Сърбия се води за отличничката сред шестте държави от Западните Балкани, които се надяват да бъдат приети за членки на Европейския съюз. Още по време на българското европредседателство преди четири години Сърбия беше посочена, заедно с Черна гора, за най-напреднала по пътя на евроинтеграцията. След серията от празници в началото на годината 2022-ра продължава с изпълнение на ключов евроангажимент на Белград - да проведе референдум за конституционни промени, с които да се гарантира независимост на съдебната система от политическите власти в държавата. Референдумът ще се проведе утре. Политическите страсти около него обаче като че ли изместиха същината на въпроса. Управляващите определят допитването като ключово за бъдещото присъединяване към Европейския съюз. Опозицията пък твърди, че предложените промени няма да освободят правосъдието от партията на Александър Вучич. И част от противниците на президента призоваха сърбите да гласуват "против" без страх, че ще бъдат обвинени, че са против еврочленството.
Сърджан Майсторович е председател на белградския Център за европейска политика. В интервю за предаването "Събота 150" стана дума и за предстоящите през април парламентарни, президентски и местни избори в Белград, както и за най-голямата сръбска драма в момента.
Има ли шанс, господин Майсторович, референдумът да откъсне вниманието на народа от драмата на Новак Джокович в Австралия?
Интересен въпрос е това. Изглежда не само Сърбия е обсебена от случващото се с Новак Джокович, а и регионът и дори целият свят. Имахме възможност даже да видим по нашата телевизия една симпатична реакция от българи. Явно регионът ни е единен по темата "Джокович". Но, разбира се, ако оставим шегата на страна, за Сърбия политическата тема №1 сега е референдумът, който е важен по няколко причини. Първо, промяната на конституцията цели да се довърши разделянето на властите в държавата - съдебната да стане реално независима от изпълнителната и от законодателната власт. Изборът на съдии у нас и кариерното им развитие от дълго време зависят от парламента, значи и от политиката.
Още със започването на преговорите за присъединяване на Сърбия към Европейския съюз това стана част от ангажиментите на държавата. Сърбия трябваше да промени основния си закон и да укрепи независимостта на съдебната си власт до края на 2017 година. И ето - най-после - с 5 години закъснение, правителството е напът да изпълни това важно задължение.
Разбира се, имам предвид, че ще изпълни формалната част. Същината на конституционните промени ще се изясни най-добре при тяхното прилагане, което пак ще зависи от политическата воля - най-напред на законодателната власт. Тя трябва да подготви и да приеме необходимите закони на основата на променената конституция. След това от изпълнителната власт - която трябва да ги прилага на практика. И накрая - от партиите. Защото настоящото политическо влияние върху съдилищата трудно би могло да бъде елиминирано просто така - от днес до утре.
Защо, ако човек следи само медиите в Сърбия, се създава впечатлението, че около този референдум се води не експертен, а политически дебат. Като че ли вотът ще е "за" или "против" присъединяването на страната към Европейския съюз и "за" или "против" Александър Вучич?
Промяната на основния закон във всяка държава предполага постигане на политически и обществен консенсус за това какви точно промени и в какъв обем биха били най-оптимални. Предполага се, че ключова роля в това винаги играе парламентът, в който би трябвало да са представени всички политически интереси, за които са гласували гражданите на свободни и честни избори.
За съжаление, тъй като изборният процес в Сърбия беше опорочен, както показват множество доклади на международни независими институции, днес имаме парламент, който не отразява плурализма на различните политически играчи. Той е почти еднопартиен - депутатите от управляващата коалиция са огромно мнозинство в резултат на решението на опозицията да бойкотира изборите. В тези условия се поставя под въпрос колко легитимни са предложенията за конституционни промени.
По един толкова важен въпрос като независимостта на съдебната власт щеше, разбира се, да е по-добре да има политическа воля и визия за по-широк консенсус. Защото в общество, което и изключително поляризирано по какви ли не теми, и голям брой граждани практически нямат представителство в парламента, е естествено темата за върховенството на закона да излезе от рамките си.
