Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„По ръба” с Калина Андролова: Путин има крайна цел - нова съюзна държава

Отношенията между САЩ и Русия имат асиметричен характер. Това е и фундаменталната разлика от времената на т.нар. Студена война. Президентът Зеленски скръбно заяви, че Украйна е оставена сама да воюва с Русия. Той каза още: Не се страхуваме да говорим за неутрален статут.Владимир Путин обаче изясни, че е по-добре да се договаря с военните, отколкото с „банда наркомани и неонацисти“.

Несъмнено няма да става дума за случайно появил се генерал от украинската армия, който ще пожелае да помогне на Путин. Явно Путин си представя режим на военна хунта, каквито често се ползваха в Латинска Америка, Близкия изток, а дори и в Гърция в края на 60-те на миналия век. Подобна власт се инсталира за решаването на конкретни задачи. Обичайно това се случва, когато държавата трябва насилствено да бъде насочена в конкретна посока. И да се разчисти от определени елементи. Най-често диктаторските режими се ползваха за решаване на проблемите с комунистите, а и за обяздване на концесиите за природни ресурси. Трудно е да повярваме, че Украйна ще се превърне във военна диктатура. За да поеме път към интеграция с Русия. Обикновено диктатурите произвеждат мракобесие.

Каква е целта на Путин? Руският президент винаги се е стремял към интеграция на постсъветското пространство. Той направи няколко неуспешни опита, един от които се наричаше Евразийски съюз. Имаше и опити за интеграция по линия на сигурността като ОДКБ, организация, която доскоро изглеждаше като неконсумиран договор само на хартия. Затова Путин реши да обезпечи присъединяването не на доброволен икономически или политически принцип, а, използвайки нуждата на държавите около Русия от военна защита. Особено срещу заплахите от неординерни технологии, каквито са цветните революции и масовите вълнения. Повечето ръководители са безпомощни срещу хибридните форми.

Последните спасителни операции на властта в Беларус и Казахстан от руски командоси подсказват и за неаналитичния ум, че Путин крои планове да създаде ядрото на нова съюзна общност, което ще изглежда така: Русия, Беларус, Казахстан и Украйна. Доста рискован ход, особено с Украйна. САЩ предвиждаха това още от разпадането на СССР, затова инвестираха много в операции по разкъсване на постсъветското пространство. Действията им в Украйна са част от същата тази стратегия за конфликтиране на региона. Но те бяха непоносими за Путин. Защото Русия винаги е считала, че държи контролния пакет в отношенията с Украйна. А изведнъж се оказа, че Украйна е управлявана от западни съветници и ще влиза в НАТО.

Как се стигна до война?

Всъщност заявката на Путин за демилитаризирана Украйна е стара теза на мъдри хора като Кисинджър и Бжежински. И двамата поотделно, единият във „Вашингтон пост“, другият във „Файненшъл таймс“, изказват преди години идеята за т.нар. „финландизация“ на Украйна. Според тях, Русия има специално отношение към Украйна, затова е най-целесъобразно украинската държава да запази статут на неутрална държава.

Но разумът винаги е малцинство. Лесното прибавяне на почти цяла Източна Европа в НАТО вкара САЩ в мъглата на победата. Щатите натиснаха още по-силно в Украйна. Без оглед на това, че Украйна е неприемлива загуба за Русия и че там е разположена руска военноморска база. Междувременно Русия проспа ставащото в Украйна през последните 30 години. Внезапно се събуди в началото на 2014 г., когато след кървав преврат бе сложено куклено правителство, а проруският Янукович беше отстранен.

Русия няма реципрочен отговор на технологиите на САЩ да инсталират и легитимират марионетни правителства, ползвайки методите на социалните епидемии, цветните революции и управлението на тълпите. Тези технологии са специфично усвоени от САЩ, тъй като са неразривно свързани с каналите на глобализацията и глобалните инструменти за ограничаване на националните рамки на властта.

Каква е същността им? Активира семрежаот клетки, опаковани под формата на граждански инициативи, организации, движения, групи, които притискат структурите на властта от различни посоки. Участва включително и наднационална политическа тъкан от различен характер, международни институти, транснационални неправителствени мрежи, глобални медии, съвети и органи на наднационални съюзи и др. Така се демонтира монопола на държавата върху вземането на политически решения. И се създава, когато се налага, вътрешнополитически климат за конфликти.

