"Не очаквах, че това ще се случи точно сега. Не бях подготвен за образите, които виждам от днешна Украйна. Не очаквах и това, което наблюдавам от случващото се в Полша с пристигащите бежанци, с огромни количества. Има нещо много страшно в израженията на хората, които изведнъж се оказват в центъра на подобни събития. Шокът, който може да видите по лицата им, е много трогателен, чак плашещ. Говоря напоследък с много хора за това как те се чувстват, как се справят със стреса от случващото се. След като шокът премине и хората преодолеят моментите, в които мислят, че няма какво да направят, че са абсолютно безсилни, гледайки какво се случва, те встъпват в друга фаза – тази, в която си казват, че има какво да дадат от себе си. Има начин, по който да помогнем в подобна ситуация".
Това сподели пред БНР британският писател и журналист Крис Клийв.
Той е възпитаник на престижния Бейлиол Колидж в Оксфорд, където завършва психология. Автор е на четири романа ("Възпламеняване", "Другата ръка", "Злато" и "На смелите се прощава"), пише и разкази. Дебютният му роман "Възпламеняване" е и адаптиран като филм, а вторият му роман, "Другата ръка" или "Little Bee"в Америка, е №1 бестселър в класациите на New York Times с над 2-милионен тираж. Между 2007 и 2010 година списва регулярна рубрика, посветена на децата и родителството (Down with the kids), в Guardian. Носител на престижни литературни награди. Живее в Лондон със съпругата си и трите им деца. Роден е през 1973 година.
Като психолог Крис общува с хора, преминали през подобни житейски трагедии. Като писател – с ветерани от войната, за да представи по-правдоподобно събитията в книгите си. Какво научава?
"Те винаги твърдят, че е много трудно да обясниш какво всъщност представлява войната. За тях тя никога не спира. Когато си бил част от подобен конфликт, той остава в теб. По един или по друг начин. Тези хора се връщат в свят, който не осъзнава какво точно се е случило и не знае какво е да си бил на бойното поле. Първото нещо, което забелязвам, докато работя с хора, пряко свързани с войната, е колко е важно да ги изслушаш. Да се опиташ да ги приобщиш към всекидневния живот по-добре от преди. Какво можем да направим като граждани сега? Диалогът между великите сили не сработи. Оказа се, че се чувстваме безсилни и сякаш няма какво да направим. Има обаче неща, които зависят от нас. С общи усилия можем да направим света по-добро място. Чрез тях ще можем да смекчим тревожността си. Първото нещо е да слушаме. Например, когато бежанец дойде в Полша и каже – това е което ми се случи – трябва да го чуем. Да се опитаме да сме в помощ на тези хора. Да им създадем сигурно място. Можем да използваме тези моменти като време, в което обучаваме себе си и младото поколение. То в момента ни наблюдава много внимателно и усвоява как трябва да се държи във времена като тези".
Намираме се във време, в което преговорите и дипломатическите отношения не успяха да спрат войната и насилието. И това е много жалко, категоричен е Крис Клийв.
"Макар и ситуацията да е нова за Европа, имаме в съвременния свят много случаи, в които хората отиват на война. Включително и моята държава – например войните в Ирак и Афганистан. Цивилното население и военните там споделят същите преживявания и условия. Казвам с огромна предпазливост, че тази ситуация е нова за мен, нямаше обаче да е така, ако живеех в Ирак или в Афганистан. Или ако живеех в Сирия, където хората вече са станали свидетели на проваления диалог. Но, да, това е нова ситуация за Европа. Мисля, че изненадата се крие в липсата на връзка между убеждението, че имаме много общи неща в момента, че се познаваме по-добре от всякога, че имаме приятели в социалните мрежи от засегнатите места. В същото време се оказва, че този диалог, тази връзка не съществува. Оказва се, че решението е едно – ужасно насилие. Това е шокиращото. Мисля, че хората не могат да намерят начин да интегрират това в ежедневието си".
Дори и да сме добри и отзивчиви – ще успеем ли по този начин да победим оръжията?
