В отговор на струпването на руски сили в близост до украинските граници, включително на територията на Беларус, НАТО планира да увеличи обхвата на т.нар. си Засилено предно присъствие. От 2016 година то се състои от 4 многонационални бойни групи в Естония, Латвия, Литва и Полша. Към средата на тази година се очаква да се появи още една група - в Румъния, и още една - в България. Възможно е и Унгария и Словакия да се включат в тази значителна промяна в отбранителното позициониране на алианса.
Между 700 и 1000 военнослужещи ще наброява бойната група в България, с което страната ни ще допринесе за укрепването на източния фланг на НАТО. Бойната група ще бъде сформирана от български подразделения - съобщи в Брюксел министърът на отбраната Стефан Янев - ще е под българско командване и с участието на сили от съюзниците ни от НАТО.
Рафаел Лос - експерт по сигурност и отбрана от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика, даде повече информация за бойните групи - числеността, задачите и командването им, както и за промените в руското военно позициониране срещу НАТО за предаването на БНР - "Събота 150":
"Като цяло, мисля, се планира повторно прилагане на концепцията на Засиленото предно присъствие. И то така, че да е и гъвкаво, и устойчиво. Имам предвид това, че въпросните бойни групи имат три командни нива - националното командване на водещата членка, например за литовската група това е Германия, командването на страната домакин - Литва, и главната командна структура на НАТО. Националните отговорности на допринасящата страна и на страната домакин са ключовите за тези предни формирования. Това означава, че включвайки се в тях, България ще има значителен контрол върху силите на допринасящите членки. И като част от командната структура на НАТО ще е част и от вземането на решения на централно ниво при кризисна ескалация.
При тези предни формирования има известна свобода на действие в случай на липса на консенсус сред всичките 30 страни членки на НАТО. Ограничена подготовка за разполагане на такива сили може да бъде предприета на основата на двустранни отношения между съюзници. Единодушен вот в Съвета на НАТО ще стане част от играта, само ако се наложи разполагане на подкрепления. Дано не се окажем в такава ситуация".
Русия твърди, че е започнала поетапно изтегляне на допълнителните подразделения, които е струпала по границите на Украйна. Това е обаче е спорно. Дали то е част от играта на нерви с НАТО или просто е необходимо повече техническо време за деескалацията?
"Това, което за съжаление наблюдаваме, е руска игра на "тука има - тука няма". Прилича на всички скорошни конфликти, в които участваха руснаците. И през 2008 година в Грузия, и през 2014-а в Украйна, и през 2015-а в Сирия често обявяваха изтегляне, а излизаше тъкмо обратното. И в трите случая имаше всъщност усилване на позициите им.
Разузнавателните данни сега показват, че руснаците наистина маневрират наоколо, като обаче има техни части, които се придвижват към границите. В Крим например съобщиха, че са приключили с ученията си и че се връщат в казармите си. Но излиза, че техните казарми са още по-близо до контролираните от украинците територии, отколкото зоната на учението в Крим".
Колко дълго дори толкова добре обучена и модерно въоръжена армия като руската може да е в състояние да поддържа такава мобилност по протежение на толкова дълга граница, каквато е западната руска граница?
"Трудно е, със сигурност. Според мен, може да се очаква руските сили да продължат през идните няколко седмици да маневрират и в подстъпите към украинските сухоземни граници, и откъм Черно море. Ученията им там и в Средиземно море продължават. В Беларус маневрите трябва да приключат утре, но тепърва трябва да видим струпаните там руски военни къде ще отидат. Възможно е да оставят там известно количество въоръжение и жива сила. Властите в Минск планират конституционен референдум за постоянно руско военно присъствие, включително с ядрени сили.
Затова бих казал, че перспективите от гледна точка на Украйна и на НАТО са доста мрачни. Тази кампания за оказване на натиск върху Киев и върху европейските лидери може да продължи доста дълго. И дори руските сили да бъдат наистина изтеглени в казармите им, някои чак в Далечния Изток и в Сибир, няма никаква гаранция, че догодина това няма да се повтори - с мишена Украйна или, защо не, Финландия.
