Artificial Lungs и алтърнатив рокът от новата "Земя"

В „Изотопия“ обичаме много неща, три от тях са алтърнатив рок, Пловдив и да казваме за набираща популярност музика „Пфф, тия ги знам отдавна…“ . Начесахме и трите си красти едновременно, като приветствахме в студиото на „Хоризонт“ майните от Artificial Lungs, чийто втори албум от края на миналата година продължава да им трупа нова аудитория. А те се постараха това им идване до София да е паметно, като изсвириха три от парчетата в албума в акустични версии, специално за нашето предаване. Да. Кеф. Всичко е в звука горе, но ето и картина.

„Земя“ 

Така се казва вторият мрачен, но и обнадеждаващ албум на Artificial Lungs. И ако в България някога са ви липсвали концептуални албуми, то само заради този вече нямате право да се оплаквате. 

В контекста на групата и историята й, "Земя" има безброй значения. „Изкуствените дробове“ най-напред се събират през 2015, когато заедно започват да работят Андон Райчев (вокал и китара) и Иво Нонов (китара). Андо представя на Иво няколко парчета, които е написал за предишната си група, но които не се връзват с цялостния й звук. Иво се включва с аранжиментите и допълнителни мотиви към мелодиите. В следващите три години си намират барабанист, басист и втори китарист (Искрен Василев, Христо Минков и Константин Маринов), записват първия си едноименен албум и започват да го свирят на различни места. Може да ви е попадал клипа към сингъла The Struggle. 

Нещата обаче не е писано да се случат в този формат и през 2019 Андо и Иво са останали сами и се чудят дали да продължават. 

Нужно е ново начало и то идва с присъединяването на Георги Ковачев - още един човек от богатата алтърнатив сцена под Тепетата. Следват нови парчета, този път на български. Целият творчески процес в групата се изменя. 

Андо: "Цялостният звук (вече) има много пластове. Преди нещата се случваха така - аз имам идея за едната китара, Иво украсява с другата, басът и барабаните се водят по нас и така завършваме целите песни. Сега беше като игра на пинг-понг - предавахме си идеи, заиграхме се с аудиообработката, направихме звука пространствен, вкарахме повече звуци извън мелодиите, които допринасят за емоцията." 

Георги: Обичам да мисля малко повече над музиката и нещата изобщо. Харесва им да взема тяхна идея и да добавя, да си поиграя с нея, да добавя пластове, да я рафинирам, така че да звучи по-добре за всички. Мисля че е това (б.р. - което дава на групата), заедно с търпението ми. 

В новия си състав Андон, Иво, Георги и барабанистът Виктор Маринов започват да работят по новите текстове на Андон в края на 2019 и началото на 2020 година. Всички знаем какво последва, но идеята за албума "Земя" в крайна сметка побеждава пандемията, за да се материализира в края на 2021. Момчетата описват албума като "ново начало" - от една страна за музикалния им проект, от друга - за тях като хора. Песните са емоционални епизоди, които се навързват в една обща история за преодоляването на личните битки и стъпването на твърда основа.

Пример за емоцията, посланията и творческият генезис на албума е песента "05:16" (не е препратка към Библията или телефонен код).

Иво: През 2019 имаше период, който беше емоционално по-натоварен за мен, и в който всяка сутрин, без изключение, се будих точно в този час.   

Всяка сутрин Иво изпраща снимка на часовника си с именно тези цифри на Андо, който накрая казва „Дай да направим песен“. Пише текст, за който Иво казва, че отразява доста добре как се е чувствал. 

"Не забравяй къде си/ Не забравяй къде си бил" - този цитат от текста на друга песен, "Сянка", поне за автора на тези редове, е квинтесенцията на емоциите и посланията в "Земя" на Artificial Lungs. Споменавайки името на групата...

Андо: Това е много лесна метафора. То е това, което искаме да бъде нашата музика. Ние сме меломани и обвързваме хубавите и лошите си моменти с определена музика. Лошите изпъкват повече. Всеки има моменти, в които се чувства много зле и някоя песен го вдига. Това искаме да прави и нашата музика, да дава глътка въздух.     

Пловдив

Хората в Artificial Lungs са били част от много други пловдивски групи. Няма просто обяснение, но поради някаква причина Филибето винаги е провокирало богата емоционалност, оттам и страхотни проявления в областта на изкуството. Ако искате вземете Милчо Левиев или Крикор Азарян, ако искате Габана или DJ Skill. 

Алтърнатив рокът не е някакво изключение. AL са от едно поколение, например, с по-мрачните и абстрактни TDK. 

Конкретно в "Земя" пловдивско рамо на групата удря и Едит Унджиян, позната с вокалите си в проектите Life Light и MixMe, също и като колега в БНР. Работата по песента "На дъното", в която участва Едит, заради пандемията продължава 4 месеца. Крайният резултат си струва всяка стотна. 

Ако "Земя" е новото начало и основата на Artificial Lungs, нямаме търпение да видим и чуем какво предстои да се роди от нея. Гледаме напред не само към съвместната студийна работа на момчетата в този им състав, но и към възможността да ги слушаме на живо. И ще продължаваме да се фукаме с чудесния акустичен лайв, който спретнаха за "Изотопия", разказвайки и историята си като група. (отново - звукът е най-горе)