Живот в два куфара с надежда за завръщане

„Целият ми живот е в два куфара“, казва Олга Кузева от Харков, която е една от тях.

Олга и семейството ѝ са сред първите, които напускат страната. Довчера Олга се грижила за децата и хубавия си дом в Украйна, но днес животът ѝ е различен. Казва, че днес мечтата ѝ е да се прибере в у дома, да си облече пижамата и да заспи в собственото си легло.

„Никой не вярваше, че това може да се случи“, спомня си тя.

„Взехме каквото можем, сложихме багажа в колата и потеглихме за България.“

• Близо 42 000 са украинските бежанци у нас

Съпругът на Олга е българин. Сега са в София при майка му. Тук Олга вече не е домакиня, а доброволец в бежански център, където помага на своите сънародници, които не спират да пристигат и да търсят помощ.

„Идват хора, възрастни жени, носят някаква храна, паста и четка за зъби. Толкова е трогателно“, споделя тя за отклика в помощ на бежанците, които по думите ѝ нямат нищо.

„Те са тръгнали с едни гащи и един телефон. Нямат нищо от нещата, които в ежедневието дори не забелязваме. Сапун, чиния, вилица. В един момент всичко, което си градил цял живот, вече го няма.“

Двата куфара и неуредиците у нас обаче са цяло състояние в сравнение с преживяванията на приятели на Олга, останали в Украйна.

„Колкото и да искаш да го проумееш, не можеш – хората, които са в мазето при бомбардировките. Никога няма да ги разберем.“

Близките ѝ са разделени в три държави. Сестра ѝ се отправя към Италия, майка ѝ идва в България, а възрастният ѝ баща остава в Харков.

Когато се чуват по телефона, не казват „Здравей!“, а „Още сме живи“.

Олга и семейството ѝ не губят надежда, че войната скоро ще приключи и ще могат бързо да се върнат в техния красив в спомените им град.

Чуйте историята на Олга в звуковия файл.