Авторът Арналдо Дзоки е от европейска и световна величина. Повече от 10 години преди създаването на паметника Дзоки работи отчасти в България, като има изработени 2-3 паметника преди него.
Създаването на паметника е част от историята на подобряването на руско-българските политически отношения, отбеляза Мечков.
„Целта на българските правителства и на българското управление в лицето на Фердинанд е да се върви към обявяване на независимост на България, което минава през много добри отношения с Русия. Така се стига до втората вълна от създаване на паметници на признателността към Руската империя, която ни освобождава и по-скоро към цялата нейна армия, в която влизат десетки народи.“
Паметникът на Цар Освободител е сред най-изящно изработените и архитектурно издържани паметници у нас, смята д-р Мечков.
Скулптурната композиция изобразява над 30 исторически фигури на военачалници, войници, политици, голяма част от които са били живи по време на създаването му, разказа той в предаването „Преди всички“.
През 1898 година поборническо-опълченска организация инициира създаването на паметника. Финансирането е било много сериозно – за направата му са изразходвани общо 400 000 златни лева. В конкурса са участвали 31 кандидати от 13 държави. Проектите на участниците в конкурса са били изложени в Княжеския манеж.
38-годишният тогава Арналдо Дзоки впечатлява със своя дълбок замисъл и идея, с изобразените фигури и събития от Освободителната война. По-късно Дзоки изработва и паметници, посветени на Гарибалди и неговото национално-освободително дело.
Монументът е открит през 1907 година.
„Фердинанд успява да въздигне развитието на България във всички области и създаването на този паметник е един от примерите за европейски подход“, коментира д-р Илия Мечков.
Чуйте повече за историята на паметника в звуковия файл.
Поетичната книга на Пламен Пеев "Кратки истории" ще бъде представена на 14 април от 18.00 ч. в Гьоте институт. В стихосбирката са включени творби от 40-годишен период. "Една книга за разстоянията в живота ми, приближаването да някои истини в живота, изричането им на глас. Разказването на истории е част от нашето ежедневие. Когато имаме..
В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова , която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден,..
Как тупти едно сърце, отдадено на книгите и техния свят? - Отговорът следва в рубриката "Горещи сърца". Гостуваме в първата у нас кафе - книжарница с благотворителна кауза, която се намира във Враца. Там ни посреща Кристина Константинова. Тя е на 39 години и чете от петгодишна. Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница..
На 6 април 885 г. във Велехрад приключва жизненият път на Свети Методий . Методий заедно с брат си Свети Константин-Кирил създават глаголицата и правят най-важните преводи на християнските богословски книги. В навечерието на успението на Свети Методий в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" бяха открити две изложби, посветени на..
"Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване. Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично..
Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..
Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори. Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..
След "улгартрансгаз" и договора с турската копания "Боташ", разследването в хотели в български ски курорти за предполагаема измама с европейски..
"Българската следа" е референция на опита за покушение срещу папата. Заглавието беше от една страна да си играя с клишето чисто иронично. В друг..
В еврозоната България може да влезе на 1 януари 2026 г. или началото на 2027 г. Средата на годината никога не е ставало и никога няма да стане, защото..