Лукашенко като инструмент на Русия за натиск срещу Украйна и Запада

Докато лидерите на водещите европейски сили сновяха тази седмица между Москва, Киев, Берлин и Вашингтон Русия мина на следващото ниво на натиск срещу Украйна и Запада - серия от военни учения - и от своите погранични с Украйна райони, и откъм Черно море, и от територията на Беларус - с, както смята НАТО, няколко десетки хиляди войници.

• Русия обяви учения по украинската граница

Беларус и управляващият там Александър Лукашенко са вече безспорно инструмент на Русия - не само да покаже, че би могла да отвори втори фронт срещу Киев, но и да промени разположението и числеността на изправените една срещу друга сили от Изток и от Запад.

• Русия и Беларус започнаха военното учение „Съюзна решимост 2022“

С няколко изказвания през последните два месеца низвергнатият от Европа и Америка Лукашенко даде ясно да се разбере, че е готов да направи всичко за съюзника си Владимир Путин. Беларуската армия ще воюва заедно с руската в случай на натовска агресия, декларира той. И дори прибегна до специфичен вид национал-популизъм. "Ще върнем нашата Украйна в лоното на нашето славянство", обеща Лукашенко.

"Вниманието ни е съсредоточено върху струпването от страна на Русия на военна сила на границата й с Украйна. Но заедно с това се осъществява и окупация на Беларус. Тя започна още преди известно време, както вероятно си спомняте. И така нареченото ръководство на Беларус е вече толкова слабо и уязвимо, че няма думата за развитието на събитията на собствената му територия, включително военните маневри. Руснаците са струпали 30 000 военни там - нещо безпрецедентно след Студената война".

Това каза Линас Линкевичус е бивш министър на външните работи на Литва - до декември 2020-а, а преди това беше и министър на отбраната. Неговата страна и Полша са двете членки на НАТО, които имат обща граница с Беларус. Те бяха подложени миналата година на мигрантски натиск от управляващия в Минск Александър Лукашенко, а откакто той се сближи драматично с Владимир Путин - са на първа линия на потенциалната заплаха от беларуско-руското военно сътрудничество в контекста на напрежението около Украйна.

Настоящото държавно ръководство на Литва - разбираемо е по-радикално настроено по отношение на необходимото противодействие от останалите членки на НАТО. И настоява за подсилване на разширеното военно присъствие на източния фланг на алианса.

Президентът Гитанас Науседа заяви тази седмица - в навечерието на учението "Съюзна решимост" в Беларус - че ситуацията в тази част на континента е по-опасна от когато и да било след края на Студената война. Премиерката Ингрида Шимоните пък смята, че бездействие от страна на Запада по отношение на потенциалната интеграция на руските и беларуските военни сили би било полезно само за потенциалните агресори и сравни ситуацията с тази от 1938 година, и по-точно с подписаното тогава Мюнхенско споразумение.

За година и половина след непризнатата му от Запада изборна победа, последвана от масови протести и репресии срещу опозицията, Александър Лукашенко беше принуден да се откаже от умелото дългогодишно лавиране между Европейския съюз и Русия и да се ориентира изключително към големия източен брат.

"Лукашенко се зарече да подкрепи Русия в случай на въоръжен конфликт. Но беларусите никога не биха го подкрепили. Защото - първо, ние сме мирен народ и не искаме война и второ - украинците са ни приятели. Съседи са ни. Имаме роднини, които живеят от двете страни на общата граница. Делим и обща история. Никой в Беларус не би искал да нападаме Украйна.

