Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Зелма Алмалех за филмите на Стефан Джамбазов „Левски и ние“ и „Надежда“


"Филмът "Надежда" показва еуфорията на тези млади хора от промените, за които си мислехме, че всичко ще стане много бързо, но то не стана...", каза пред БНР журналистът Зелма Алмалех преди излъчването на филмите на Стефан Джамбазов „Левски и ние“ и „Надежда“ в кино „Одеон“.

"Въпреки това има нещо много светло в този филм, макар че много от нещата не случиха изобщо, но остава усещането за този порив на младостта, когато не сме били достатъчно мъдри, за да предвидим какво ще стане",

По идея и покана на Националната филмотека в кино „Одеон“ на 24 януари -  понеделник от 18 часа ще бъдат представени двата документални филми в памет на Стефан Джамбазов и по повод 70-та му годишнина, която беше на 13 декември 2021 година.

"Това си е филмът на Стефан, аз не бих добавила нищо", каза още Алмалех.

Филмът „Надежда“ на СТФ „Екран”, сценарист и режисьор Стефан Джамбазов, оператор Огнян Логофетов, е реализиран 1989/90 година. Тогава веднага след промените през 1989 година, екипът започва да заснема събитията по столичните улици с участието предимно на младежите и студентите. Демонстрациите на Независимите студентски дружества, които бяха активната част на младите - срещите, четенията, блокадите в Софийския университет, пърформансите по софийските улици бяха обект на този филм.

Във филма има протести, пърформанси с участието на група „Градът“ с младите художници, тогава, Недко Солаков, Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев, Свилен Блажев – Свиката, изкуствоведа Филип Зидаров, четения, шествия, бдения и въобще всичко, което съпътстваше тези първи години на българската демокрация. Освен това в архивните кадри присъстват и личности като д-р Желю Желев, първият демократично избран президент на Република България, Радой Ралин и други известни фигури.

„Левски и ние” е създаден през 1987/88 година в Студия за телевизионни филми „Екран”, по повод 150-та годишнина от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. Стефан Джамбазов е режисьор и съсценарист с Петър Тодоров, оператор Емил Петров, композитор Виктор Чучков. Тогава беше голямо изключение документален филм да има оригинална музика.

"Годината беше 1987 - време, когато зрееше промяната, която дойде след две години. Тогава някак си Левски събираше желанието на хората за промяна. За това и споровете около това дали трябва на всяка цена да се търси гроба му или или той да остане само като икона за поклонени са изключително яростни. Изразител на „гроботърсачите” беше писателят Николай Хайтов, а на учените, които искаха да се говори за истинския принос на Левски в нашата история като политическа и човешка личност с изключителни качества беше проф. Николай Генчев", разказа още Зелма Алмалех.

Тя допълни, че БНТ е собственик на филмитие, но тя много бързо ни ги предостави сега в много добро техническо качество, затова Алмалех благодари на националната телевизия.

Още по темата в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проучване: Българските деца нямат навик да ядат риба, плодове и зеленчуци

Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..

публикувано на 19.09.24 в 09:49
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00
проф. Юри Кълвачев и проф. Илза Пъжева

Проф. Илза Пъжева: Няма ИИ без естествен. Естественият интелект има крайната дума

Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..

публикувано на 11.09.24 в 10:54

Може ли ислямският ум да бъде спасен? Новата книга на Мохамед Халаф търси отговор

Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен?   Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..

публикувано на 09.09.24 в 14:26
Вътрешната баня на Сърбинската къща

Голям е интересът към Ипеклийската и Сърбинската къща в Берковица

Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..

публикувано на 09.09.24 в 11:49