Психологът Клаудио Кутцвор използва и билки за лечението на пациентите

Интервю на Славена Илиева с Клаудио Кутцвор в предаването ''Нощен хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Светогледът обхваща различни вярвания, убеждения и те ни помагат да изградим реалността", каза за БНР Клаудио Кутцвор от Аржентина, който е психолог и лечител.

По думите му в джунглата има наистина духовна борба за надмощие и тя е продиктувана от вярванията на нашите родители, на предците ни.

"И там пак в джунглата тези лечители също са в постоянна борба с другите лечители и това е много характерно за тамошните земи. Докато тук в Европа това не съществува, няма такава подготовка с цел да навредиш на друг или да го объркаш. А смятам, че такива неща могат да се случат, но само там в джунглата, където различните лечители се налагат. А работата с растенията и билките за мен е неутрален процес. А защо ще се запита човек отговорът се състои в това, че растенията не са нито добри, нито лоши. Да, хората са тези, които могат да са с лошо намерение. А растенията никога не застават на страната на някого, те са неутрални, те са по-скоро като същества, които умеят да съзерцават живота. Природата е такава, каквато е, там няма лоши и добри! Вулканът си е добър и е такъв, какъвто е. Лъвът не е лош, че е уловил газела това си е неговата природа и трябва да следваме потока", допълни в предаването "Нощен хоризонт" .

Освен професионалната практика с растенията, наистина хората, които работим с растения и билки се нуждаем от по-специални грижи, както и храната, която поемаме.

"Също така трябва да сме внимателни относно практиките, свързани с духовното или енергийното в човека, както и да сме много внимателни във взаимоотношенията. Наистина лечителите се нуждаем от почивка, за да може тялото да се възстанови или да имаме периоди, в които да се оттеглим в планината и да поемем от лечебните билки, с цел тялото ни да достигне до баланс и равновесие и наистина е изключително важно да сме в контакт с приятели и да сме в контакт с природата, която ни дава енергия, мотивация и илюзия", .

Клаудио Кутцвор сподели, че е минал през така нареченото прегаряне - бърн аут, стигнал до пълно изтощение.

"Преумората беше започнала няколко месеца преди това да се случи и трябваше да направя пълен процес на дълбоко вътрешно вглеждане и проследяване на това какво се случваше с мен, за да видя от къде и на какво се дължеше загубата на равновесие и хармония. Появата на усещане за липса на мотивация, за липсата на желание и енергия, на мечти и илюзии и нежеланието да продължавам да работя и да подкрепям хората, за които винаги съм се грижил или носил отговорност в моята работа бяха знаци. И оттам започна и процеса на разбиране, като си дадох сметка за този вид емоции, усещания, които бшуваха в мен. А втората част от процеса беше да си дам отговор на това как бях стигнал до там и защо ми се случваше подобно нещо. И само чрез осъзнаване за това, което беше болезнено за мен, което започваше да ми тежи бяха единствените неща, на които трябваше да обърна внимание. Стигнал до това осъзнаване успях да си дам сметка от какво реално се нуждаех. В моя случай с една натоварена програма, списък с работни срещи, без почивка, за мен всичко това подейства като бомба със закъснител върху емоциите и усещанията, които се появяваха в мен, а именно нежелание, непоносимост. И това, което ме подпали беше и искането от моето семейство и от най-скъпите ми същества, да прекарвам повече време със семейството, това сякаш възпламени всичко. И след като си дадох сметка, че на първо място липсваше любов към мен самия, от начина по който работех - препълненият бележник с работни срещи, аз самият изпълнен със състрадание към другите, тъй като с хората, с които работех в повечето случаи, аз винаги ги придружавах в процеса им на лечение. И състраданието към тях беше много повече, отколкото към мен самия. И ето от тук започна и липсата на равновесие и баланс в живота ми. И ето, че дойде момент, когато тази любов, с която се отнасях към хората, към близките, вече трябваше да я обърна към себе си и да се отнасям със същата любов към мен самия. И това беше и начина, по който започнах да се справям с това предизвикателство в живота ми. И този процес през, който минавах си беше голяма школовка, защото вярвам, че на първо място трябва да заобичаме нас самите! А когато аз самият не съм способен да изразя по един и същи начин любовта както навътре към себе си, така и навън това означава, че нещо не функционира, както трябва".

