Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомен за проф. Арсени Лечев

Да си припомним делото на изтъкнатия български музикант проф. Арсени Лечев - цигулар, диригент, музикален критик. Повод ни дава 120-годишнината от неговото рождение на 17 януари 1902 г.

Роден е във Велико Търново, а баща му е лекар. От 6-годишен свири на цигулка,  години след това в София взема уроци при Тодор Торчанов, Петър Гавазов и Георги Актарджиев. В същото време свири в Гвардейския оркестър и в оркестъра на Софийската опера. През 1921 г. заминава за Берлин, където е ученик на прочутия Хавеман във Висшето училище за музика, учи хармония при Юон и пиано при Трап. След това учи в Париж при известния камерен изпълнител Капе и отново в Берлин при Войку. 

През 1930 г. се завръща в България и се включва активно в концертния живот на страната, предимно с участие в различни камерни състави. След една година създава струнен квартет, който носи неговото име, защото той свири първа цигулка. Участници в състава са Стоян Сертев - цигулка, Яким Якимов - виола и Константин Кугийски-виолончело. Съставът съществува с прекъсвания до 1957 г., а през това време в него свирят известни български инструменталисти като Константин Попов, Стефан Магнев, Стефан Сугарев, Константин Крушовенски  и др.

От 1947 г. квартетъта става държавен. Дейността на състава е много активна - обикалят цялата страна с концерти, често придружавани с музикални беседи, изнесени от тяхния ръководител Арсени Лечев. Едновременно с тази си дейност Лечев е концертмайстор на Гвардейския оркестър, а от 1933 до 1942 г. и на оркестъра на Софийската опера. Той е един от инициаторите за  създаването на Държавен филхармоничен оркестър към операта. 

Започва и преподавателската си дейност в Музикалната академия, от 1952 г. е професор, а дълги години е завеждащ катедрата по камерна музика. Диригентските му изяви започват през 1942 г., когато работи в Художествения оперетен театър и поставя оперетите „Ева“, “Победителката“, „Любовта на Шуберт“, по-късно е негов директор, а от 1958 до 1962 г. ръководи Държавния музикален театър „Стефан Македонски“.

Трудно е да се изброят всички длъжности, които е заемал Арсени Лечев: Главен уредник на Радиоразпръскването, една година диригент на Симфоничния оркестър в Бургас, музикален редактор във вестник „Култура“. Обществените му задъления са още повече: Бил е секретар на Съюза на българските композитори, председател на секцията „Концертиращи артисти" и още, и още.  Не бива да пропускаме многобройните рецензии, статии в пресата, беседи, изнасяни в цялата страна. За него може да се говори като за една изключителна творческа личност.

Арсени Лечев умира на  23 ноември 1984 г. В звуковия файл можете да чуете и част от Клавирния квинтет от Роберт Шуман, записан от квартета на Арсени Лечев и пианиста Трифон Силяновски през 1956 г.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Фрагмент от плаката. Фотограф: Елена Спасова

Премиера на "Брадатата графиня" в Сатиричния театър

На 13 ноември, четвъртък, за първи път ще се играе "Брадатата графиня". Преводът и музикалното оформление на актьора Мартин Каров, а на сцената излизат още Албена Павлова, Боян Арсов, Лана Гекова и Кирил Бояджиев. Всеки от петимата актьори се превъплъщава в няколко роли. Носителката на "Икар" Ана Вълчанова този път ще видим в различна роля –..

публикувано на 10.11.25 в 18:00

Напусна ни световноизвестната българска оперна певица Стефка Евстатиева

След кратко боледуване днес почина световноизвестното българско сопрано Стефка Евстатиева.  През последните дни тя е била в болница в София. Вестта за кончината й е потвърдил съпругът на оперната прима в разговор с българската народна певица Татяна Сърбинска. Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе. Дебютът й е през 1971 г. на..

публикувано на 09.11.25 в 22:00

В град Левски бе открита скулптурната композиция "Земляците"

Инициативният комитет за изграждане на скулптурната композиция „Земляците“ и Община Левски проведоха официалното откриване на творбата на 6 ноември 2025 г. на площад „Свобода“ в града. Официален гост на тържествената церемония бе вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. Събитието оживи спомена за трима от най-обичаните българи, родом..

публикувано на 09.11.25 в 07:00

Седмицата на модата в Тел Авив оживи стари традиции и нови идеи

През последните години светът на израелската мода преживява възходи и падения, както и кризи заради пандемията и войната. Тази година към тях се добави и бойкот срещу израелски артисти и спортисти. За първи път Седмицата на модата, която се проведе в последните дни на октомври в Тел Авив („замразена“ по време на войната), се проведе без Деня на..

публикувано на 09.11.25 в 06:32

Нов живот за стогодишна врачанска къща: Семейният дом на рода Йончеви - културен център

Реставрираха стогодишна къща във Враца. Тя се намира до емблематичния паметник „Лъвчето“ и носи отпечатъка на една от известните градски фамилии – рода на Йончеви.  Отскоро семейният дом е ново място за изкуство, култура, събития и обмен на идеи. Старата къща е реставрирана – запазени са автентичните мазилки, дограми, настилки и мебели, както и духът..

публикувано на 09.11.25 в 06:19

"Земляците" събраха в Левски спомена за Парцалев, Вачков и Цончев

В град Левски беше открита скулптурната композиция „Земляците“ , посветена на актьорите Георги Парцалев , Григор Вачков и писателя Дончо Цончев . Автор на творбата е скулпторът Борис Борисов , а средствата за реализацията ѝ са събрани от жителите на региона чрез различни инициативи. Всеки град има свои любими места, свързани със..

публикувано на 09.11.25 в 06:00

Хор "Родни звуци" отбеляза Деня на будителите с концерт в Барселона

Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона беше домакин на концерт по случай Деня на народните будители. Смесен хор „Родни звуци“ към читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен изпълни български народни песни и творби от европейската класика пред българската общност в каталунската столица. Идеята за концерта възниква спонтанно..

публикувано на 09.11.25 в 05:37