Ян Сова: Полша изпитва емпатия към жертвите на руските имперски амбиции

По данни на ООН избягалите от страната в първата седмица на конфликта са над 1,2 милиона - за този кратък период броят им надхвърли този на хората от Близкия Изток и Африка, достигнали до Европа при голямата имиграционна вълна през 2015 година. А правителствата, които сега посрещат най-много от тях, са тези, чиято отличителна черта беше антиимигрантската реторика - властите в Полша и Унгария.

В Полша влязоха над 700 000 души, половината от които деца, а консервативното правителство вече обеща включването на всички тях в учебния процес. Пристигането на бежанци не спира в цялата страна, а властите отричат да са отказвали достъп на хора от която и да е националност. Това са същите хора, които през декември вдигнаха цяла Европа на крак заради заплахата от Беларус - няколко хиляди бежанци от Сирия и Афганистан, на които Александър Лукашенко беше обещал лесен път на Запад. 

Направи ли близката война консерваторите от "Право и справедливост" по-солидарни с човешкото нещастие? Какви са границите на приветливостта към бягащите от войната, не само в Полша, но и в цяла Европа? Как ситуацията ще повлияе на битката на десните популисти с брюкселския либерализъм?

Отговорите на тези въпроси в "Събота 150" даде Ян Сова, социолог и само един от многото поляци, приютили украински бежанци в своя дом.

"Отношението към бежанците е много позитивно, както сред обществото, така и като политически действия. Полската държава въведе механизми за приютяване на бежанците, хората също помагат много. Аз самият съм приютил 6 души", сподели той.

Как си обяснявате разликата в отношението към бежанците сега и онова към имигрантите на беларуската граница само няколко месеца по-рано?

Има два фактора и единият е расизмът. Хората по границата с Беларус, които започнаха да влизат миналото лято, бяха предимно бежанци от мюсюлмански страни като Сирия и Афганистан. За съжаление в Полша има силна ислямофобия. Тя е налична както на ниво официални власти, така и сред обществото. Не бих казал, че по-голямата част от полското общество е ислямофобско, но това отношение е достатъчно силно застъпено. Вторият е, че Полша има дълга история на жертва на руския империализъм. Връщайки се към 18-и и 19-и век, в един момент 1/3 от страната е била под руски контрол. През 20-и век сме част от съветската империя и хората помнят системата и нейното значение. Това са достатъчни предпоставки за емпатия към жертвите на руските имперски амбиции. Ние се страхуваме от тях и сега.

Това отношение явно същестуваше и досега, защото през последните години повече от милион украинци заживяха в Полша. Разбира се, те не бягаха от война, но бяха ли напълно приети от полското общество? 

Идващите в Полша преди сегашната война бяха икономически имигранти, търсещи работа. Някои работеха законно, други нелегално, предимно в нископлатените сектори - таксиметрови шофьори, работници в магазини, строежи. На обществено ниво те пострадаха от този статут, какъвто е случаят с икономически имигранти в много страни. Това не е нещо, на което трябва да гледаме позитивно, но същото се случи с поляците, които отидоха да работят във Великобритания още преди присъединяването ни към Европейския съюз. Отношението към тях беше подобно на това към украинските имигранти в Полша, дошли преди сегашната война. Сега отношението е по-различно, защото знаем, че тези хора не идват тук, за да печелят пари, а защото бягат от възможна смърт. Затова и поляците са по-приветливи, готови са да помогнат и да улеснят съдбата на бежанците.

Смятате ли, че това позитивно отношение може да се промени, ако на украинските бежанци се наложи да останат в Полша по-дълго, което към момента изглежда като много вероятна перспектива? От друга страна, какви са очакванията от Полша на украинците, които Вие самият сте приютил?

Хората, които аз съм приютил, на първо време са шокирани. В краткосрочен план искат сигурност, защото са прогонени от бруталната ситуация и са травмирани. Не знаят какво ще стане с тях. В идеалния случай искат да се върнат към стария си живот, работата си, апартамента, приятелите. Вкопчили са се в надеждата всичко да свърши бързо и не правят дългосрочни планове. Един от тях си намери работа в хотел, другите се занимават с формалности, но осъзнават, че в дългосрочен план ще трябва да търсят работа извън Украйна. Отношението на обществото към тях в дългосрочен план зависи от няколко фактора. Първият е броят на бежанците в Полша. Има някакъв лимит по отношение на това какво може да им даде тукашното общество в смисъл на жилища и грижи. Украйна има над 40 милиона население. Ако в Полша влязат 5 милиона души, това ще доведе до трудна ситуация не заради отношението на хората, а изобщо заради невъзможността тези хора да бъдат посрещнати по достоен начин от държавата и обществото.

