Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мария Золкина: Не е време за паника, но са притеснителни хибридните сценарии

"В Украйна няма да имаме мир, докато Крим и Донбас са окупирани"

Сградата на украинското външно министерство в Киев
Снимка: МВнР на Украйна

"Украйна не вижда смисъл от паникьосване заради заплашителното поведение на Русия!". Това послание призив отправи президентът Володимир Зеленски към западните партньори на страната си в края на миналата седмица. За напрежение между Зеленски и американския президент Джо Байдън пише пресата на Запад, която изтълкува думите на украинския лидер като притеснение, че Америка мисли повече за собствените си интереси в противопоставянето срещу Русия, отколкото за украинските.

Множество лидери на западни държави се изредиха тези дни в Киев да демонстрират подкрепа за Украйна - на думи, с доставки на оръжия и с финансови средства. Турският президент Ердоган пък лансира инициатива да събере Зеленски и Владимир Путин на маса за преговори в Анкара. 

Мария Золкина е политолог от киевската Фондация "Демократични инициативи" и гост в "Събота 150". 

Наистина ли към момента няма нужда от паника, както президентът Володимир Зеленски уверява западните партньори на Украйна?

Ако имате предвид мащабна сухопътна и дори въздушна военна операция срещу Украйна, това не е основният сценарий, по който Русия планира да се развият нещата. Затова и според мен няма необходимост да се паникьосваме. Поне засега.

Защото цялата руска техника, жива сила и въоръжение, които са струпани до границата ни, не са достатъчни за голяма офанзива с цел да бъдат окупирани големи части от територията на Украйна или да бъде достигнат Киев. И окупацията да бъде трайна. За да се подготви за нещо такова, на Русия ще ѝ отнеме поне 2 седмици.

Какви други сценарии е по-вероятно да се осъществят, без да е необходимо толкова време за подготовка?

Повече ни притесняват хибридните сценарии, в които военният компонент не би бил толкова голям, а по-скоро локален. Такъв сценарий може да бъде осъществен в района на границата с Беларус, защото тя е най-близо до украинската столица и Москва може да отрече пряка отговорност за нещо, което би дошло от беларуска територия. Може пък да се стигне до локален сблъсък и на границата ни с Русия - при Харков или Суми например. Или нещо, което е доста по-вероятно според данните, с които разполагаме - Русия да упражни военен натиск върху Украйна от окупираните територии в Донбас. Защото това е единствената към момента платформа, от която Русия е в пълна готовност да напредне веднага по суша. Тя удобно отрича да има отговорност за военните действия там, но всъщност на тези територии разполага с всички необходими ресурси, за да превземе целия Донбас. 

Военният компонент в такъв случай ще е сериозен - както през 2015-а и преди това - през 2014 година. Този път обаче ще бъдат предприети и кибератаки и енергиен натиск - чрез драстично намаляване на налягането в тръбопроводите, което ще доведе до невъзможност Украйна да използва собствените си складирани запаси от гориво.

Русия разполага с множество инструменти, които може, а според нас е и твърде вероятно, да използва в комбинация с военна ескалация на локално ниво, за да дестабилизира ситуацията в Украйна. Целта е Киев да бъде принуден да отстъпи за Минските договорености, за Донбас, за стремежа си към членство в НАТО. Дори Западът може да се окаже принуден да направи отстъпки пред Русия. И в същото време Москва ще избегне страшните санкции, с които я плашат в случай на мащабна военна операция, а не като отговор на хибридните атаки или на локални военни сблъсъци.

Но нека се върнем на паниката. Сега не е време да ѝ се поддаваме. Защото паниката е за страхливците. Но трябва да сме подготвени за всички възможни сценарии за агресия, не само за най-лошия. Наистина посланието на Зеленски към Запада не беше формулирано по най-добрия начин. Но той искаше да каже, че ако разсъждаваме само за най-лошия сценарий, вероятността Западът да се съгласи на компромис с Русия за Украйна става много по-голяма. За нас това е риск ние да бъдем принудени да направим политически отстъпки. В това се заключава проблемът с разногласията между Запада и Украйна по въпроса какво точно е надвиснало в момента над главите ни.

Получава ли Украйна достатъчно помощ и подкрепа от Съединените щати и от Европейския съюз?

В момента подкрепата към нас е по-голяма от когато и да било след началото на войната през 2014-а. Изключително доволни сме от огромния поток от въоръжение, което ни се предоставя. Но в същото време проблем представлява не само липсата на готовност на някои членки на Европейския съюз и НАТО да ни пращат оръжия, но и опитите им да спрат останалите да го правят, само и само Русия да не се почувства провокирана.

Става дума за Франция. И особено за Германия. Между Берлин и Киев дори избухна дипломатически скандал заради това. Защото позицията на Германия не е честна. Тя по принцип не продава оръжия, ако смята, че те могат да бъдат използвани срещу руснаци. Противно на собствената си логика обаче, вдига ограниченията, когато определени държави имат спешна нужда да се отбраняват с нейни оръжия. А ние несъмнено сме тъкмо в такава ситуация.

В икономически план не е ли Западът до известна степен двуличен?

Официална позиция на Украйна е, че на Русия трябва поне частично да бъде демонстрирано каква цена ще ѝ се наложи да плати не само в случай на мащабно нахлуване, но и за каквито и да било агресивни действия, и то още преди да ги е извършила. Санкциите трябва да са превантивна мярка, а не вид реакция на нещо, което вече се е случило.

