Веселин Маринов: Успявам да съм във времето, в което сме, не го догонвам

"Никога не съм се замислял дали догонвам времето, в което живея, но си мисля, че успявам да бъда във времето, в което сме. И тук е голямата роля на самия изпълнител, говоря за творчеството си. Имах късмета и шанса да срещна композитора Тончо Русев, който промени целия ми живот в началото на 90-те години и поета Евтим Евтимов, с които бяхме едно неделимо трио в продължение на много години...Направихме десетки песни...Аз усетих в един момент, мъж на 30 години, започнах да мисля като тези безкрайно уважавани и талантливи творци, който бяха на по 70 години. Така развих моя стил и чрез другите композитори, така че да бъда близък до всички възрасти...", сподели пред БНР Маринов.

"От детството си имам незабравими спомени - безкрайно щастливи и безгрижни дни. Много исках да стана производител на хляб, защото живеехме в близост до завод за хляб. И сега ми се иска още да си направя хлебарница, да усещам мириса на прясно изпечен хляб...

Но в крайна сметка се оказа, че трябва да инвестирам през годините в много скъпата и все по-модерна техника за концертите си и музиката...", каза певецът.

По думите на Маринов няма по лошо нещо от войната на този свят, може би само да загубиш дете:

"Много обичам Русия, пял съм стотици пъти и в бившия СССР, и в Русия, и в Украйна... Имам албум на руски, уважавам хората там с тяхната богата култура...Но каквото и да кажа, не мога да оправдая днешните действия на Русия...Аз обаче имам и друга теория, твърде дълго нямаше война, а тя идва, за да дойде и по-доброто след това...", смята певецът.

За творчеството си Маринов сподели още:

"Когато една песен има история, тя става много истинска и докосва много повече хора със своите послания. Такива са и моите балади. Пътят на един музикант може да го опишат само най-близките му хора, през всичко, което преминава и певецът, и близките хора около него...Така беше и при мен. Огромни лишения, уроците на живота, които те карат да знаеш колко да искаш".

А сега фирмите и издателските къщи правят звездите - натиск, ресурс, пари, а не както, когато аз пробивах на музикалния пазар...Много ми помогна участието в рок - група "Импулс"...чрез нея влязох и в БНР, в предаването "Музикална стълбица" при Йордан Георгиев, поканен от Дора Поборникова - една достолепна и уважавана дама", разказа още Веселин Маринов.

"Много хора са ми помагали през времето...Първият човек, на когото дължа много, е моят преподавател в Консерваторията - Петър Димитров, също на Панайот Славчев от БНТ, на Илия Кънчев, ръководител на рок-група "Импулс".

Когато правиш добро, но след един час прекрасен концерт, преди да запиш да си кажеш - и днес победих, неприятностите остават на заден план...И друго - нокога да не вземаш решения веднага, под влияние на емоцията...Има и неща, които в личния живот не бих простил, има такива неща...както и когато те предаде близък приятел...Защото приятелството е много лична, деликатна, красива и съкровена дума, тя не е за всеки", убеден е известният певец.

"Не съм се отказвал от приятелите си, защото са били в трудна позиция в политически или обществен план - така беше и с Цветан Цветанов, и с Жан Виденов...

А иначе в тези бездуховни времена любовта е онова, заради което си казваш, че е имало смисъл - това е водещото чувство в моя репертоар, и онова, което води хората на моите концерти...

На хората им липсва романтика, сантименталност, вяра в доброто, патриотизъм - аз имам такива песни, такива са и моите слушатели - с обич към България, толкова много мои фен-групи има, като тази във Варна. Те идват, защото така са възпитани в семейство ти, с такива ценности...", сподели още Веселин Маринов.

Още по темата в звуковия файл.