“Новини с добавена стойност” с Иво Балев: Чао, белла, чао, корона, чао, геноцид

Аз сега ви поздравявам със здравейте, добър ден, добра среща, здраве желаем във всяко едно отношение, мараба, хелоу, привет!

Това е дружелюбно, това е учтиво, не е някакъв зиг хайл с вдигната ръка. Ангел Джамбазки в Европарламента така си вдигнал ръката, кажи-речи без нацистки умисъл, но това стана тема в медиите и в самия Европарламент. На някои евродепутати им се сторило, че съвсем като за хитлеристки поздрав си вдига ръката г-н Джамбазки - и в тоя голям европейски орган избухнаха дебати. Нацистки поздрав ли отправя нашият представител или просто е помахал за “мараба”, както се казва на бившия имперски език - езика на свирепата османска власт.

Обаче аз искам да обърна внимание, че до ден днешен италианците използват някакъв език на омразата за здравей-здрасти, чао-бао, живо-здраво.

На италианеца като му кажеш здравей, той то вика чао.

Чакай бе, италианецо, аз сега пристигнах, защо ме отпращаш?

На какво прилича тая грубиянщина!

Ние казваме чао за довиждане, бай-бай, бейби, всичко хубаво.

А италианците - и за здрасти, и за довиждане - все чао.

Фашистка му работа.

Сега, аз разбирам, когато си бил на гости при някоя приятелка, а сутринта ще ходиш при партизаните, нормално е да изпееш:

O bella ciao, bella ciao, bella ciao ciao ciao!

Демек - сбогом, хубавице, отивам значи да се бия с фашисткия гнет.

Обаче да отидеш при хубавицата и веднага да кажеш чао, не е правилно според мен, италианците трябва да си преосмислят поведението.

А пък това bella ciao, е от една партиджано-песен.

У нас партизаните обирали мандри с бяло саламурено сирене и кашкавал, но в Италия партиджаните обирали пармиджано.

Тука на Балканите също е популярна тая песен Bella ciao, Горан Брегович я беше правил, а и нашите македонски приятели имаха своя версия, в която пееха “корона, чао, чао, чао!”

Сиреч - довиждане корона-вирусе, беше ни много неприятно.

Някои учени казват, че Омикронът бил нещо като чао на короната.

След Омикрона вече щяла да ни гледа пандемията през малко по-крив макарон. От пандемия ще се понижи на епидемия, а вирусът вече мутира в нещо не чак толкова страшно, смъртоносно и геноцидно.

Ха дано, както се казва в академичните среди, най-после да кажем “чао” на пандемията и дори ариведерчи!

А пък Макрон и Петков тия дни като се заприказвали, не можели да си кажат чао. Сигурно защото не са италианци. Еманюел Макрон е президент на Франция, Кирил Петков е премиер на България, двамата са млади, красиви и богати, защото това е по-добре, отколкото да са стари, грозни и пауперизирани.

Кирил Петков разказа, че в Брюксел се видял с Макрон и като отворили лаф моабет, няма млъкване, толкова сладко им тръгнала приказката със симпатичния Еманюел!

Макрон, вика, буквално закъсня за Европейския съвет.

Петков разказа по характерен начин и за разговора си с президента на Руанда Пол Кагаме, пак в Брюксел. Руандиецът похвалил нашия Ръководител на промяната, че много добре го дава в борбата с корупцията.

“Вика, пътят, по който си тръгнал е много верен… Така че ме поздрави, той е следял, изглежда, новините от България”, разказа Петков.

А пък ние разпознаваме в тия разкази стила на предишния министър-председател: А па Путин ми вика - евала, Бойко, па аз му викам, слушай кво, на мое място как щеше да постъпиш!... А па на Макрон му викам - ти знаеш ли Меркел колко ме уважава!...” И така нататък.

Маниер!

С президента на Франция добре се разбрал Кирил Петков, но с президента на България не му е толкова сърдечен диалогът.

Радев тия дни така разкритикува правителството, чак на ГЕРБ и ДПС им хареса.

Не искал президентът да се меси в изпълнителната власт, ама им каза да си опичат акъла.

Имат си изглежда някакви различия, но все пак не са като някакви италианци, като се видят, веднага да си викат чао.

На президента критиките касаят примерно главоломно растящите цени на хранителните стоки и енергията.

Това с препускащите цени партията на Ангел Джамбазки го нарича ценови геноцид.

Даже организират такъв протест: не на ценовия геноцид!

Ценовият геноцид сега свирепства по целия свят, пандемично. Макар че геноцид всъщност е малко силна дума. Ако се сравни примерно с геноцида на нацистите, дето вдигали ръка и викали зиг хайл, всъщност никакъв геноцид не е, ами една икономическа неприятност.

В най-новата история на страдалното човечество геноцид имаше преди по-малко от 30 години тъкмо в Руанда, където днес толкова добре борят корупцията и дори хвалят нашия премиер за същото.

Геноцидът в Руанда сега няма да го преразказваме, той е една брутална страница от историята на човешкия род. И в исторически план това ужасно събитие се случи буквално оня ден. Надяваме се тази страница да е затворена завинаги.

Ако Кирил Петков беше отворил тая тема пред президента на Руанда, това щеше да е по-грубо и от хитлеристки поздрав. И ние с тези неща не се шегуваме, защото хуманизмът ни задължава да уважаваме човешките трагедии.

Един вид - мерим си приказките.

А на мен, като ми кажат - мери си приказките, направо минавам в мерена реч.

Да смачкаме корупцията-гнида.

Да удушим цените с тънък шал.

Да кажем твърдо НЕ на геноцида.

На вируса да кажем - хайде ЧАО!