Освен това - трето - Лукашенко си вкарва автогол с неговата войнствена реторика, защото дори членовете на кликата му - най-лоялните към него хора в Беларус - също не искат синовете и братята им да бъдат въвличани в такъв конфликт. Така че Лукашенко е губещият в ситуацията - защото прекалено много му се иска да се хареса на Путин, за да продължи той да му помага", каза Ханна Любакова е беларуска журналистка, опозиционерка и сътрудничка на Атлантическия съвет във Вашингтон. Управникът в Минск, констатира тя, е готов на пълна зависимост от Кремъл, стига да задържи властта си:

"Лукашенко демонстрира пълна лоялност. Той е много слаб в момента. И това е напълно в интерес на Путин. Лукашенко е зависим от моралната му, политическа, икономическа, финансова подкрепа. И Путин ще се опита да извлече възможно най-много ползи от това за Русия".

С Ханна Любакова и с Линас Линкевичус всъщност разговаряхме не само за необявеното предварително, както е по правилата, такова мащабно учение в Беларус, а и за референдума, който Лукашенко е насрочил за края на този месец - за конституционни промени:

"Най-важното по отношение на тази конституция е липсата на каквато и да било реална промяна. С този проект Лекашенко иска уж да демонстрира, че е готов на реформи - готов е да намери решение на дълбоката политическа криза в Беларус и кризата с човешките права. Но всъщност предлага на народа той да оглави неизбрана от хората нова структура - Всебеларуско народно събрание - съставено от внимателно подбрани от режима служители. Е, това е политическата му реформа!", каза Любакова.

Този проект поразително прилича на пропадналия план на Нурсултан Назърбаев да продължи да контролира Казахстан иззад кулисите:

"Събитията в Казахстан сериозно уплашиха Лукашенко. И аз, честно казано, се съмнявам, че той ще се раздели с президентството през следващите няколко години. Той ще остане на поста си поне докато настоящият му мандат изтече през 2025-а и след това ще може да се кандидатира за нови два, съгласно променения основен закон". От позиционирането на Европейския съюз и на Русия оттук насетне обаче ще зависи какво ще се случи с Беларус, казва Любакова, въпреки моментното преимущество на Москва. Защото потъпканите опозиционни протести за нея са били само началото на незавършила още революция. Опозицията, макар и вече не толкова видимо, остава мобилизирана, твърди Любакова:

"Нищо не се е променило в нагласите на беларусите. Няма и да се промени, защото Лукашенко отдавна пресече всички граници. Няма връщане назад - народът не го иска повече!".

Но нека се върнем към предложените промени в беларуската конституция:

"Тревожно за всички ни е, че според този конституционен проект Беларус ще загуби статута си на неутрална и свободна от ядрени оръжия държава. И тъкмо сега много хора се опасяват - при тези военни учения с руснаците в Беларус и напрежението на границите на Украйна, включително заради руското присъствие на нашата граница - че Кремъл ще се възползва от беларуския отказ от неутралитет", каза Любакова.

"Резултатът от този референдум може да е легитимиране на руското военно присъствие на беларуска земя. Това би било доброволно попадане под окупация и поглъщане на Беларус от Русия.

А Литва е наистина съвсем близо. Ние имаме 680-километрова граница с Беларус, която би станала дефакто граница с Русия. Затова - да, ситуацията е много напрегната и опасността не бива да бъде подценявана", каза Линас Линкевичус и обръща внимание и на вероятността Беларус да поиска да стане отново плацдарм за ядрена заплаха срещу Запада. 

Лукашенко всъщност обяви в края на миналата година в телевизионно интервю, че ще поиска от Путин да върне в страната му ракетите, прибрани след краха на Съветския съюз в Студената война. А на територията на Беларус, както сочи анализ на лондонския Международен институт за стратегически изследвания, е имало 81 междуконтинентални балистични ракети "Топол", или СС-25 по класификацията на НАТО.

Всичко това не значи, разбира се, че Русия непременно ще прегърне тази идея. Но за това дали и след "Съюзна решимост" ще продължи да поддържа толкова голямо военно присъствие в Беларус, като че ли съмненията малко по малко отпадат. Първо министърът на отбраната Сергей Шойгу информира, че през тази година са планирани още 20 съвместни учения, а след него Кремъл отказа да уточни, кога ще бъдат върнати различните бойни части, дивизионите С-400 и "Панцир", изтребителите Су-35.