Пределно ясно е, че всичко това не е заради евентуално членство на Украйна в НАТО, а заради европейския ред за сигурност, който не задоволява амбициите на Москва и тя очевидно е съзряла възможност да постигне някои свои политически цели - да натири американците от Европа, да разцепи НАТО и Европейския съюз, въобще - да бъде в позиция на силата в отношенията си със Запада", каза за БНР още Рафаел Лос.
Ще трябва ли да свикваме да живеем в условията на такава конфронтация?
"Според мен, до известна степен ще ни се наложи. Това, което Украйна преживява след 2014 година, бидейки в състояние на нестихваща война с Русия - имам предвид не преки бойни действия, а руската подкрепа за сепаратистите в Донбас, че Крим си остава окупиран, опитите за манипулиране на политическата ситуация в Украйна чрез кибератаки, използването на енергийните доставки като оръжие - това все повече ще се наблюдава и на други места в Европа.
В Германия например си спомнете хакерската атака срещу Бундестага и че наскоро съд обяви Русия за държава, подкрепяща тероризма, след като неин гражданин беше осъден за убийството на чеченски дисидент в Берлин. Не забравяйте и взривяването на онзи склад за оръжие в Чехия.
Политическото напрежение със сигурност няма да се уталожи. И тъй като Русия схваща, че не е особено привлекателен политически или икономически партньор, ще прибягва към военно-технически средства, както ги нарича Владимир Путин, за да се сдобие с мястото в европейския ред за сигурност, към което се стреми. Изглежда ще затъваме в т.нар. сива зона между войната и мира и ще разберем, че за съжаление липсата на война, не означава мир", обобщи за "Събота 150" Рафаел Лос.
Град Газа е под сериозен въздушен обстрел, а израелските сили извършват и агресивни сухопътни нахлувания в него. Това съобщават свързаните с "Хамас" местни власти преди очакването на мащабна израелска офанзива за овладяването на града. Правителството на Бенямин Нетаняху смята, че само с такава операция може да изпълни целта си за смазване на..
На воден режим преминават Севлиево и селата в общината. До седем от малките населени места вода ще стига само в събота и жителите им ще разчитат на водоноски. Дебитът на повърхностните водоизточници в Балкана, от които Севлиево се захранва, е силно намалял. Затова се налага въвеждане на режимно водоснабдяване, като ограничението е драстично за седем..
Във Великобритания млекопроизводителите предупредиха, че дългогодишният недостиг на работници, изострен от Брекзит и Covid пандемията, е поставил под натиск продоволствената сигурност на Обединеното кралство. Петима на всеки шест фермери, които са търсили работници, казват, че е имало много малко или никакви кандидатури от квалифицирани хора за..
Украинският президент Володимир Зеленски пристигна в Берлин за предстоящата видеоконференция на европейски лидери с Доналд Тръмп. Очаква се тя да започне в 15 часа (българско време). Целта е координация на усилията за прекратяване на руската война в Украйна преди срещата на Тръмп с Владимир Путин в петък, 15 август. Зеленски ще се включи във..
Гърция въведе извънредни мерки по контрол на трафика за празника Успение Богородично. Те са сила по цялата пътна мрежа в южната ни съседка. Има засилено полицейско присъствие и специални патрули в рисковите участъци по пътищата, където по-често стават катастрофи. Забранено е движението на превозни средства с тонаж над три тона и половина...
49,2 на сто от българите подкрепят влизането в еврозоната, което е ръст спрямо предишното проучване, обяви директорът на "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова в Министерския съвет. Неподкрепящите въвеждането на единната валута, са 45,8%. При бизнеса процентът на подкрепа е 66 на сто, като според Димитрова вече хората оценяват позитивно репутационния..
В Пазарджик ще бъде поставена система за видеонаблюдение в зоните на главните кръстовища и входно-изходните точки на града. Те ще бъдат монтирани на стълбовете за уличното осветление, реши Общинският съвет. Предложението да се използват електрическите стълбове е на областната дирекция на полицията, като идеята бе одобрена от общинските..
Ще успее ли Столичната община да придобие амфитеатър, който се намира върху парцел от списъка с държавни имоти с отпаднало предназначение,..
Русия винаги е измервала себе си спрямо великата сила на деня. Това обясни пред БНР Елена Поптодорова, бивш посланик на България в САЩ и основател на..
Инцидент по време на жътва в землището на село Гарван отново поставя на дневен ред въпроса за справедливостта и правилата при кризисни..