Експерти в Израел питат здравословна ли е безплатната храна за социално слабите

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Феня Декало в предаването ''Закуска на тревата''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Казват, че в Израел може да няма къде да се подслониш, но няма да умреш гладен или ако ти се скъсат облекло и обувки винаги има с какво да ги замениш безплатно. Тел Авив е обявен за най-скъпия град в света. С изключение на десетина стоки, които се наблюдават от правителството и цените им са фиксирани, всички други стремително поскъпват и заради световната криза, а и заради птичия грип, който засяга цели птицеферми в Северен Израел.

„За съжаление, цената е основният критерий за снабдяване на различните централи, които разпределят храни сред тези, които не могат да си ги купят. Сега, всичко поскъпна, започваме да изключваме скъпите съставки от менюто. Обикновено се започва с месото, рибата, плодовете и зеленчуците. Според изследванията „болестите на бедните“ са затлъстяване, високо кръвно налягане, захарна болест и висок холестерол. Диетолозите предписват режим, който често не отговаря на финансовите възможности на хората от социално-слабите групи, а това повишава риска от затлъстяване или крие риск за тези, които са предразположени към диабет. По време на пандемията, тези категории от населението, на които сме осигурявали храна със високо съдържание на мазнини и захар, тестени произведения, се превръща в рисковата група. Ако оставим нещата както са били до сега, много скоро обществото трябва да отдели пари за лечението им“, каза за БНР Анат Кишон от централата на благотворителните организации в Израел.

Кишон допълни, че на най-бедното население се осигурява храна, която изостава в супермаркетите.

„Платежоспособните слоеве избягват бели брашна, обикновен ориз, захар, евтино олио, сладки и солени тестени изделия и джънк фуд, зеленчуци с нитрати, месо от животни подхранвани с хормони, млечни продукти с висока масленост и др. Но те засищат в момента на храненето и благотворителните организации, които уж трябва да помагат на социално слабите, предпочитат именно тях".

Аргументът на благотворителните организации срещу държавна регулация е, че парите за тяхната дейност, в по-голямата си част, са от частни дарения и това им дава право да ги изразходват по свое усмотрение и съгласно волята на дарителя. Това допълни за „Хоризонт“ Едит Зелман, член на социалната комисия при Кнесета (израелския парламент).

„Забравят да споменат, че голяма част от тези дарения са за сметка на опрощаване на част от дължимите данъци. Нямам нищо против хората да насочват парите за социална справедливост. Въпросът е дали трябва да се купуват нездравословни храни и не е ли това „лош сигнал“ към бизнеса, който ги произвежда. Тези храни иначе биха залежавали. Получава се нещо като субсидия за нездравословното хранене. Не е ли по-добре да се подпомагат и от държавата, и от спомосъществувателите производителите на полезни и вкусни храни. Опитваме се да направим междуведомствена комисия, която да отчита не само постъпилите средства, предназначени за благотворителност, но и съветите на медиците, откритията на учените и истинските нужди на всяко домакинство. Дори съвсем бедните сега често получават храни, които не са им нужни и ги изхвърлят, а им липсват важни съставки от здравословното меню. Специално място искаме да отделим на болните социално слаби хора, които спазват определени диети. Сегашната уравниловка за никого не е от полза. Столовите за бедни не са кошчета за непотребни продукти. Такъв подход е твърде скъп за обществото. Последствията плащаме всички“.