Затова има разминаване в разбиранията ни с Европейския съюз, и дори със Съединените щати. Както и за "Северен поток 2". Защото никой не се съмнява, че той ще започне да функционира, когато мине пролетта. Само в случай на голямо руско нахлуване в Украйна, което, както отбелязах, не е най-вероятният сценарий, влизането на газопровода в експлоатация може би би било отложено.

Как приемате поемането на водеща роля от френския президент Еманюел Макрон в опитте за излизане от кризата?

Не е въпросът само в това Франция да се опита да стане лидер в Нормандската четворка. А в това, че към момента атмосферата в този формат не е добра нито за Украйна, нито за контрола върху конфликта в Донбас. Защото Германия като че ли загуби способността си да е водач. Правителството в Берлин още не е заявило ясно каква е точно позицията му за Донбас и за конфликта между Украйна и Русия, както беше по времето на Ангела Меркел.

А френският президент не е напълно готов да запълни вакуума и да поеме отговорността да е водещ преговарящ с Русия. Макрон се готви за избори. Той, също както по принцип традиционно и Франция, е показвал, че предпочита топли отношения с Русия. Затова ми се струва, че би допуснал компромис и би направил отстъпки, без дори да получи същото от отсрещната страна.

Какво трябва да стане, за да може Украйна да живее отново мирно?

В Украйна няма да имаме мир, докато Крим и Донбас са окупирани. Ескалацията в момента може да се повтаря един или два пъти годишно, както през 2021-ва - във всеки един момент. Защото Русия продължава да разполага със средства да изнудва Украйна. И никакви отстъпки и компромиси няма да доведат до повече стабилност. Защото така окупираните украински територии ще си останат под руски контрол. И няма никакви гаранции, че догодина или до две Русия няма да изпрати на Запада нови искания да гарантира правно обвързано някой друг неин държавен интерес.

Интервюто с Мария Золкина можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

5 години от официалното излизане на Обединеното кралство от ЕС

 Днес се навършват 5 години от официалното излизане на Обединеното кралство от ЕС.  От Даунинг стрийт заявиха, че британският министър-председател не планира да отбележи годишнината, съобщи „Дейли телеграф“.  Брекзит се случи в 23:00 часа на 31 януари 2020 година. Киър Стармър подкрепяше втори референдум за Брекзит, докато беше министър в сянка на..

публикувано на 31.01.25 в 03:37

Недостигът на вода заплашва банановите насаждения в Кипър

Кипър е изправен пред риска да загуби банановите си насаждения заради критичния недостиг на вода, алармираха над 250 производители. Фермерите в страната ще получат наполовина по-малко вода за напояване.  Асоциацията на производителите на банани ще изпрати декларация до правителството с искане за помощ заради сушата и отпускане на необходимите им..

публикувано на 31.01.25 в 01:51

Рязко увеличаване на кражбите от магазини във Великобритания

В Обединеното кралство кражбите от магазините са „извън контрол“, а крадците стават все по-нагли и по-агресивни, защото не се страхуват от никакви последици за дейтвията си, съобщи Би Би Си.  През 12-те месеца до септември миналата година случаите на кражби в Обединеното кралство са се увеличили с 3,7 милиона до 20,4 милиона и са стрували на търговците..

публикувано на 31.01.25 в 01:47

Шестима пострадали при взрив във фабрика в испанския град Мурсия

Шестима души пострадаха при взрив във фабрика за експлозиви в района на Мурсия. Петима от тях са били откарани в болница, а на шести е оказана помощ на място от медицинските екипи. Експлозията е станала във фабрика, собственост на германска компания, която произвежда боеприпаси.  Двама мъже на 30 и 42 години са в най-тежко състояние с множество..

публикувано на 31.01.25 в 01:41
Петко Йорданов

80 творби на известни наши художници на изложба в Ямбол

Първата за годината изложба беше открита в ямболската художествена галерия „Жорж Папазов“.  В една от най- големите галерии в страната до края на февруари посетителите могат да  разгледат над 80 творби на известни наши художници, работили в през последните 120 години.    Творбите в експозицията са станали част от фонда на галерията  в периода 2020-2024..

публикувано на 31.01.25 в 00:51
Нарисувани от съдебен художник скици на обвинените в шпионаж във Великобритания български граждани. От ляво надясно : Катрин Иванова, Ваня Габерова, Орлин Русев, Иван Стоянов и Бисер Джамбазов, 26 септември 2023 година.

Процесът срещу българите, обвинени в шпионаж във Великобритания, продължава

Козметичката Вана Габерова, която е част от българската клетка, шпионирала в полза на Русия, заяви днес в Централния наказателен съд в Лондон, че не е знаела нищо за дейността на "чаровния" й приятел Бисер Джамбазов, докато са пътували заедно в Австрия и Испания. Давайки показания в рамките на вървящия процес срещу българските шпиони,..

публикувано на 30.01.25 в 22:03
Президентът на САЩ Доналд Тръмп говори в Белия дом за трагичния инцидент в небето над Вашингтон, 30 януари 2025 г.

Тръмп потвърди, че няма оцелели при авиокатастрофата във Вашингтон

Президентът на САЩ Доналд Тръмп потвърди, че няма оцелели при сблъсъка на пътнически самолет и военен хеликоптер над Вашингтон вчера, предаде Ройтерс. Президентът даде пресконференция след авиокатастрофата, при кояо.то самолет на "Америкън еърлайнс" (American Airlines) се сблъска с хеликоптер "Блек хок" (Black Hawk) на американската армия и се разби в..

публикувано на 30.01.25 в 20:54