Подчертвам тези факти, защото Русия няма друг отговор срещу този фин инструмент за инвазия, освен обичайната груба военна сила. Русия се оказа неспособна да се справи по мирен начин с откъсването на Украйна от орбитата на Москва и се насочи към най-екстремния, най-неприемливия възможен ход – военна интервенция.

Да, достойнството на Русия беше наранено, защото щатските тактики бръкнаха дори в историческата памет на украинците, но това не може да е повод за война. Глобализацията и комуникациите промениха света толкова много, че вече е невъзможно да окупираш една територия и да държиш населението ѝ в зависимост. Можеш да прибавяш към орбитата си единствено територии, чието население желае да бъде прибавено.

От ситуацията в момента произтичат два извода. Първият, САЩ имат нарастващ проблем, че вече не могат да контролират едностранно системата за сигурност в света. Вторият извод е онова старо знание за руският експанзионизъм. Възниква въпросът, това новият биполярен свят ли е, или се завръща предмодерният класически империализъм?! 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Софийската опера и балет представят "Селска чест“ и "Палячи“

Покана за премиера от Софийската опера и балет . Постановките всъщност са две – "Селска чест“ и "Палячи“ , но както обикновено биват поставяни заедно в една вечер, така ще се случи и сега. Директорът на оперния театър акад. Пламен Карталов е и режисьор на спектакъла, чиито премиерни дати са от 11 до 19 октомври. "Селска чест“ е опера в едно..

публикувано на 07.10.25 в 16:37
Младен Петков

Нова рубрика представя любопитни събития и истории от Щатите

Тази седмица е ефира на предаването “Понеделник вечер” на програма Хоризонт стартира нова рубрика с акценти от живота в Съединените Щати . Дългогодишният ни колега ни Младен Петков всеки понедел ник от Вашингтон в “Американски честоти” ще представя своя поглед върху събития и истории отвъд Атлантика: " Идеята ми за тази рубрика..

публикувано на 07.10.25 в 16:26

Две години по-късно в кибуца Нир оз в Израел животът не е възстановен

В кибуца Нир оз в Израел , който беше атакуван от "Хамас“, две години по-късно животът не е възстановен , но близки на убитите посрещат групи и разказват за ужасите. Само на два километра от ивицата Газа, кибуцът Нир оз е един от първите, които е бил атакуван. 27-годишният Рон Шмицър , който също е бил част от общността сега показва..

публикувано на 07.10.25 в 15:56
Д-р Милена Ангелова

Милена Ангелова: Тотално зловеща е обстановката в Газа

"Не съм съгласна с определението, че "Хамас" е радикална групировка" . Това отбеляза пред БНР д-р   Милена Ангелова , която се завърна от Газа: "Дали ни харесва или не "Хамас" е дошла на власт след избори през 2006 година . Наистина не е имало избори след 2006 година, но "Хамас" в момента е правителството в Газа. Както Израел има..

публикувано на 07.10.25 в 15:25
Джейн Гудол, Будапеща, юли 2019

Жасмина Георговска: Джейн Гудол беше и винаги ще си остане световна екологична икона

"Джейн Гудол беше и винаги ще си остане световна екологична икона" .Това каза пред БНР  българката Жасмина Георговска от екипа на Джейн Гудол, британската природозащитничка и световноизвестен експерт по шимпанзетата, която почина на 91-годишна възраст.  "Джейн е известна с това, че дори и на 91 години тя пътуваше 300 дни в годината по..

публикувано на 07.10.25 в 11:41

Йордан Цветанов за историята на "Джуниър бенд“

"Оркестър  "Джуниър бенд“  е наследство от моя преподавател по кларнет  Иван Иванов , който аз наследих в един по-скромен състав от няколко деца, които изпълняваха типичните за духовите оркестри маршове и училищни неща". Това заяви пред БНР Йордан Цветанов , диригент на "Джуниър бенд": "В началото мислех да го правя като симфоничен духов оркестър..

публикувано на 07.10.25 в 10:38
Теодора Иванова

Председателят на ДАЗД за случая в Каблешково: При нас няма данни за сексуално насилие над детето

"През изминалата една година от кампанията "Бъди смел, бъди добър!" срещу насилието над и между деца можем да се похвалим с отлични резултати , защото благодарение на кампанията успяхме да привлечем голяма част от обществото ". Това подчерта пред БНР Теодора Иванова , председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД): "В тази..

публикувано на 06.10.25 в 13:53