Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Еврото на 20 години

Снимка: архив


12 държави от Европейския съюз въвеждат евро банкнотите и монетите на 1 януари 2002 година, като заменят с тях националните си валути. Еврото съществува от три години, но до този момент само в електронна форма. Двайсет години по-късно 19 държави и над 340 милиона европейци използват общата валута. Еврото е и втората най-важна валута след щатския долар, 60 държави и територии извън ЕС го използват или свързват валутата си с него. 

Председателят на еврогрупата и ирландски финансов министър Паскал Донахю е убеден, че еврото е доказало устойчивостта си - първо с финансовата криза, а сега и с икономическите последици от пандемията. 

„Не може да твърдим, че сме успявали веднага да се справим с всеки проблем. Но има няколко изпитания, които еврото премина и скоростта, с която еврозоната се възстанови от ковид кризата, е около четири пъти по-висока от скоростта на възстановяване след световната финансова криза.“

Целта на въвеждането на обща европейска валута е да опрости живота на хората, да използват едни и същи пари за работа и бизнес, за пътуване и живот както у дома, така и в чужбина. А силната международна роля на еврото има за цел да защити европейската икономика и финнасова система от шоковете на чуждестранните борси, да намали зависимостта от други валути и да осигури ниски разходи на европейския бизнес. Според Донахю въвеждането на еврото е премахнало доста усложнения за правителствата и потребителите. 

„За мен най-осезаеми са еждневните ползи. Неудобството, дори предизвикателството на моменти, от обмяната на валута. Сега е лесно да го забравим, но за голяма част от историята преди въвеждането на еврото, несигурността в обменния курс на валутите е била сериозно изпитание за правителствата и бизнесите.“


Освен икономически ползи, еврото трябва да има и положителен социален ефект, смята президентът на еврогрупата. 

„За еврозоната все още е предизвикателство, а това се отразява и на еврото, да намерим път за възстановяване с ползи за младите хора, със стимули за жените да се върнат на работа, с установяване на нови схеми за работа. Възстановяване, което да включва всички и да е по-справедливо.“


Ирландия е една от първите 12 държави, които приемат еврото през 2002-а и ирландските паундове се заменят от евробанкноти и центове. Впоследствие икономическият растеж на страната е един от най-силните в Европа. Според Оана Пея, икономист в университета в Дъблин, общата валута е изиграла ключова роля за успешната история на Ирландия. 

„Приемането на еврото беше важно за утвърждаване мястото на Ирландия на общия пазар, привлече много преки чуждестранни инвестиции, които сега съставляват 20 % от работните места, и увеличи вътрешния търговски оборот с ЕС, който сега представлява 40 на сто от износа на Ирландия."


Пея предупреждава също, че Ирландия е и лош пример за членство в Еврозоната, което й дава достъп до евтини кредити и зле регулиран пазар, а те на свой ред водят до финансовата криза от 2008-а.

"Възстановяването от кризата беше болезнено. Но след това икономическият растеж на Ирландия е наистина впечатляващ, средно с 5 % на година от 2012 насам до преди пандемията."


Икономиката на Ирландия се развива най-вече в технологичните сфери, както и фармацевтичните и медицински продукти. Те съставляват 38% от износа на страната. Според изпълнителния директор на една от компаниите за аеорозолни лекарства Джон Пауър приемането на еврото е била положителна стъпка. 

"Валутата ни, паундът, щеше да е маловажна в Европа и обменния курс и кризите щяха да имат сериозен ефект върху ирландския бизнес. Въвеждането на еврото тушира всичко това."
Тъй като вътрешният пазар на Ирландия е твърде малък, европейският и американският винаги са били особени привлекателни, смята Пауър. 
Европейската статистическа служба поставя Ирландия на второ място по доверие в Европа, което е отчетлив знак, че ирландците продължават силно да вярват в евросъюза и общата валута. 


В следващите няколко години България, Румъния и Хърватия също ще приемат еврото. За да улесни прехода хърватският премиер Андрей Пленкович обяви, че от 5 септември тази година, както и през цялата 2023-а, всички цени в страната ще бъдат обявявани както в куни, така и в евро. На фона на годишната инфлация от 2.6 процента за миналата година, управителят на хърватската национална банка Борис Вуйчич заяви, че приемането на еврото ще бъде своеобразна защита на страната от евентуални бъдещи кризи. 

"Банковата ни система излезе от ковид кризата по-силна, без това да струва на данъкоплатците нищо. Затова уверено продължаваме по пътя на приемане на еврото. Въвеждането му на практика ще премахне сегашните рискове при обмяна на валута, а Хърватия само ще спечели, защото икономиката ни е най-евроизираната от всички останали кандидати за еврозоната."