Оттук идва това, че за конституцията се говори по-скоро като за идеологически спор и гражданите определят позициите си в съответствие с партийните си предпочитания. Това не е хубаво, защото в политическото надхитряне между властта и опозицията се забравя същината на промените. Затова има граждани, които в навечерието на референдума знаят твърде малко или пък въобще не разбират какъв избор имат пред себе си.
Разбира се, всеки референдум е и възможност да бъде изразено недоволство от властта, но така много хора биха гласували против промените в конституцията по съвсем несвързани с поставения въпрос подбуди. Освен това крайнодесни популисти вредят като нарочно разпространяват дезинформация - че например на референдума се решава статутът на Косово, дали да има задължителна ваксинация срещу КОВИД или пък за добива на литий, който от известно време е тема №1 в Сърбия заради вредното му отражение върху здравето.
Предлагат ли управляващите качествени конституционни промени, които наистина биха гарантирали независимост на съдебната власт?
Общо взето предложените промени са крачка в правилната посока. Осигурява се до известна степен деполитизацията на кандидатите за съдийски постове. Процесът на избора им се изважда от парламента и с него ще се занимава изключително Висш правосъден съвет, в който съдиите ще имат мнозинство. Този съвет самостоятелно ще управлява съдебната власт. От друга страна има опасения, че не са достатъчно гаранциите за силна автономия и независимост на прокуратурата.
Както и за ролята на т.нар. корективен механизъм, а именно комисията, която би трябвало да решава спорове при липса на постигнато мнозинство за вземането на решение в съвета на съдиите и в съвета на прокурорите. Защото във въпросната комисия членуват хора, които или са политици, или са свързани с политиката. Петимата й членове са председателят на парламента, председателят на Конституционния съд, който е избран от депутатите, и назначените пак от парламента председател на Върховния съд, главен прокурор и омбудсман.
Кой рискува повече на този референдум - управляващите или опозицията, част от която зове за негативен вот, а друга част се обявява за бойкот?
Управляващата Сръбска прогресивна партия има повече от 800 000 членове. Тоест повече от 10 процента от населението на страната. Предвид това, че на референдума ще е достатъчно "за" да гласува само обикновено мнозинство от участвалите във вота, правителството е под натиск да не допусне допитването да е невалидно. Защото са поели ангажимент пред Европейския съюз и благодарение на това започнаха преговорите по тази глава. Така че авторитетът им е поставен на карта и те могат да загубят много повече, отколкото опозицията, макар и разединена.
Резултатът от референдума обаче, бих казал, няма да повлияе пряко на състоянието на опозицията. И няма да бъде от първостепенна важност за предстоящите напролет парламентарни, президентски и местни избори в Белград.
Интересно ще е да се проследи референдумът от два ъгъла. Единият е избирателната активност. Защото това ще е индикатор за способността на управляващата партия да мобилизира и мотивира иначе доста дисциплинараната си членска маса. А от друга страна, ако разликата в гласовете "за" и "против" е малка, това би било огледало на нагласите към властта. През последните 2 години, въпреки добрите действия срещу пандемията, недоволството от управляващите расте. А напоследък дори сред водещи фигури в Прогресивната партия, които са против дори конституционните промени.
Ще бъде ли Вучич на предстоящите избори за пореден път практически без конкуренция за президентския пост?
Не. Мисля, че във всички случаи опозицията ще се яви със свои кандидати. Остава да се види дали ще имат общ кандидат, който да представлява всички. Сигурен съм, че ще има и много лъжекандидати, чиято роля ще е да объркват избирателите.
Национализмът и популизмът пак набират сила в региона ни. Как би могъл Европейският съюз да помогне за прекъсване на тази тенденция? Трябва ли да има нов подход към буксуващата евроинтеграция на Западните Балкани?
Засилването на национализма е продукт от спада на доверието в това, че ще продължи процесът на интеграция на страните от Западните Балкани в Европейския съюз. Към този момент съюзът би трябвало да ускори този процес, да въведе по-конкретни стъпки за интеграцията, да предложи на хората на Западните Балкани още преди еврочленството да се докоснат до някои от благата, на които се радват гражданите на съюза.
