Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Историята на една сабя от Руско-турската война

Музей „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново

Днес звънът на оръжия е ужасяващ, но не бива да смесваме политиката с историята в контекста на войната в Украйна и честването на националния празник на България. За това призова историкът и експерт по хладни и огнестрелни оръжия д-р Симеон Цветков от Регионалния исторически музей във Велико Търново. В старопрестолния ни град в музей „Възраждане и Учредително събрание“ се съхранява една уникална сабя, свързана с Руско-турската война от 1877-1878 година. Историята ѝ досега не е разказвана публично. Оръжието е дар на България от руското царско семейство, а всъщност се оказва не руска, а полска патриотична сабя.  


В началото на XX век, през 1907 година, руското царско семейство дарява на Княжество България седем бойни саби, свързани с Руско-турската война от 1877-1878 г. Тогава са подарени образци от всички видове оръжия и униформи от войната. Румънското кралско семейство прави на България аналогично дарение, свързано с румънската армия, разказва д-р Симеон Цветков, уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново и експерт по хладни и огнестрелни оръжия:

„Една от тези седем саби се съхранява при нас, в Регионален исторически музей Велико Търново. Тя е изложена в музей „Възраждане и Учредително събрание“. Интересното при тази сабя е, че това е руска шашка, чийто клин е преработен от стара полска сабя. Дръжката и канията са богато украсени със сребърни орнаменти, така наречената техника „Ниело“. Тя е принадлежала на офицер, който е дошъл в земите на Османската империя, в нашите, българските земи, бил се е за свободата на България и в последствие това оръжие е било дарено като паметен знак да напомня за тези събития, които са се случили преди 145 години“. 

Шашката или в превод от черкезки - „дълъг нож“,първоначално се появява в района на Кавказ, характеризира се с леко извит клин, късо острие, леко тегло и това, което ги отличава, е клинът без защита на ръката.  

При изследване на дарената шашка д-р Симеон Цветков и полският му колега Михал Гурни установяват, че това е полска патриотична сабя от потушеното от руската армия януарско въстание в Полша 13 години преди това: 

„Реално тя е трофей от кампанията на Руската армия срещу въстанието в Полша през 1864 година, където руските войски сред потушаване на въстанието прибират всичкото оръжие на полските въстаници като част от това оръжие в последствие е било преработено и използвано вторично от руската армия говорим за така наречените наградни хладни оръжия“. 

Интересни са надписите върху сабята, които са на латински, и са в прослава на полското дворянство, с литовски герб „Погон“ от едната страна, а от другата - с орел и полски дворянски герб “Радван”. 

„Надписите са свързани с полската традиция още от времето на Костюшко и полската конституция от края на XVIII век. Тогава върху сабите на полските офицери започват да бъдат гравирани патриотични надписи. Щом клинът е запазен по този начин, това недвусмислено говори, че руснаците и руската армия при потушаването на въстанието действително са били доста изумени от храбростта и съпротивата на поляците, щом в последствие оръжието не е било унищожено, а е носно с гордост от собственика. Трофей и е един вид символ на победата“. 

Подаръкът на царското семейство с оръжия и униформи от Руско-турската война от 1877-1878 година е разпределен между няколко български музея и може да бъде видян в музея в Бяла, Русенско, в музея в свищовското село Горна Студена, в Панорамата в Плевен, във Великотърновския музей и в Националния военноисторически музей. 

„На националния ни празник 3 март няма нужда от нов прочит на историята, свързана с освобождението в контекста на войната в Украйна. Да не омесваме политиката с историята“, призова историкът от Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Симеон Цветков, който е и председател на великотърновския клуб на дружество „Традиция“: 

„През последните няколко дена в българското политическо, информационно и медийно пространство се забелязва едно много странно нещо – българите не разделят политиката от историята. Ние не можем да отречем това, което се е случило преди 145 години. 185 000 души са дошли тук, на Балканите, за да дадат на България свобода. В България са оставили костите си 23 хиляди румънски, руски, финландски и български войници. Такава е била историята. Все едно ние да отречем 500 години турско робство или да отречем хан Аспарух, който е създал България. Политиката е едно, историята е съвсем друго. Ние, историците, се придържаме към историческите факти и извори, а те са, че преди 145 години Руската империя обявява война на Османската империя, която отказва да признае автономието на българската държава, което е взето след решение на Цариградската конференция през 1876 година. Стига се до война, която на 19 февруари стар стил или 3 март нов стил 1878 година на политическата карта на Европа се създава една нова държава, наречена България“. 

Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "12+4" можете да чуете от звуковия файл.

Снимки: Регионалния исторически музей във Велико Търново


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Вместо държавата: Ученици създадоха система за управление на пътния трафик

Ученици от СУ "Любен Каравелов" в Добрич са разработили два проекта, които биха подпомогнали организирането на пътния трафик в страната и учебния процес . Проектите са представени и на Националната олимпиада по информационни технологии. Учениците, автори на проектите, са част от Робоклуб "Хелиос". Заниманията на децата от робоклуба се..

публикувано на 13.03.25 в 09:35

Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина?

Седмицата, в която отбелязваме Националния празник - с още един поглед към честването. Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина е една от темите в разговора на кореспондентката ни в Русе Ася Пенчева с д-р Искрен Великов от къщата-музей на Захари Стоянов. Известно е, че на 3 март се..

публикувано на 09.03.25 в 07:20
Националната астрономическа обсерватория Рожен

Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще отбележи 44-та си годишнина

На 13-ти март Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще отбележи своята 44-та годишнина. Официалното й откриване е на тази дата през 1981-ва година. Редовната наблюдателна дейност по научни програми започва от месец септември 1979 г. Тя е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и в този район на Югоизточна Европа...

публикувано на 09.03.25 в 05:15

Анора, Фрида, Кете, Кариния, Орин, Джойс, Марина, Вера, Ели: Осми март отвъд календара

"Анора" на Шон Бейкър бе големият победител на тазгодишните "Оскар"-и с 6 номинации и 5 награди – за оригинален сценарий, монтаж, най-добра главна женска роля, режисьор и най-добър филм. Вечерта на "Анора" - наградите "Оскар" бяха връчени за 97-и път Така започна седмицата, в чийто край отбелязваме Международния ден на жената...

публикувано на 08.03.25 в 20:25

Джазът като "кипящо гърне", Биг бендът на БНР на 65!

Трети март е не само националният празник на България, но и рождения т ден на Биг бенда на Б ългарското национално радио . През 2025-а той празнува 65 години от основаването си . В чест на оркестъра "Изотопия" представя спомени и случки, разказани от осмината му диригенти. Снимки: Биг бенд на БНР

публикувано на 04.03.25 в 15:44
Проф. Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров: Има сериозен проблем с организацията на културно-историческите обекти

Има сериозен проблем с организацията на всички български  културно-исторически обекти . Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави: "Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но..

публикувано на 03.03.25 в 17:06

НВИМ показа за първи път златния венец, дарен от Борис III при откриването на Паметника на свободата

Националният военноисторически музей за първи път показва златния венец, дарен от цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на Шипка. Гостите на музея имат възможността да се снимат с уникалния експонат и да разгледат обновената експозиция. Златният венец на цар Борис III е поръчан специално за откриването на паметника на..

публикувано на 03.03.25 в 16:22