По думите му в момента в обръщение са 36 милиарда куни, които в следващите 12 месеца трябва да бъдат депозирани в банки или похарчени. През следващата година всеки хърватски гражданин ще може да обмени куните си за евро без никакви комисионни.


И докато еврозоната продължава да се разширява, Европейската централна банка вече работи по следващата стъпка - дигитализиране на еврото. Паскал Донахю:

„Искам еврото да е дългосрочен сигнал и символ на Европа, с важна роля на световната сцена, устойчива, все по-успешна в новата си история и работеща за по-добро бъдеще.“

Дали дигиталното евро ще успее да намери място на пазара предстои да видим, но експертите  отчитат значителен отлив на оборота на най-популярната криптовалута - биткойна, той е спаднал до 65% от 92% през 2020г. Сега на финансовата сцена излизат алткойните или алтернативните на биткойна монети. Причината за това е силната нестабилност на крипто пазарите във времето на пандемия, фактът, че напоследък именно биткойна се използва за искане на откуп от хакерите, а не на последно място и влиянието върху околната среда, тъй като много от алткойните не изискват толкова енергия за изкопаване като биткойна.  

Дигиталните валути несъмнено са бъдещето на традиционните финанси, защото позволяват на потребителя сам да управлява парите си,  бързо и практично.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Заради огнище на шап: Забранява се внос от Унгария на чифтокопитни животни и продукти от тях

България забранява вноса на домашни и диви чифтокопитни животни и на продукти от тях от Унгария заради регистрирано огнище на шап в страната. Ограничителните мерки са временни и са въведени със специална заповед на директора на Агенцията по храните.  От Агенцията уверяват, че експертите следят внимателно развитието на ситуацията и при нужда ще..

публикувано на 12.03.25 в 22:13

Плевен се присъедини към протеста под надслов "Кой блокира Конституцията?"

Плевен се присъедини към националния протест под наслов "Кой блокира Конституцията?" Недоволни граждани се събраха пред Съдебната палата. Кирил Петков и депутати от ПП се включиха в протеста пред Съдебната палата в София Един задържан в края на протеста на "Правосъдие за всеки" в София "Да защитим демокрацията!", "Кой блокира Конституцията?"..

публикувано на 12.03.25 в 22:08
Министърът на земеделието и храните Георги Тахов на заседанието на ресорната парламентарна комисия - 12 март 2025 г..

Министерството на земеделието подготвя изравняване на цената на водата за поливане в цялата страна

Министерството на земеделието подготвя изравняване на цената на водата за поливане в цялата страна. Това съобщи пред парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите заместник-министърът на земеделието Иван Капитанов. Целта е разходите на стопаните за вода да не са прекалено високи. Пакетът  от документи за изравняване на цената на вода за..

публикувано на 12.03.25 в 21:51
Кадър от видео показва руския президент Владимир Путин, придружен от ген. Валерий Герасимов, вляво,  които посещават военен щаб в района на Курск, Русия - 12 март 2025 г.

За 430 пленници, взети в Курска област, съобщават руските военни

Руските сили са пленили 430 украински войници, сражаващи се в Курска област. Това съобщи Валерий Герасимов, началник на руския Генерален щаб, на среща с руския президент Владимир Путин, излъчена по телевизията. Путин заяви, че пленените бойци трябва да бъдат "третирани като терористи, в съответствие със законите на Руската федерация". АФП..

публикувано на 12.03.25 в 21:37
Стив Уиткоф

Пратеникът на САЩ Стив Уиткоф ще посети Москва тази седмица за разговори за Украйна

Президентът на САЩ Доналд Тръмп каза, че американски преговарящи се отправят към Русия за разговори за възможно прекратяване на огъня с Украйна, след като Киев се съгласи на 30-дневно примирие.  САЩ се надяват на положителен отговор от Русия на предложението за примирие "Надявам се, че ще има прекратяване на огъня", каза Тръмп пред репортери в..

публикувано на 12.03.25 в 20:39

Протест на "Величие" пред сградата на Народното събрание

Симпатизанти на партия "Величие" се събраха на протест пред сградата на Народното събрание. Движението по булевард "Дондуков" е ограничено. Сред тях е и лидерът на партията Ивелин Михайлов. В..

публикувано на 12.03.25 в 20:14
Кирил Петков

Кирил Петков и депутати от ПП се включиха в протеста пред Съдебната палата в София

Депутати от "Продължаваме промяната" се включиха в протеста пред Съдебната палата тази вечер. Недоволството е заради напрежението между Конституционния съд и прокуратурата около делото за законността на парламентарните избори. Протест на "Правосъдие за всеки" пред Съдебната палата в София Съпредседателят на ПП Кирил Петков коментира: "Ако нещо..

публикувано на 12.03.25 в 20:02