Поради това и много от бежанците вероятно ще продължат на Запад, което вече се случва, но немалко биха предпочели да останат, а се намираме във време на инфлация и икономически проблеми, които започналата война вече влошава.

Ако има много бежанци, повече отколкото технически можем да посрещнем по достоен начин, и това е комбинирано с цялостна инфлация и енергийна криза, ясно е, че хората в Полша няма да са толкова приветливи. Ако се притесняваш за работата си и плащането на наема, няма как да си толкова готов да помагаш. Това е и ресурсен въпрос, защото помощта изисква пари и време. Не казвам това, за да оправдая липса на готовност да се помага, но при евентуална безработица, проблем с горивата и невъзможност за отопление, това може да повлияе на готовността да се приемат бежанци. Мисля, че затова Путин избра именно този момент за инвазията. Знаем, че я планира поне от падането на Янукович насам, защото виждаме как Крим и войната в Източна Украйна бяха част от по-големия му план, както и подготовката Русия да посрещне санкции. Планираше го от години и избра сегашния момент, защото Европа изпитва енергийни трудности, а той е голям доставчик. Моментът е добър за него и заради други глобални проблеми. 

• Полша очаква бежанците от Украйна в страната скоро да надхвърлят 1 милион

• Полша задържа испански гражданин за шпионаж в полза на Русия

Как, според вас, войната и бежанската вълна ще повлияят на имиджа и поведението на управляващите консерватори в Полша?

От една страна, това позволява на Полша да се покаже в по-добра светлина - не винаги отказваме да приемаме хора, не сме егоисти и т.н. Освен това, Полша се превръща в ключов фактор на източния фланг. Имаме дълги граници с Украйна и Беларус, също граничим с руската област около Калининград. Полша става по-важен геополитически играч, а правителството винаги се е оплаквало, че сме подценени в рамките на Европейския съюз. Заплахата на Изток също така ни кара да намалим напрежението в отношенията си със Запада. Няма как да запазим темпото на спорове с Европейския съюз за всичко - върховенство на закона, свобода на словото и да очакваме тяхната подкрепа срещу Русия. Сега популярният наратив е "Право и справедливост", млъквайте, защото ако ни отделите от Европа, ще ни се случи каквото стана с Украйна". Така техните маневри са много ограничени в споровете с Европейския съюз. Полският президент Анджей Дуда наложи вето върху спорни промени в образователната система, които щяха да са поредния спор с Европа. И го наложи с посланието, че не е време да започваме още една вътрешна война. И тук стигаме до един от парадоксите на сегашната ситуация - Путин успя да възкреси европейската мечта. Вече си говорехме за края на европейския проект, сякаш нямаше цел, Великобритания напусна, следяхме процесите на дезинтеграция. Сега се оказва, че европейската интеграция ни е нужна и е от интерес на Източна Европа заради руската заплаха.

През 90-те години, когато съветският режим падна и Източна Европа гледаше към Запада с възхищение и амбиция, това цялостно валидира Запада и общия европейски проект. С идването на власт на популисти, това изчезна и започнаха критики срещу запада и либералния ред. Сега обаче виждаме как в Украйна хора умират, включително заради искането да са част от нашия лагер. Защото Путин воюва, за да предотврати по-нататъшната им интеграция в НАТО и ЕС. Фактът, че хора са готови да се жертват, за да са в обединена Европа, прави идеята за нея много по-вдъхновяваща. И това ще е важен фактор за по-голямото единство на Европа в бъдеще.

Но ще могат ли наистина полските управляващи да загърбят толкова определящата за тях битка с либералните ценности?

Важна част от електората им е много антируски настроен, което по принцип е ключова черта на полското дясно. Путин по някакъв начин възражда образа на Съветския съюз и този електорат казва: "Европа може да е ужасна, но предпочитаме Европейския съюз пред Съветския". Радикалните антиевропейски послания станаха трудни за отиграване. Включително защото някои западни популистки партии като "Националния фронт" на Льо Пен са спонсорирани от Русия. Сега критикуването на ЕС ще ги оприличава на руски марионетки. Тази партия не иска това. Това е само едно доказателство, че изходът от тази криза ще е много амбивалентен. Войната в Украйна променя цялата игра и преконфигурира целия европейски и глобален ред. Това е категоричният край на отношенията след края на Студената война, обхванали последните 3 десетилетия.