Скопие прие искане на България, а София прие да нарича РСМ Северна Македония

Петков и Ковачевски обявиха формиране на пет работни групи и полети между двете столици след 60 дни

Премиерите Кирил Петков и Димитър Ковачевски на срещата им в Скопие

Снимка: БГНЕС

Република Северна Македония изпълни едно от исканията на България и изпрати вербална нота до ООН, с която уведомява всички страни членки, че краткото наименование Северна Македония не представлява териториални претенция към географския регион у нас.

Така България прие официално да използва името Северна Македония, обявиха Димитър Ковачевски и Кирил Петков след разговорите в Скопие.

„България приема да използва краткото име Северна Македония, също както дългото име Република Северна Македония“, заяви Димитър Ковачевски след разговорите.

Във вербалната нота на Скопие до ООН е записано, че „изрично се потвърждава, че двете имена са еднакво валидни и затова се потвърждава и отсъствието на каквито и да е последици върху териториалната цялост на България“, обясни македонският премиер.

„И се радвам да мога спокойно да кажа Северна Македония“, каза Кирил Петков.

Това беше едно от ключовите искания на България още след смяната на името на югозападната ни съседка след референдума през 2018 г.

Така пътната карта за уреждане на двустранните спорове, известна като 5 плюс едно, вече е 4 плюс едно.

Ковачевски и Петков се договориха и за полетите от София до Скопие.

„До 30 дни ще имаме точните специфики, а до 60 дни тази линия ще бъде работеща“, каза българският премиер.

Следваща стъпка е финализирането на договорът за гранично сътрудничество за периода от 2022-ра до 2029 г. и отваряне на граничния пункт „Клепало“.

На 25 януари на междуправителствено заседание в София ще бъдат създадени 5 работни групи – по икономика, инфраструктура, култура, евроинтеграция и история. Те ще заседават всяка седмица.

„Аз се надявам, че когато сме сложили историческата комисия да бъде една от пет комисии, в рамките на всички тези ползи, които би трябвало да постигнем в тази съвместна работа, дори и въпросите, които още не са съвсем доизяснени, те ще бъдат в една много различна среда, среда на добър диалог“.

Кирил Петков е поставил всички въпроси по позицията на България за двустранните въпроси, включително речта на омразата, реабилитиране на жертвите на комунизма с българско самосъзнание. А за езика на омразата каза:

„Ние абсолютно уважаваме самоопределянето на всички граждани в Северна Македония, както и използването на всички ваши езици, както са описани по конституция“.