Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На дъното сме по трансплантации през последните две години

Иван Димитров: Няма политическа воля да се развива трансплантационната дейност у нас

Стефан Командарев: Чакащите за трансплантация българи надхвърля 1000, а на хемодиализа са над 4000 души

Иван Димитров, председател на Федерация "Български пацентски форум"
Снимка: Гергана Хрисчева

Темата е днес е за отхвърлянето в различните смисли на думата. Всеки трансплантиран, ако има щастието да го постигне това, живее със страховете  организмът му да не отхвърли чуждия орган. Тук обаче разговорът няма да бъде медицинския - ще говорим за усещането за отхвърляне - което имат всички у нас, които вече са на хемодиализа и се борят да стигнат до реда си за трансплантация - отхвърлянето при тях има и многопластово значение - институциите мълчат, бездействат или просто нямат отговор и обяснение - защо няма трансплантации, защо 900 човека на хемодиализа чакат за донор, а нищо не се случва.

На 30 януари от 21 ч. е телевизионната премиера на документалния филм на режисьора Стефан Командарев "Живот от живота".
Лентата разкрива смущаващата обща съдба на стотици българи, които чакат или са приели от дарители своя нов живот. Независимо че първото присаждане на сърце в Източна Европа е направено още през 1986 г. в България, днес нашата страна е на последно място в Европейския съюз по брой трансплантации и донори на милион жители.
Към днешна дата броят на чакащите за трансплантация българи надхвърля 1000. На хемодиализа са окло 4-5000 души. Филмът разкрива реални човешки съдби, емоции, страдания и надежди на хора, които стоят зад това число.

Стефан Командарев

"В България има още един парадокс. Докато в Западна Европа от 10 души 9 са на перитонеална диализа , тук нещата са обратно . 9 са на класическа диализа, която много повече уврежда бъбреците и тялото и много по-трудно запазва в добро състояние, докато дойде моментът за транспланация. Това е свързано с финансиране на болиниците, с търговски интереси. В Норвегия например, български нефролози са ми раззкавали, има само няколко хемодиализи, защото пациентите с бъбречна недосатотъчност, чакат до 6 месеца максисум за трансплатация на хемодиализа.

В България във всяка болница има хемодиализа, вървят едни пари от НЗОК, това сме показали във филма - как реално нашите пациенти достигат до трансплантация, и как те се трансплантират в чужбина...това е тъжната реалност... ,   коментира в "Хоризонт до обед" режисьорът Стефан Командарев, сценарист на филма за донорството “Живот от Живота".

"4000 души на са на хемодиализа, а около 180 пациенти са на перитонеална диализа, отделно има пациенти в предиализно състояние, които са всъщност най-подходящите за бъбречна трансплантация - те са около 1800 души, така че реално нуждаещите се българи от трансплантация са около 6000 - 7000. А в листата на чакащите за бъбреци са включени 900 души", съобщи за БНР Иван Димитров, председател на Федерация "Български пацентски форум" за бъбречните трансплантации, които замряха.

"Тук идва другият проблем - част от пациентите, които са на хемодиализа изобщо не занят, че могат да бъдат трансплантирани. Лекарите в отделенията им спестяват това. Ние имаме сигнали от наши пациенти, че такива хора чак след 6-  7 години разбират, че биха могли за бъдат трансплантирани.

Перитонеална диализа няма нищо общо с класическата, при която стоиш в болницата с часове по три пъти в седмицата, "завързан" за машината. При перитонеална диализа прочистването на кръвта може да става в домашни условия и на съвсем друг приницип, с разтвори, които се вливат и ти можеш да работиш активно. Тук дори не ги уведомяват, че има и такава диализа. Проблемът е, че трябва да има реформа и в тази част", заяви Иван Димитров.

Димитров посочи, че имаме по 10 - тина трансплантации на година, но няма на кого да присадиш бъбреците, защото пациентите на хемодиализа не са годни вече, заради дългото чакане.

Няма политическа воля да се развива трансплантационната дейност у нас. И още нещо - нормативно е наложено състоянието на чакащите за трансплантация да се проверява само веднъж годишно, затова е добре да се промени това, заради влошената хемодиализна процедура у нас.