Той работи предимно с хора на зряла възраст, а не с подрастващи или с деца.

"И по време на консултациите имам хора, които идват с екзистенциални въпроси, които са на средна възраст, с кризи свързани с възрастта, връзките и взаимоотношенията, с начина на свързване, с жизнено важни проблеми и неспокойства. Не съм се специализирал в работата с ментални проблеми и е важно да знаем, че билките и растенията, които допълват лечението не могат да бъдат използвани от хора с ментални заболявания, шизофрении и наистина този вид медицина не е за всеки. Като психолог и психотерапевт аз работя с хора, които имат депресии, конфликти в живота си, или неврозите не им позволяват да водят нормален живот, други не успяват да се справят със смъртта на близък човек и ето в такива случаи си взаимодействат психотерапията и растенията (билките) и са в по-голяма полза на лекуващите се".

По думите му в традиционната медицина, музиката е част от самото лечение.

"И това са така наречените песни Икарос. Наричаме ги още пробуждащи, събуждащи лечителски песни - музика, която идва от сънищата, която ни е предадена от духовния свят - този на сънищата. Хората, на които се дават (предписват) те първо се подлагат на диета и можем смело да кажем, че музиката на Икарос, самите песни съдържат в себе си лечебните свойства на растенията. И ние казваме, че растенията ни учат да пеем. И тъй като тази музика идва от растенията, докато лечителят пее и от вибрацията на растенията, енергията на самите растения се променя и ни лекува. С това искам да кажа, че ако сте музикант не значи, че сте лечител, както и лечителите не са музиканти. А това, което предават лечителите и тяхната роля, при използването на музика по време на процеса, е да предадат музиката на самите растения, която се променя енергийно от растенията и лекува вибрационно, когато се използва силата на растенията. В шаманизма и в традиционната музика на местните от тамошните земи, по време на процеса и включването на лечебната музика, участват и няколко музикални инструмента катo маракасите, които създават един равноделен звук, съзнанието ни сякаш се хваща за този звук и това му позволява метафорично да кажем да започне да пътешества. Други важни инструменти са струнните инструменти. При използването на растенията аз включвам чаранго с пет струни и е характерен за планинската верига на Андите, за моята родина Аржентина. Чарангото е един от любимите ми музикални инструменти, които използвам в моите практики. И музиката сама по себе си не е просто само музика, а самите песни действат като антибиотик, аспирин, като обезболяващи за душата, за емоциите, за съзнанието. Някой песни ни мобилизират, други ни успокояват или направо ни парализират, а трети ни стабилизират. И по време на церемониите и практиките всяка песен има своята роля. Не са песни ей така подхванати, а напротив подбрани специално, имат си точното предназначение в точното време и момент. Имат определена насоченост и ясна цел, за да можем максимално да подпомогнем и да подкрепим лекуващият се. По време на церемониите и това, което знаем е, че преди само лечителят е взимал билката, а лекуващите се, само са слушали музиката и по този начин са се лекували. Днес в Европа и в други точки на света, самите лекуващи от скоро са започнали и те да взимат билки това е вече може би от 50 години насам. Ние белите, както казваме започваме да се интересуваме все повече от влиянието и силата на растенията, и пак казвам, че е от много скоро и пациентът, и лечителят пият от билето по време на церемонията. А това, което идва от древни времена и което ни е предадено, е че лечителят само е взимал субстанции, чай, билки, а лекуващите са се потапяли в звуците на Икарос, за които ви споделих вече. Днес вече нещата са се променили и двамата са участници в процеса и също получават излекуването и силата на растенията по едно и също време.

Той подчерта, че за него алопатичната медицина е основополагаща, без която не можем и е от жизнено значение за всеки.

"Наистина за известно време може да се нуждаем от нея. Но също така и интегративният подход е от много важно значение. Не можем да кажем, че само стандартната медицина ще ни помогне или само алтернативната! За мен в интегративният подход можем да включим всичко и да извлечем максималните ползи от всеки един способ, като сме подкрепяни и съветвани от професионалисти във всеки един момент по най подходящия начин. И наистина благодаря на вас и на вашите слушатели за възможността да споделя познанията на древните и дано всеки да намери своя път, защото всеки един от нас носи това познание".

Повече можете да чуете в звуковия файл.