В Йерусалимския музей използват космически технологии за запазване на ръкописи

Съвременните технологии за разчитане и запазване на ръкописите са космически:

"Мултиспектрален анализ е технологията на НАСА, чрез която написаното в даден ръкопис преминава през целия спектър, като при всеки цвят личат отделни детайли. Компютър записва всичко това и го наслагва, така че по-успешно да бъдат разчитани записаните текстове. На тази база се сравняват с вече познати текстове от Светото писание и се преценява какво от тях съвпада, и какво - не, но езиковеди изследват изменението на правописа. Интересното е, че и днешен първокласник би могъл да прочете текстовете от свитъците, въпреки развитието на езика и различията в изписването на думите. Все повече сравняването на текстове, когато става въпрос за познати и сега части от Библията, се възлага на изкуствен интелект. Точно чрез такава програма са открили, че един свитък е писан от двама или трима души. Почерците им много си приличат, но машината отбелязва разликата. Ясно е, че всички те са преминали през една и съща школа за преписвачи на свещени текстове", каза за БНР проф. Ноам Мизрахи.

Чрез проби от самите пергаменти, са открили ДНК на животните, от които са направени. Противно на очакванията, че те са изцяло върху кожи от кози, които се развъждат в пустинята, част от кожите са овчи, а още по-изненадващо е, че има и два ръкописа върху говежди кожи. Крави се отглеждат на десетки километри от пустинята.

"Най-дългият и добре запазен свитък е с пророчествата на Исая и е върху говежда кожа. Дълъг е 8 метра и има дебелина 0,1 мм. Кожата е обработена с минерали, които не се срещат често край Мъртво море. Изследва се съставът им, за да бъдат запазени по този начин и други свитъци. Той е и с най-светъл цвят на кожата. Жалко, че подобни технологии не са били известни век по-рано. Биха били проверени по-надеждно старинни ръкописи, които известният антиквар Моше Шапира предложил на Британския музей. Той твърдял, че са ги открили в Юдейската пустиня. В лабораторията на музея обаче ги определили като фалшификат. Не можейки да възстанови доброто си име, антикварят се самоубил в хотелската си стая в Амстердам през 1884 година. Около 60 години по-късно, много близо до мястото, което посочил като източник на находката си, са отрити Кумранските ръкописи. Свитъците на Шапира са изчезнали от хотелската му стая и все още са мечта на търсачи на съкровища. Музеят в Йерусалим дигитализира постепенно наличните свитъци и предоставя възможност учените от цял свят да могат да ги ползват", допълни проф. Ноам Мизрахи.

Има много спорове за съдържанието и за това кога и от кого са писани или преписвани. Според едни те са три вида, а според други - пет.

"Сред Кумранските ръкописи преобладават преписи на части от Стария завет. Разликата със съвременните текстове е по-голямата конкретност. Например в тях се уточнява, че потопът е траял около година. Ноевият ковчег е бил построен за половин година, а събирането на животните траяло няколко месеца. Уточнено е и къде праотецът Авраам е трябвало да пренесе в жертва сина си - на планината Цион, където сега е построен Йерусалим. Има доста ръкописи, непризнати от официалната Библия, но които са също на библейска тематика. Сред тях е текстът за космическия пътешественик Ханох, който се върнал на земята да предаде знанията си на порасналия си син. Този текст минава за апокриф, но е един от основополагащите за учението на Богомилите", каза за "Хоризонт" проф. Рахел Елинор от Ерусалимския университет.

Елинор обясни че, има текстове, свързани с живота на есеите. По принцип се смята, че всяко социално движение по него време е имало религиозна форма, но за хората, отделили се в пустинята, има няколко версии. Според едната - това са омерзени от корупцията и повсеместната бедност бунтари. Техен е изразът, възприет по-късно от християнството: "по-скоро камила ще мине през иглено ухо (най-тясната порта към Йерусалим), отколкото богаташ да влезе в рая“. Според друга, са коени първожреци и техни наследници, изгонени от садукеите и фарисеите, които заемат техните места в храма в Йерусалим.

"За мен, това е по-вероятно, заради високата култура както при преписването, така и при тълкуването на свещените книги (защото има и такива ръкописи), а най-вече при текстовете - споровете с жреците, обитаващи в него време Храма, които те наричат „синове на тъмата“. Например сред обвиненията е „изчистване от подробности“ на свещените книги, преместване на почивния ден от вторник, когато според Библията Бог е създал небето - в събота, започваща от петък вечер, когато също според Библията Бог е създал човека, и прочее" .

Проф. Рахел Елинор коментира, че има спорове дали въобще свещените книги са били преписвани в пустинята или, бягайки от преследване, коените са пренесли библиотеката от Йерусалим. Така би могло да се тълкува наличие на ръкопис върху говежда кожа. Има и съвсем оригинални творби като мъдростите "Исус от Йерусалим" (не този от Назарет), които също се част от апокрифите.

"Интересни са свитъците, със записани вътрешните правила в манастира, които хвърлят светлина върху начина на живот на есеите. Част от тези правила са били приети и от ранните християни".