Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тодор Джиков: Убиват българския картофопроизводител

Четирима вносители ще внасят и ще печелят от 200 хиляди тона годишна консумация на българския пазар, алармира председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите

Снимка: БГНЕС

Издадена е смъртна присъда за българските картофопроизводители и то от български чиновници, не от европейски. Това мнение изрази пред БНР Тодор Джиков, земеделски производител и председател на Националната асоциация на картофопроизводителите.
Причината за твърдението е изваждането на картофопроизводителите от интервенция за подпомагане на доходите, както и от друга – за подпомагане на производството на зеленчуци в планинските райони.

Според Джиков над 85% от картофопроизводителите у нас са ситуирани в планински и полупланински райони и за тези райони това е основен поминък.

„На практика българската администрация, заявявам най-категорично, каза на 2300 земеделски производители, че те от догодина остават без работа заедно с техните семейства. По изчисления на асоциацията над 5500 работници отново в тези райони, нискоквалифицирани, които са пряко свързани с отрасъла, също.“

Тодор Джиков поясни, че аргументите за това решение са в регламент, гласуван от ЕК, според който трапезните картофи се изваждат от обвързаната подкрепа.

Остават само картофи за нишесте. Забележете! В България фабрика за картофи за нишесте все още няма. Всички картофи са трапезни, единици са тези, които имат сключени договори за картофи за нишесте и изнасят в Гърция или в Румъния продукцията. Това за мен е буквално престъпление. Кой има сметка от подобно поведение, какво се цели?“

Джиков прогнозира, че или ще се осигури български пазар за картофопроизводители от Франция, Германия, Полша, Гърция, Литва и Румъния, или възможност „за постигане на огромни търговски обеми при импорт на картофи у нас, осъществяван основно от четирима вносители“.

У нас годишно се консумират около 200 хиляди тона, уточни Тодор Джиков.

„Това означава, че четирима вносители основно ще внасят и ще печелят от 200 хиляди тона от българския пазар.

В страната се произвеждат около 140-150 000 тона картофи.

Тодор Джиков изтъкна, че за 12 месеца активността на българската администрация по темата се изчерпва с 1 писмо. За цялото това време производителите нито веднъж не са поканени за обсъждане на проблема.

Джиков пита какво прави както администрацията ни в Брюксел, така и тази у нас, за да защити българското производство и има ли анализ какво ще се случи оттук нататък.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04