Когато викнеш такъв пациент, защото има донорска ситуация и тепърва започнеш да оглеждаш здравният му статус и установиш, че не е подходящ за трансплантация,  вече е минало много време, през което да започнеш търсене на всички други пациенти кои са годни за присажддането. Органите не може да се задържат дълго време", поясни още председателят на ФБПФ Иван Димитров.

По думите му структурирането на Covid отделения по всички болници е затруднило достъпа на всички хронично болни паценти и това е една от грешките в здравната политика по време на пандемията, смята още Иван Димитров.


 Още по темата в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Започна унищожаването на заразените с шарка овце в Сливенско

Започна унищожаването на заразеното с шарка стадо от близо 150 овце в село Жельо войвода , Сливенско. На място започна работа група ветеринарни специалисти, които имат за задача по хуманен начин животните да бъдат евтанизирани. Труповете на животните ще минат през екарисаж , който бе инсталиран тази сутрин в близост до фермата.  Зоната за..

публикувано на 29.11.24 в 15:50

Мариела Куртева: Донорите на яйцеклетки се увеличават, но са крайно недостатъчни

Донорите на яйцеклетки се увеличават, но не са достатъчно . Това заяви пред БНР Мариела Куртева от Фондация "Майки за донорството".  "Имало е години с 5 донора на година, после достигнаха до 300-400. През 2023 г. около 260 жени са дарили", посочи тя.  По думите ѝ обаче над 70 000 семейства чакат донор . " Бездната е огромна, разликата е..

публикувано на 29.11.24 в 15:08
Първан Симеонов

Първан Симеонов: Алтернативно мнозинство ще е по-харесвано от нова сглобка

Част от партиите интуитивно или инстинктивно да искат нови избори заради възможността ако Пеевски продължи да расте, санитарният кордон около него да се получи по естествен път . Тази теза разви в интервю за БНР политологът Първан Симеонов. "Ако г-н Пеевски продължи така само напред, както умее, той е напът да направи грешката на Борисов от..

публикувано на 29.11.24 в 09:09
Нарисувани от съдебен художник скици на обвинените в шпионаж във Великобритания български граждани. От ляво надясно : Катрин Иванова, Ваня Габерова, Орлин Русев, Иван Стоянов и Бисер Джамбазов, 26 септември 2023 година.

Нови подробности от процеса срещу българите, обвинени в шпионаж за Русия

Британските медии продължават да изнасят подробности от процеса срещу българските граждани, обвинени в шпионаж в полза на Русия, след като в четвъртък двама от тях – Орлин Русев и Бисер Джамбазов, се признаха за виновни в Централния наказателен съд – Олд Бейли, в Лондон . Двама от обвинените в шпионаж българи във Великобритания се признаха за..

публикувано на 29.11.24 в 07:44

Акад. Васил Николов: Необходима е стратегия за археологическото наследство, приета на политическо ниво

Продължава неглижирането на възможностите, които би дало използването на археологическото наследство - и като наука, и като възможност за развитие на туризма.  Това заяви пред БНР акад. Васил Николов, бивш директор на Националния археологически институт и музей на БАН. "Имаме много археологически паметници, много от които могат да бъдат не..

публикувано на 28.11.24 в 11:45

"Зелена светлина" за новата ЕК, политическото разделение обаче остава

Еврокомисията "Фон дер Лайен 2" получи зелена светлина от Европейския парламент вчера, макар с доста по-ниско одобрение от предишната през 2019-а година. Очаква се тя да встъпи в длъжност от 1-ви декември.   ЕП одобри новата Европейска комисия "Компас за конкурентоспособността" е първата голяма инициатива , която Фон дер Лайен оповести..

публикувано на 28.11.24 в 08:48

Акад. Христо Найденски с предложения за развитие на БАН

На 2 декември на Общо събрание на БАН предстои да бъде избран нов председател на Академията. Член-кореспондент Евелина Славчева и акад. Христо Найденски са допуснати до участие в избора на председател от мандатната комисия. Техните програми за развитие на Академията са качени на сайта на БАН. "В моята програма се вглеждам в бъдещето на..

публикувано на 27.11.24 в 12:23