Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Цигуларят Оскар Бохоркес разкри част от творческия си път за слушателите на "Хоризонт"

По време на престоя си в България той е създал нови творчески контакти

Оскар Бохоркес в БНР
Снимка: Славена Илиева

"Като човек, който се учи да композира наистина съм още много начинаещ. Винаги съм имал добри идеи, но  в повечето случаи е било чрез импровизацията. И ето, че дойде и момента да поставя моите идеи, когато са по-добре обмислени и изпипани и вече като композитор, вдъхновен от приятелството ми с един аржентински композитор Густаво Бейтелман.  Повече от 10 години работим заедно.  Свирил съм негови произведения, дори той самият ми е посвещавал лично. И това беше тласък за мен и аз да започна да композирам. В момента свиря много произведения на Паганини, изучавам биографията и историята му. За Паганини  знаем, че не е бил само велик цигулар, но и много плодовит, активен  и надарен композитор, с неговите  известни „ Капризи“  и „Концерти“. По онова време всички цигулари са били и композитори. А когато говорим за Паганини - неговият най-голям успех се е състоял в това, че той е свирил и представял собствените си произведения. Разбира се, свирел е произведения и на други композитори, но  ето, че чрез неговите композиции той постига върха. Това ме вдъхновява много и често съм си казвал:  „А защо и аз да не представям мои композиции и вероятно ще  успея да постигна по-голям успех ако свиря лични произведения!“, каза за БНР талантливият цигулар Оскар Бохоркес, който изпълни класически произведения в Клуб "Перото" в София.
Оскар Бохоркес                    Снимка: Славена Илиева

Родителите му са от Перу и Уругвай и двамата са музиканти.

"Майка ми е пианист, а баща ми свири на фагот. И като млади се отправят към Германия, за да учат в град Детмолд, в който и до ден днешен се намира една от най -значимите консерватории в Германия. Двамата се запознават там в Детмолд. Започват да свирят заедно,  после се събират и създават семейство.  По-късно баща ми получава работа като главен фаготист  към Операта в град Kaрлсруе, където всъщност съм и роден.  Имам и брат, който свири на виолончело и сестра, която прави графичен дизайн. И съвсем естествено е с родители музиканти, в къщи, където музиката беше винаги с нас и аз да се запаля. Започнах да се интересувам от звука на цигулката, това се случи, докато гледах един концерт по телевизията, бях само на три години.  След това моите родители ми разказаха, че цигуларят, който съм слушал е Флуоминс, който изпълнява произведение на Чайковски. Аз бях толкова ентусиазиран, очарован, че докато си играех все си представях, че моите играчки са цигулката, на която свиря. Това накара баща ми да ми купи детска цигулка, понеже за толкова малко дете беше трудно да се намери. След като вече имах цигулката в ръцете си, баща ми ме насочи към дама от оркестъра, в който свиреше и тя започна да ми преподава уроци. И ето как на три години и половина започнах да свиря на цигулка. Роден в Германия съвсем естествено продължих и следването си там. После бях в Щатите и се обучавах в института Curtis Institute във Филаделфия, един от най-престижните, там се намира друг много важен институт Juilliard School Джулиат Скул. Мога да кажа, че и двете институции са на едно ниво. Едно от светилата на музиката Ленард Бърнстейн е учил там. Накрая постъпих и в Музикалното училище във  Виена, за да уча с един велик композитор Гюнтер Пихлер, който е бил и първият цигулар на известният квартет Alban Berg“, допълни за предаването "Нощен хоризонт" Оскар Бохоркес.

Оскар Бохоркес                        Снимка: Славена Илиева

В България той е по проект на Гьоте-институт.

"Посещавам три различни държави и започнах от България, след това ще се отправям към Будапеща, Унгария и накрая трябва да стигна до  Белград, Сърбия. Това е едно музикално пътуване и всичко е в рамките на музикалния проект, който носи името „Да пътуваш екологично“. Осъществява се благодарение на Гьоте-институт в Германия. Това беше вдъхновение за мен да предприема това пътуване.  А да пътуваш екологично означава да опазваш околната среда, да не използваш самолет, а да търсиш други способи и начини. И това, което правя е да пътувам с автобус, следвайки целите на проекта“.

