И двамата са по-скоро скептични към резултатите от вчерашната визита на премиера Кирил Петков в Скопие и не смятат за пробив изпращането на вербалната нота до ООН, с която западната ни съседка уведомява страните-членки, че наименованието Северна Македония не представлява териториална претенция към географския регион у нас.
„Стъпка в положителната посока със сигурност, но това е най-лесната стъпка. Големият въпрос идва как така да гарантираме правата на българските граждани и затова България трябва да потърси европейска гаранция. Възможно е да бъде поискано преди отварянето на някои от клъстърите в преговорния процес правата на българските граждани да бъдат записани като държавотворен елемент в македонската конституция“, заяви Кючюк.
Прекратяването на дискриминацията и говора на омразата са част от стъпките, които трябва да бъдат предприети, смята евродепутатът Андрей Ковачев:
„Смятам, че това трябваше да се случи преди много много време. Това не може да се счита за какъвто и да било пробив, защото е близко до логиката, до ума, че няма как да има териториални претенции съседна страна. Добре, това е една стъпка, която трябваше да бъде направена, но тя може да бъде представена като положителна, само ако е в пакет с всички други стъпки – преодоляване на инерцията от югославското минало, прекратяване на дискриминацията и мерки срещу говора на омразата на всички нива, промените в учебния материал“.
Кой най-вече пречи за преодоляване на историческите наслоявания?
„Югокомунистическата гарнитура, дълбоката държава в Скопие не позволява било то на Зоран Заев или на който и да било друг досега да направи тази смела стъпка за преодоляване на наследството от комунизма – то е в академичния елит, журналистическия елит, политическия елит на тази република и трябва да бъде преодолян по пътя на европейската интеграция“, коментира Андрей Ковачев.
Илхан Кючюк не вижда нещо ново в самите работни групи. По думите му това е повтаряне на договора от 2017 г.
„Онова, което на нас ни трябва, е точно връщане към устоите на договора. Заедно с това обаче, дори преди това, трябва да вървим по посока на възстановяване на доверието. Доверието пречи на изпълнението на договора.“
Андрей Ковачев също е на мнение, че основата е съществувала и преди тези работни групи, а придвижването от мъртвата точка, за да се случи напредък по секторните политики, опира до желание от двете страни.
Какво няма да разбере Европа от нашия двустранен спор?
По историческия въпрос Европа трудно ще ни разбере, категоричен е Илхан Кючюк.
„Това, по което ние можем да убедим нашите европейски партньори, са правата на живите българи, които са там. Това е свързано с големия въпрос за човешките права и свободи – тема, по която ЕС е изключително чувствителен и затова по-скоро бих насочил разговора натам.“
Ще помогне ли даването на още време за спорните въпроси?
„30 години минаха. За кое време става въпрос? Колко време чакаме все някакъв избор – да минат парламентарни избори, да минат местни избори, президентски избори. Нещо чакаме, някакво време чакаме. Трябва да има смелост, политическа смелост да се преодолее този воденичен камък, който е „на врата“ на РСМ. Този воденичен камък се казва наследството на югокомунизма“, изтъква Андрей Ковачев.
Чуйте повече по темата в звуковия файл.
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..
Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания. Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Неизвестни факти от руските военни архиви сочат, че през 1878 година Кърджали е освободен след тежко сражение, разказва за БНР Станчо Станчев,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с Радан Кънев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.