Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Методи Андреев: В строителния бизнес има големи буфери, най-големите печалби бяха там

Не може всички фирми да бъдат слагани под един знаменател за форсмажор, казва преподавателят

Методи Андреев
Снимка: Ани Петрова

В строителния бизнес има твърде големи буфери. Дълги години строителните фирми работеха на 100% печалба. Това коментира пред БНР доц. инж. Методи Андреев, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия и член на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.

Най-големите норми на печалби бяха в строителството. Дълго време цената на един квадратен метър готова строителна жилищна площ беше около 400-500 евро. В тази цена влизат обезщетенията, които строителните фирми даваха на собствениците на терените. А се продават на 1000 евро на квадратен метър (средно за София). Това дълго време го наблюдавахме преди да дойде войната в Украйна, преди да се вдигнат енергоносителите. Така че преди да започнат да говорят строителните фирми за повишаване на цените вследствие на тези за тях действително форсмажорни обстоятелства, трябва много добре да си прегледаме какви норми на печалби реализирахме. Дълго време тези, които купуваха, потребителите на тяхната продукция, бяха длъжни да плащат почти 100% норма на печалба“, каза Андреев в предаването „Хоризонт до обед“.

Според Андреев трябва да се направи разделение, защото едни фирми са се ползвали от „благинките по времето на ГЕРБ“ и „предварително са взели огромни суми без да са свършили съответната работа, а много пъти тези суми са два-три пъти по-големи от действително необходимите“.

„Другите са почтени и честни фирми, които не са се явявали в обществени поръчки, работили са изключително в частния сектор. Тези фирми действително са в тежко положение, защото не са вземали нито инхаус пари, нито обществени поръчки в огромни размери. За тях може да се отнесе форсмажорът, в момента имат обективен проблем да продължат строителството.“

Предложението за форсмажор на БТПП не трябва да се прави за всички фирми. Не може всички фирми да бъдат слагани под един знаменател, смята Методи Андреев.

Има засегнати от форсмажорни обстоятелства и трябва да го докажат, но има и такива, които не са засегнати, например от IT сектора, поясни той.

„Поставянето на форсмажор за всички фирми би могло да блокира пазарната икономика. В този вид, в който е предложено от БТПП, не бива да се прилага.“

След като се нормализират нещата между Русия и Украйна, би трябвало да се нормализира и цената на енергоносителите, посочи Методи Андреев.

„Пазарът много пъти се вдигаше, сваляше. Много ми е интересно, ако тръгнат цените на електроенергията, на газа надолу, дали ще тръгнат надолу цените на стоманата, на бетона и цените на продукцията на строителните фирми. Знаем какъв е отговорът. Няма да тръгнат. Това е големият проблем. Ние в България нямаме действаща пазарна икономика.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51