Себастиан Бари пред БНР: Пиша заради възможността да създам нещо красиво

Себастиан Бари е поет, драматург, светът го познава като писател. От бестселърите му издадени в България са „Хиляда луни“, „Далече и отвъд“ и „Тайното писание“. По последната книга има много успешен филм, в чийто актьорски състав виждаме звездите Руни Мара, Ванеса Редгрейв и Ерик Бана. Себастиан е първият писател, който два пъти получава престижната награда „Коста“ за книга на годината. Неведнъж е бил номиниран и за „Мен Букър“. Несъмнено обаче едно от най-големите признания за Себастиан Бари е обявяването му за Лауреат на ирландската литература. Титлата се дава за три години. В периода от 2018-а до 2021-ва авторът организира различни събития, с които достигна до читателите дори и в най-недостъпните за литературата места.

„Създадох книжен клуб, с който стигнах дори до хората в психиатрична болница“, каза авторът за БНР.

„Може би 40 човека бяха чели „Тайното писание“. Бях много притеснен, отивайки там. Страшно място е дори за хората, които са настанени там. Открих обаче колекция от уникални мислители. Философи на живота. Хора, които са на лечение в момента, далеч от обичайното им ежедневие. По този начин обаче те са успели да го преосмислят. Хората държаха речи пред мен. Една дама, идваща от Западна Африка ме докосна с думите: Никой не знае, че сме тук. Дори и тези, които знаят, едва ли биха дошли. Но вие… Вие дойдохте. Дори и след началото на пандемията задълженията ми на лауреат продължиха. Разбира се, всичко вече се случваше онлайн. Продължих да отвеждам книжния си клуб до хора, които не могат да дойдат при мен. Срещах се с пациенти в болници, със затворници. Особено ме разчувстваха съобщенията от жени, припознали се в героинята ми от „Тайното писание“. Някои от тях излежават присъди от по 20-30 години“, допълни в предаването „Нощен Хоризонт“ Себастиан Бари.

Чрез книгите си Себастиан си признава, че успява да стигне до държави, до които в момента не може да пътува.

„Много харесвам факта, че книгите ми са издадени по целия свят. Това е една странна форма на пътуване. Когато не можеш да отидеш някъде, но книгата ти е достигнала. Много обичам да ходя в Париж, когато моя книга се издава на френски. Бях толкова беден, когато живеех там като млад. Нямах пари дори за чаша кафе. Ето защо сега, когато отивам в Париж и мога да си позволя това, за мен е привилегия“.

Последната до момента издадена книга, чрез която Себастиан пътува по света е „Хиляда луни“. История за младата индианка от племето Лакота - Уинона спасена от двама американски войници Томас и Джон след Гражданската война в САЩ. Според автора, някои читатели разглеждат „Хиляда луни“ като продължение на друг популярен негов роман „Дни без край“. Той обаче не мисли така.

„Уинона беше представена само през очите на Томас. Той я описваше и ни разказваше за нея. Тя обаче е млада индианка лакота, чието семейство е избито от войници. Томас, Джон и Уинона се връщат на Изток към Тенеси, за да живеят във фермата на друг бивш войник. Бях притеснен, че не сме чули гласът на Уинона достатъчно. Чувството, че тя е останала неразбрана ме притесни достатъчно, за да опитам да напиша книгата, дори и никога да не я публикувам. Това беше много по-различно изживяване от „Дни без край“. Това е книга, в която Уинона описва спасителите си Томас и Джон. Тя разказва за обстоятелствата в които се намира. Много талантлива млада дама е. Работи за местния адвокат в пълен контраст с Томас. Пише на развален американски - английски. Уинона е научила много добре английски, защото знае, че по това време, само така е можела да оцелее. Тази книга е тайно посветена на човек, с инициала К. Това е моята дъщеря. Разбрах, че да си баща на млада жена, дори сега, е много трудно. Те са постоянно заплашени от насилие. За това разказвам и в книгата. Да, действието се развива в края на 70-те години на 19-ти век. Това обаче не пречи да отдадем почит към смелостта на всички млади жени. В книгата Уинона разбира колко важно е да започне да се защитава сама, вместо да очаква подкрепата на някой друг. Това е момент, до който всяко младо момиче достига“.

„Тайното писание“ е един от големите бестселъри на Себастиан Бари. По него е заснет и успешен филм, режисиран от шест пъти номинирания за Оскар Джим Шеридан. В книгата се запознаваме с възрастната Роузан и спомените ѝ за младите години, в които е несправедливо обвинена и отлъчена от обществото.Какъв е процесът по създаването на „Тайното писание“?

„Макар и в по-голямата си част тази книга да е фикция, в нея ползвам много от историята на семейството ми. Имам леля осъдена по този начин. Защо? Така и не разбрах. Малко, след като е била прибрана от властите, на част от семейството ѝ е било съобщено, че е починала от туберкулоза. По този начин убили жената два пъти. Знам, че е свирила на пиано в бандата на пра чичо ми. И знам, че е била осъдена. С това разполагах. Пишех книгата и, с този фокус, опитвах да чуя гласа на пра леля ми. Да ѝ позволя да напише историята си. Нямах идея за огромния брой жени прибрани в изправителен приют. Ако си бременна извънбрачно, свещеника идва при семейството ти и им казва, че трябва да бъдеш пратена в „Пералните на Магдалена“. Там жените раждали, а децата им били отнемани. Към тях се отнасяли ужасно. Имало жени, които работили в тези перални по 30 години. Нямало официален закон, който те задължавал да си там. Налагали го монахините, католическата църква. Можело дори и собственият ти баща да те предаде там, ако католическият свещеник те определи за грешница“.

На въпрос какво представлява онази страст, която го кара да превърне белия лист в история, той отговори:

„Възможността да създадеш нещо красиво от нищото. От изречения да изградиш този необичаен предмет, наречен роман. Мисълта, че може би си способен - това е силата, която ти помага да го направиш. По този начин хората изкачват планини. Защото си мислят, че могат да стигнат до върха“.