Сурвакари от Пернишко изпълниха ритуала за гонене на злото в София

Кулминацията на събитието беше дефилето на сурвакари от град Батановци, селата Лесковец, Люлин, Лобош, Банище и сурвакарска група „Йорданови Арт и Приятели” с корени от пернишкото село Селищен дол.

„Едно от най-големите села в Пернишко е село Ярджиловци и това село за разлика от всички останали селища в региона има три сурвакарски групи, които се формират в три от махалите на селото и на 14 януари всяка група обикаля своята махала, след това трите групи се събират в двора на училището и става доста грандиозна група“, каза за БНР д-р Милена Любенова от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките.Тя е главен асистент и ръководител на Националния център за нематериално културно наследство, който е част от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей.

По думите ѝ маскарадните игри са създадени преди хилядолетия:

„Традицията е стара. Има спомени за нея още преди Освобождението, че се е практикувало. Запазено е през годините и продължава. Важно е, значимо е за местните хора. Те живеят с този празник, чакат го. Той е част от живота им и е значима традиция за тях“, допълни в предаването "Нощен хоризонт" Милена Любенова.

Обичаят „Срува“ е вписан в списъка с нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО през 20015.

„Правят се маски в мечкарница. Повечето групи имат такава мечкарница, в която изработват маски, костюмите и необходимото оборудване“, каза за „ Хоризонт“ Йорданов.

По думите му кукерските и сурвакарските маски се изработват от различни материали в различните региони. Те тежат между 2 и 4 килограма.

„В Ябмол кукерите изработват своите маски с мъниста, в Благоевград изработват маските си само от козина, тук ги изработваме с рога има и с пера, има и големи ликове“.