това вече се случи с много интелектуалци и правозащитници от Беларус, които дойдоха в Германия. Имаме огромен брой молби за подкрепа на журналисти от Афганистан. Това е едно от големите предизвикателства за настоящата 2022 година - какво можем да направим за тези хора.
Норвежката служба за сигурност прекрати разследването за норвежка връзка при доставката на взривилите се през септември пейджъри за "Хизбула" в Ливан. Експлодиращи пейджъри убиха 9 души и раниха хиляди в Ливан, сред тях е посланикът на Иран При едновременните експлозии на устройствата бяха убити десетки хора, а хиляди бяха ранени. Израел..
Утре или най-късно в сряда се очаква президентите на Съединените щати и на Франция - Джо Байдън и Еманюел Макрон - да обявят, че е постигнато споразумение за 60-дневно прекратяване на огъня между Израел и "Хизбула". За това съобщава агенция Ройтерс, като се позовава на високопоставени източници от ливанското правителство. Според панарабският "Аш Шарк..
Първата мраморна статуя, която беше открита на 3 юли в античния град Хераклея Синтика, е на един от осиновените внуци на римския император Октавиан Август. Това е водещата версия на професор Людмил Вагалински, ръководител на проучването на древния град край Рупите. Аргументите на екипа от учени бяха изложени на среща в историческия музей в Петрич тази..
Ректорът на Стопанска академия "Димитър А. Ценов" в Свищов доц. д-р Марин Маринов и генералният директор на Българското национално радио Милен Митев подписаха в Свищов меморандум за сътрудничество. Подчертавайки ролята на Стопанската академия за региона, генералният директор на БНР заяви: "Ще се радваме да отразяваме Вашите дейности и постижения,..
Групата общински съветници от коалицията ГЕРБ – СДС в Ловеч няма да подкрепи предлаганото от кмета на общината Страцимир Петков увеличение на данъците от следващата година. От опозицията в местния парламент дадоха и незадоволителна оценка за едногодишното му управление заради неизпълнени ангажименти към гражданите и липсата на стратегии за..
Изпълнителният директор на кюстендилската болница Димитър Стоилов е разпоредил проверка на случая с 6-годишно дете с инфекция, на което е било отказано лечение. Проверки са започнали и Изпълнителната агенция за медицински надзор и РЗИ-Кюстендил. Случаят е от 14 ноември. На детето е отказано лечение, а родителите са насочени към дупнишката болница...
Шофьор на тролейбус в София е с гипсова шина на ръката заради фрактура, получена при сбиване с велосипедист разносвач на храна. Сбиването е станало около 15:40 ч. пред Националната библиотека, след като водачът на тролея е засякъл колоездача. След сбиването на мястото е пристигнала линейка, а пострадалият шофьор е бил приет в Спешното..
За планирано масово изселване на българи от Дуисбург, Германия, алармира неформалната мрежа "Столипиново в Европа". "Това, което се случи, е,..
Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира:..