Снимка: Славена Илиева

Той свири на цигулката Гуарнери.

"Тази цигулка е тясно свързана с цигулката Страдивариус, защото за няколко години този вид е бил нещо като директен съсед на Страдивариус. Носи името Гуарнери и днес навсякъде е познат като цигулката Гуарнери дел Джезу. Към семейството Гуарнери има и други цигулки, но този вид е най-известният и популярен, а и най-скъпият можем да кажем като качество и цена, както е и Страдивариус, разбира се. А в ръцете си  в момента държите Гуарнери дел Джезу от 1729 година от град Кремона.  За мен е истинска привилегия, че го имам и че свиря на него. От април месец миналата година започнах да свиря с тази цигулка. Сега ми е дадена на заем и за всеки цигулар това си е истински лукс. И Паганини е от световните имена, който е свирил на  Гуарнери дел Джезу. Неговата цигулка може да я видите в музея в Генуа. И още в онези времена много известни цигулари са предпочитали Гуарнери пред Страдивариус. Има други, които обратното предпочитат Страдивариус. Например Исак Стърн е свирил на Гуарнери, Фриц Крайслер, Яша Хайфец - говорим за велики изпълнители от миналия век. А имах и възможността да видя и да чуя тук в София друг цигулар Гуарнери дел Джезу, а именно невероятният цигулар Веско Ешкенази.  Успях да го чуя и да видя неговата цигулка. Така, че беше много приятно преживяване и за мен“.

По думите му тази цигулка е истинска реликва.

„Зависи кога и в какъв момент човек търси да я закупи. Може в даден момент Страдивариус да е по-скъп, а следващата година да е обратното. Но според мен Гуарнери е по - скъпата цигулка. Причината е, че има много по-малко цигулки Гуарнери от Страдивариус. Общо има около 600 цигулки Страдивариус, а за Гуарнери дел Джезу не се знае с точност, но общо са между 100 и 150 цигулки.  Както разбирате, е истински лукс да притежавате Гуарнери и много по-малко цигулари могат да свирят на този инструмент“.

Стойността на една цигулка Гуарнери е около 10 милиона евро.

"Зависи от цигулката, може да стигне до 15 или 20 милиона евро. Смятам, че наистина е прекалено висока цената".

Той сподели, че композицията Free Spirit  (Фрий Спирит) или Свободен дух, е произведение, което се е породило от една импровизация, която е свирил преди много години.

"Тя беше записана и благодарение точно на този запис ми се наложи да запазя и нотите, които трябваше да изсвиря. По-късно тази импровизация се превърна в композиция, на която и до ден днешен не съм променил нито една нота.  Запазих импровизацията такава, каквато си беше в самото начало и тогава я изпълнявах свободно“.

Той заяви, че е силно вдъхновен да композира.

„И постепенно започвам да осъзнавам, че имам много добри хрумвания, идеи - може да е естествена дарба, но със сигурност ще трябва да вложа повече време и да работя в тази насока. Смятам, че си струва – ето, както например след моя концерт в Клуб „Перото“, наистина както казвате мога да съм не само музикант, но и композитор. И публиката наистина ме насърчи да продължавам да се развивам в тази насока, за което съм много благодарен. И ето, че идва точно този съзидателен момент, когато твориш, композираш и едновременно интерпретираш (ти си на сцената), това е моята истинска мечта - да мога да съвместявам и двете неща едновременно.  И това се случва вече заедно с този уникален Гуарнери де Джеу.  И вече не са само мечтите, а правя първи стъпки, които започвам да осъществявам. Искам да се стремя към това да композирам, да се развивам и да представям моите нови композиции на публиката, както се случи в България. И дано и в бъдеще това да се случва и пред по-голяма аудитория“.

Той е гледал концерта в Зала „ България“ в Софийската Филхармония с диригент Мартин Пантелеев и  с участието на Веско Ешкенази, който също свири на Гуарнери дел Джезу.