"Ние не можем да обезоръжим войната с доброта, но можем да направим своя свят по-сигурен. Да предотвратим ескалация чрез доброта. Напълно съм сигурен. Какъв е механизмът за това ли? На първо място, не бива да демонизираме групи от хора. Например Русия и нейния народ. Това, което говорят младите хора, много ме окуражава. Те осъзнават разликата между властта в Русия и населението ѝ. Трябва да разберем, че е сторено зло и в същото време да отделим омразата от сърцата си към дадена група от хора. Първо, трябва да спрем ескалацията в собствените си сърца. Това е единственото място, в което можеш да стопираш омразата. Не бива да ставаме сурови, не бива да бъдем ядосани, не бива да слугуваме на предразсъдъци. Това можем да направим. Друга част от механизма е да сме гостоприемни към бежанците. Ще бъде трудно да ги посрещнем, но трябва да го направим. Защо? Защото това ни прави колективно силни. Тази идея, че можем да си вярваме. Да се грижим един за друг. Неспособни сме да спрем насилието, но можем да облекчим ранимостта на този свят. Това се превръща в наша работа. Какво друго можем да направим? Да научим какви са нашите собствени стойности. Трябва да си кажем – добре, сега разбирам колко е важно да правим повече за останалите. Да се грижим един за друг и да се пазим".
Според писателя единственият инструмент, който имаме е любовта и способността да се грижим един за друг – независимо дали е за нашия съсед, приятел, близък, който живее в друга държава.
"Нямаме достъп до оръжия, но имаме възможност да използваме невероятната сила на знанието, на обичането, на гостоприемството и грижата. Давайки на хората начин да победят безпокойството си, научавайки самите себе си какви са качествата ни, това са нещата, които са достъпни за нас. Това са силите, които можем да разгърнем. Вярно е, не можем да противодействаме на политиците и диктаторите. Можем обаче да направим много заедно. Мисля, че е важно да действаме, а не просто да седим, ужасено четейки новините. Да, четете новини. Бъдете ужасени. След това обаче се опитайте да сътворите някаква промяна в реалността чрез този страх. С помощта на собствената си креативност и любов".
Велико Търново ще се кандидатира за Европейска столица на културата за 2032 година. Това обяви кметът Даниел Панов тази вечер на церемонията при връчването на надградите "Култура" на изявени дейци от различните изкуства. Велико Търново за 10-а година връчва наградите "Култура", които са статуетка "Икар" и парична премия от 2000 лева за..
Председателят на Народното събрание Наталия Киселова коментира внесеното от президента Румен Радев искане Конституционният съд да се произнесе по решението на ѝ да върне предложението за провеждане на референдум за влизането на България в еврозоната, без да го допусне да стигне до парламентарни комисии и пленарната зала. Радев сезира КС – иска..
Петима души са пострадали леко при катастрофа между микробус, превозващ пътници, и лек автомобил в София, на кръстовището на бул. "Борис III" и ул. "Владайско въстание", съобщи Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) пред БТА. Пострадали са пътнички в микробуса – маршрутно такси, като се е наложило да бъдат откарани в "Пирогов" с леки..
Редовният парламентарен контрол се превърна в арена на битка между депутатите от "Възраждане" и вътрешният министър Даниел Митов. Те се оплакаха, че са станали жертва на "побой, насилие и обгазяване на мирно протестиращи граждани". Даниел Митов защити действията на полицаите и употребата на лютив спрей: "Използването на помощно средство..
Иранският министър на външните работи Абас Арагчи заяви днес, че в Рим е приключил петият кръг от преговорите със САЩ относно ядрената програма на страната, предаде Асошиейтед прес, като се позова на негов пост в приложението за съобщения "Телеграм", където той качи и снимка, на която разговаря с външния министър на Оман Бадр бин Хамад бин Хамуд ал..
Шестото издание на "Фестивала на занаятите и изкуствата" започва от днес в Добрич. Изложението ще продължи до 25 май. Негов организатор е Фондация "Добруджа – история, традиции, култура" в партньорство с Община Добрич. Около 60 занаятчии от цялата страна ще вземат участие във фестивала тази година, посочи организаторът му Пепа Рашева:..
Северна Македония иска да обсъди с България въпросите, които блокират пътя ѝ към членство в Европейския съюз, по време на срещата на върха на НАТО следващия месец и се надява на тази среща да присъстват и висши служители на ЕС и НАТО. На пресконференция с върховния представител по външните работи на ЕС Кая Калас в Скопие македонският премиер..
"Вижте кой предложи създаването на държавни магазини?! Тази политическа структура, която господин Пеевски представлява и управлява, перфектно се..
Когато лекуваш един пациент, това е цяла вселена , каза в интервю за БНР проф. Асена Сербезова, бивш министър на здравеопазването, бивш изпълнителен..
Работещите в градския транспорт на София издържаха на голям обществен натиск и постигнаха исканията си . Тази позиция изрази пред БНР Калина..