Със сигурност НАТО вече знае как да препланира позициите си срещу дефакто разширена Русия, смята Линкевичус и още:

"Имаме си работа с хора, които не признават международното право. Може да се споразумеем нещо с тях, но те няма да го спазват, ако не им изнася. Методите им нямат нищо общо с дипломацията. Струпването на военна сила около Украйна - на север откъм Беларус и на изток от самата Русия, както и блокирането ѝ по море - е всъщност терор".

Руският президент изрази позицията си, че властите в Киев трябва да спазят Минските договорености както той ги тълкува - сепаратистките т.нар. републики в Донецк и Луганск да получат такъв специален статут, че да могат да блокират евентуално бъдещо присъединяване на Украйна в НАТО.

Линкевичус споделя възмущението на много западни лидери от преднамерената или непреднамерена арогантност на Путин:

"Това беше момент, в който лъсна истината - той не можа да прикрие истинското си отношение към своите събеседници и към Украйна. Путин не само не уважава тази държава - той не я смята за истинска, а за измислена. И се опитва да убеди всички останали в това".

Литовският дипломат се вълнува и от недоразумението с уж предложената от френския президент Еманюел Макрон възможна отстъпка за особен статут на Украйна:

"Финландизация? Смятам, че това е остарял термин. Той се използваше преди в контекста на неутралитет. Но Финландия в наше време не е неутрална. Тя не е обвързана, но не и неутрална. Така че "финландизация" вече може да се тълкува и като правото на отделните страни да решават сами как да гарантират сигурността си, включително чрез членство в НАТО, каквото вече все по-широко се обсъжда във Финландия и Швеция.

Ако Украйна бъде натисната да приеме някакъв вид неутрален статут, който не съответства на желанията й, това би било еквивалентно на голямо бедствие - извън какъвто и да било ценностен подход. Така че, особено сега, когато Русия тероризира Украйна с военните си мускули и се опитва да изнудва Запада, не можем да си позволим да преминаваме в отстъпление. Защото ще допуснем грешка с дългосрочни последици".

Идната седмица идва ред на германския канцлер да отиде до Кремъл. Дали, въпреки множеството критики срещу него за мудност и нерешителност, Олаф Шолц все пак няма да се окаже ключовият играч с решаваща роля в това противопоставяне, предвид специфичните отношения между Германия и Русия?

Специфични не точно като британско-руските, които според врелия и кипял Сергей Лавров тази седмица са заприличали на диалог между ням и глух, на което британската му колежка Лиз Тръс отвърна невъзмутимо, че не е останала и няма да бъде и занапред безмълвна към Москва.

• Лавров оприличи срещата с британския си колега на “разговор между глух и ням”

"Германия е ключов европейски играч - и заради големината си, и заради икономическия си потенциал. И каквото и да кажат, каквото и да направят германците - винаги е много важно - не само за Европа, но и за евроатлантическата сплотеност. Затова очакваме Германия да бъде отговорна и да действа съгласно договорените в рамките на НАТО и на Европейския съюз линии на поведение. А не да се впусне и в някаква индивидуална игра". Добър знак за Линас Линкевичус е, че всичките 27 членки на Европейския съюз показаха тази седмица на Русия - с общия си отговор на исканията й в областта на сигурността - че могат да съхранят единството си, за да не допуснат да бъдат експлоатирани различните зависимости на всяка от тях - в търговските отношения или в икономическите връзки с нея.

"Когато сме единни, позициите ни имат повече тежест. В противен случай, както се видя, дори не ни обръщат внимание. Трябва да ни е ясно, че ако допуснем разцепление, ще сме по-слаби и трудно бихме контролирали ситуацията", смята още Линас Линкевичус.

• Руският военен министър е уверил британския си колега, че Русия няма да напада Украйна

Репортажа на Деян Йотов в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.