„Насладих се на музиката, на изпълненията. Наистина беше великолепно и концертът беше на много високо ниво. Но знаете ли, нещо, което наистина ми направи много силно впечатление беше една българска симфония с композитор Пипков. За мен беше непозната, не знаех за него, но се удивих от симфонията, която бе изпълнена. Истински красива музика, много изразителност, написана по един завладяващ начин. За мен си беше истинско откритие и вдъхновение и си дадох сметка, че в България има толкова много неща да откривам от гледна точка на музиката, репертоара, композиторите, както и невероятни музиканти, с които се надявам да можем да работим съвместно.  След като приключи всичко успях да поздравя Мартин Пантелеев и си поговорихме за евентуално сътрудничество. И това също е една възможност“.

Смятам, че се изисква повече време и работа за техническата част на изпълнението -  а именно, когато трябва да се изпълнява Паганини.

„Там наистина има виртуозност, при изпълненията на Паганини. Винаги трябва да се посвети много повече време. Що се отнася до Бах, аз съм свирил толкова много по време на следването ми, че само е нужно да се направи преговор и човек е готов, като разбира се,  никога и нищо не трябва да се пренебрегва. И естествено, когато се подготвям за концерт пред публика, трябва да обърна много сериозно внимание на моите композиции. И аз разбирам, че трябва да се адаптира във всеки момент един композитор. Трябва да е готов на това и да умее да променя, когато е необходимо - партитурата или идеите, тъй като идеите също могат да се променят.  И тъй като това, което творя не е още утвърдено, то все още се поддава на промени. И всъщност произведенията, които представих бяха нещо като снимка на това къде се намирам сега, в какво състояние съм  и специално с композициите, тъй като те подлежат на промени. Може да запазя първоначалната идея на композицията, а може и да я променя, но композициите ми показват това, как се чувствам и къде съм.  И наистина едно е да композираш, друго е да представяш произведенията си.  Интересно е, че е по-лесно да напиша музиката, композицията, но после се изисква време, за да я разучиш и да я изпълниш добре. А когато трябва да изпълнявам произведения на виртуози - това изисква още повече концентрация и работа“.

Той коментира, че голямо предизвикателство са музикалните идеи.

„Но да има човек добри музикални идеи е доста трудно и понякога трябва да се чака дълго време, докато те се появят.  Сядам да композирам, но понякога идеите просто не идват. Сонатата, която изсвирих в самото начало - тази музикална тема се появи през нощта към четири или пет часа. Това се случи буквално преди два месеца.  И беше наистина нещо красиво и си казах, а не, не мога да чакам сутринта като се събудя и тогава да пиша. Станах в четири и половина да пиша, иначе може да изчезне, да забравя и на мига работих по темата, за да не я забравя. Върнах се да си доспя и сутринта, след като видях какво съм написал, продължих да композирам и да усъвършенствам темата. Идеите, вдъхновението може да се появят във всеки един момент и дори, докато спи човек, но важното е, когато се появи да имаме лист и химикал, за да запишем и да не изпуснем мига, иначе се забравя. И главното е човек да е подготвен за този креативен миг“.

Снимка: Славена Илиева

Наскоро е записал сонати на Бах, после Пиацола, миналата година последвали няколко от „Капризите“ на Паганини.

„И това са проекти, с които показвам на какво съм способен, какво мога да правя. Всичко това си беше голямо предизвикателство. Там научих още повече за изпълненията, за техническата част и много други неща, за които съм благодарен. И всичко това, с цел да се развивам и да израствам в моята креативност - имам предвид от музикална гледна точка.  А когато говорим за предизвикателствата извън сцената, музиката - пътуванията са другото нещо, което ме вдъхновяват - опознаването на различни култури - това да си като откривател и наистина имах този шанс. През последните години успях да пътувам много из Латинска Америка, все пак моите корени са там. Също опознах и Централна Америка и специално преди пандемията там имах много работа. А сега имам и възможността да открия културата на Балканите и специално държавите от Източна Европа. Давам си сметка колко е велико човек да открива нови неща и да получава вдъхновение от посещенията си в нови държави. Десет дни бях в България и наистина съм очарован от хората, от кулинарията, от културата, посетих Националния исторически музей и е истинско вдъхновение да опознаваш нови светове. Но наистина българите, с които се запознах, именно тях ще отнеса в сърцето си и разбира се различните срещи, които ме очароваха. И знаете ли, това е и красивото на нещата. Хубавото се крие в малките неща, в изненадите. А знаете ли  като  пристигнах  в България, аз  наистина не знаех какво да очаквам, а сега си тръгвам с нови приятелства. Срещнах много щедри хора, отворени за живота, с детско любопитство. И се радвам, че вече имам нова публика, след концертите ми в България“.