Не очаквам обаче това да се случи скоро. Защото Франция, която пое сега ротационното председателство, ще има президентски избори напролет и преди тях няма да повдига въпроса за разширяването на Евросъюза. Което ще е в известно противоречие с декларирания от президента Макрон стремеж към европейска стратегическа автономия.
Европа не може да говори за такова нещо докато има страни от Западните Балкани, които не са част от политиката и процесите в единна Европа. Най-доброто, което може да се случи сега за евроинтеграцията на Западните Балкани, е София и Скопие да се споразумеят и така да бъде разблокиран процесът и за Албания, и за Република Северна Македония. Това би било голям стимул за разширяването на Европейския съюз. Така хората тук ще видят, че има и друг път напред, освен засилване на национализма. Бъдещето на Западните Балкани е в Европейския съюз. Страните в региона обаче трябва да докажат, че вече са преминали през детските болести на национализма и вече могат да преодоляват разногласията си и да решават проблемите си по европейски - чрез диалог. И да се споразумяват помежду си - София и Скопие, Белград и Прищина, общностите в Босна и Херцеговина.
Днес се навършват 5 години от официалното излизане на Обединеното кралство от ЕС. От Даунинг стрийт заявиха, че британският министър-председател не планира да отбележи годишнината, съобщи „Дейли телеграф“. Брекзит се случи в 23:00 часа на 31 януари 2020 година. Киър Стармър подкрепяше втори референдум за Брекзит, докато беше министър в сянка на..
Кипър е изправен пред риска да загуби банановите си насаждения заради критичния недостиг на вода, алармираха над 250 производители. Фермерите в страната ще получат наполовина по-малко вода за напояване. Асоциацията на производителите на банани ще изпрати декларация до правителството с искане за помощ заради сушата и отпускане на необходимите им..
В Обединеното кралство кражбите от магазините са „извън контрол“, а крадците стават все по-нагли и по-агресивни, защото не се страхуват от никакви последици за дейтвията си, съобщи Би Би Си. През 12-те месеца до септември миналата година случаите на кражби в Обединеното кралство са се увеличили с 3,7 милиона до 20,4 милиона и са стрували на търговците..
Шестима души пострадаха при взрив във фабрика за експлозиви в района на Мурсия. Петима от тях са били откарани в болница, а на шести е оказана помощ на място от медицинските екипи. Експлозията е станала във фабрика, собственост на германска компания, която произвежда боеприпаси. Двама мъже на 30 и 42 години са в най-тежко състояние с множество..
Първата за годината изложба беше открита в ямболската художествена галерия „Жорж Папазов“. В една от най- големите галерии в страната до края на февруари посетителите могат да разгледат над 80 творби на известни наши художници, работили в през последните 120 години. Творбите в експозицията са станали част от фонда на галерията в периода 2020-2024..
Козметичката Вана Габерова, която е част от българската клетка, шпионирала в полза на Русия, заяви днес в Централния наказателен съд в Лондон, че не е знаела нищо за дейността на "чаровния" й приятел Бисер Джамбазов, докато са пътували заедно в Австрия и Испания. Давайки показания в рамките на вървящия процес срещу българските шпиони,..
Президентът на САЩ Доналд Тръмп потвърди, че няма оцелели при сблъсъка на пътнически самолет и военен хеликоптер над Вашингтон вчера, предаде Ройтерс. Президентът даде пресконференция след авиокатастрофата, при кояо.то самолет на "Америкън еърлайнс" (American Airlines) се сблъска с хеликоптер "Блек хок" (Black Hawk) на американската армия и се разби в..
Строежът на нова жилищна кооперация на метри от сградата на Операта в Русе е повод за професионални и съдебни спорове. Русе е известен с..
"Пикът на грипа все още не е достигнат. Надявам се, че ще го достигнем до дни". Това обясни пред БНР проф. Тодор Кантарджиев, епидемиолог, бивш..
Младо семейство от Гоце Делчев оцеля по чудо в дома си, след като един от автомобилите им беше залят с бензин и запален под прозорците на спящите им..