Интервюто можете да чуете и в звуковия файл.

Преводът направи Славена Илиева.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Фестивала за куклено изкуство Шарено петле

В Плевен започва VII издание на Фестивала за куклено изкуство "Шарено петле"

В Плевен започва Седмото издание на Фестивала за куклено изкуство за всички възрасти "Шарено петле". В продължение на пет поредни дни ще бъдат показани представления за за цялото семейство.  В "Шарено петле" ще има и международно участие. На сцените на ДКТ "Иван Радоев" и в парка на Регионалния исторически музей ще излязат творци от цялата..

публикувано на 04.07.24 в 11:15

Премиера на оперетата "Страната на усмивките" във В. Търново

В Европа, Азия и света на сънищата отвежда публиката новото оперетно заглавие от репертоара на Великотърновския театър. Тази вечер на голямата сцена в музикално-драматичния театър "Константин Кисимов" е премиерата на оперетата "Страната на усмивките" от Франц Лехар.   Спектакълът е съвместна продукция на Великотърновския театър и Софийската..

публикувано на 04.07.24 в 08:30
Диригентът Пааво Ярви

Маестро Пааво Ярви: Класическата музика е в положението да трябва да се извинява, че съществува

През месец юни организаторите на престижния конкурс за пианисти „Геза Анда“ привлякоха в Цюрих някои от най-значимите фигури от света на класическата музика. Сред тях беше и големият естонски диригент Пааво Ярви, който ръководи изпълненията на тримата избраници на реномираното жури във финалния тур, заедно с оркестър "Тонхале" – Цюрих, на който..

публикувано на 03.07.24 в 17:09

Арт фестивал "Солинария" - с внимание към младите музиканти

Започна четвъртото издание на Младежкия арт фестивал "Солинария" в Созопол. На откритата сцена с невероятна гледка към морето от 5 до 13 юли отново изява ще имат млади артисти от България и гости от цяла Европа – от проекта EuroChoir.  Започнаха и майсторските класове – по цигулка на именитата наша цигуларка Ангелина Абаджиева, която пристигна от..

публикувано на 03.07.24 в 16:35
Димитър Вълчев по време на запис в Първо студио на БНР (1971 г.)

Спомен за композитора Димитър Вълчев

С голямо уважение припомняме творческото дело на един любим за много българи музикант - Димитър Вълчев - композиторът, който се изявяваше и в класическата, и в поп музиката. Всеки слушател обича песента му “Една българска роза“, но е чувал и оперетата му „Време за любов“, и очарователните му детските песни, филмовата му музика. Разбира се, Димитър..

публикувано на 03.07.24 в 16:03
Детският радиохор с диригент Венеция Караманова - Ансамбъл на годината 2023

Отзвук от "Музикант на годината 2023": Детският радиохор е "Ансамбъл на годината"

В предаването „Алегро виваче“ по "Хоризонт" представяме носителите на призове в допитването „Музикант на годината 2023“. Галаконцертът се състоя на 31 май 2024 г. в Първо студио на БНР. Детският радиохор, ръководен от Венеция Караманова, е едва втората формация в 33-годишната история на анкетата, която е двукратен носител на званието "Ансамбъл на..

публикувано на 03.07.24 в 14:52
Виктор Теодосиев и Константин Илиевски

Радиооркестърът закрива сезона си на 5 юли

В петък Симфоничният оркестър на БНР закрива с концерт своя 75-и сезон. Събитието е в зала "България" от 19.00 ч. Главният диригент на състава Константин Илиевски, който ще бъде на пулта, е избрал три произведения: "Елегия" от Пламен Джуров, Концерт за валдхорна и оркестър №1 от Рихард Щраус и Симфония №7 от Антон Брукнер. Солист ще бъде много..

публикувано на 03.07.24 в 14:31