Дни до вота в Унгария путиновият лагер и европейският са близки по рейтинг

Унгарският премиер Виктор Орбан се готви за парламентарни избори. Те ще се проведат следващата неделя - на 3 април. Опозицията издигна общ кандидат за премиер в опит най-после да свали Орбан от власт и след началото на войната заложи на посланието, че който гласува за него, все едно гласува за Путин. А който е против него, е за Европа. Заради топлите доскоро отношения между Орбан и руския президент, идеологическите прилики между двамата и енергийната зависимост на Унгария от Русия.

Опитният Орбан контрира, че в този момент на Унгария ѝ трябва опитен лидер, а не аматьори военнолюбци, и че всеки глас за ФИДЕС е глас за мир и евтина енергия.

„Има една мъдра приказка - че прогнозите са доста трудно нещо, особено тези за бъдещето. Това важи най-много за политическите кампании, както видяхме през последните години - с референдума за Брекзит и с изборната победа на Тръмп. Много трудна работа е това“, казва в интервю за „Събота 150“ Тибор Дежефи, унгарски професор социолог, член на Европейския съвет за външна политика.

„Специално в Унгария е много трудна - заради странната ни избирателна система, която донякъде наподобява американската. Спечелването на мнозинството от гласовете не води непременно до победа. Имаме и партийни листи, и мажоритарни кандидати. Освен това двата блока - както вие ги разграничихте, но не и както на Орбан му харесва да се разграничават - путиновия и европейския - са доста близки по рейтинг. Само едно нещо изглежда сигурно - конституционното мнозинство, което Орбан безпрецедентно за Европейския съюз спечели три пъти поред - сега е немислимо. Това, разбира се, не е изненадващо, предвид ситуацията, в която се намираме - Covid, икономическата криза, войната в Украйна. От друга страна пропагандната машина на Орбан, която промива мозъците на хората от над 10 години, продължава да действа. И затова не непременно обективните обстоятелства ще определят резултата от изборите... Другата причина да се колебая да направя прогноза е, че никой не знае какво ще е наистина отражението на войната върху предизборната кампания. Стереотипът, знаете, гласи, че войната означава хаос. Хаосът изисква възстановяване на реда. А редът се осигурява от силен лидер. Орбан, разбира се, смята себе си за способен и иска да е в тази роля. Мантрата му сега е „стратегическо търпение“. Казва: „Ето как трябва да се държи един лидер в такава ситуация!“ и внушава, че не бива тъкмо сега да се дава шофьорското място на някой, който е неопитен и наивен аматьор като опозицията. Но дали това послание ще надделее или неудобният за Орбан факт, че е най-близък приятел с Путин от години - никой не знае“. 

В първите дни на войната Виктор Орбан създаде впечатлението, че може би най-после действа проевропейски - критикува руското нападение срещу Украйна, прие стотици хиляди бежанци в Унгария, гласува за първите пакети от санкции срещу Москва. Постепенно обаче заговори за неутралитет и за тесните унгарски интереси - вероятно имайки предвид и енергийната си обвързаност с Русия. Ситуацията е подобна и в България. Дали пък този т.нар. неутралитет няма да се окаже печеливш залог в бъдеще?

Унгария, също както и България, живее в пълен смут в момента. 30-годишният период, който започна с падането на Берлинската стена, вече свърши и навлязохме в нова епоха. Краят на еднополюсния свят, в който Американската империя решаваше едва ли не всичко, означава начало на доста по-хаотичен многополюсен свят. Въпреки това, смятам, че Унгария, както и България, имаха историческия късмет да се присъединят към Европейския съюз. И въпреки всичките му проблеми, нашите страни, които исторически обикновено все са били на губещата страна, този път направиха правилния избор. Затова си мисля, че това флиртуване с неутралитета е просто сигнал към Путин и към китайците, че може би още сме отворени за бизнес с тях. Но докато Евросъюзът дава толкова много пари на Унгария, а и на България, едва ли някоя от тях ще го напусне. Защото това би било икономическо самоубийство. 

Като споменахте историята, кажете ми за Унгария - предвид съветските репресии отпреди 60 и повече години - как толкова много хора - избиратели на ФИДЕС - не виждат нищо смущаващо в това страната им да става все по-зависима икономически от путинова Русия и политически толкова близка с нея?

Преди 100 и повече години също сме били подложени на репресии. Наскоро отбелязахме националния си празник - на 15 март - деня на избухването на унгарската революция срещу Хабсбургите, която е била разгромена от руската армия през 1849 година. Затова наистина сте прав, че има исторически елемент в отношението ни към руснаците. Спомнете си и личната история на Виктор Орбан, чиято политическа кариера започна през 1989 година. Тогава, в речта си на Площада на героите в Будапеща, той заяви, че съветските войници трябва да напуснат Унгария. Орбан имаше дълъг период на антируска нагласа, но през последните години това се промени коренно. Избирателите на ФИДЕС са най-проруски настроени от всички, със симпатии към авторитарни режими. Защото през последните 12 години, откакто е на власт, лайтмотивът на речите на Орбан на националния ни празник е, че Брюксел е новата Москва: „Както Москва ни репресираше преди да падне Стената, така Брюксел ни репресира сега“. Това е пълен абсурд! Защото ние сме част от процеса на вземане на решения в Брюксел и гласът ни е толкова тежък, колкото и германският. Но така става! Прав сте да се чувствате озадачен. Не сте само вие. Много странно е това обръщане. 

• Унгария отхвърли исканията на Зеленски за доставка на оръжия

• Жолт Богар: Дистанцирането на Орбан от Путин е съмнително

Смятате ли, че косвена жертва на руската война в Украйна ще е и унгарско-полското партньорство? Към изолация ли върви Орбан?

Да. Бих казал, че в международен контекст той е в по-трудна ситуация от всякога. Орбан обича да се представя не само като унгарски държавник, но и като европейски лидер. Привържениците му на митингите носят тениски с лика му и с надписи „Лидер на Европа“. Той се смята за международен играч, който има способността да прозре накъде водят глобалните сътресения. Едно от малкото му правилни убеждения е, че рано или късно Китай ще е най-голямата икономическа сила и затова трябва да сме в добри отношения с нея. Но сега мантрата, че той има стратегическа визия и е далеч по-предвидлив от всички в Европа е разклатена. Практически това означава, че той губи съюзниците си. А също и че политическото цунами, пробивът на авторитарните, нелиберални и популистки сили в Италия, Франция и на други места не се материализира. Най-болезнена е загубата на приятелството на Полша. Защото това не е обикновен политически съюз, а много активно партньорство за взаимопомощ в европейските институции - ако някой иска да прокара нещо срещу Полша, Унгария налага вето и обратно. Никой не знае как ще се развият нещата след войната, но в момента е ясно, че поляците просто не могат да преглътнат двуличните изказвания на Орбан срещу тази война. Позицията му обаче е в пълна зависимост от предизборната му кампания - той казва това, което мисли, че неговият електорат иска да чуе. Но ще е много интересно след изборите - независимо дали ще ги спечели или ще загуби - как ще смени реториката си. Доказал е, че е много добър и пъргав в това.

Допускате, че би обърнал войнствената си реторика от Запад на Изток?

Откакто е на власт Орбан, все сме във "война". Война с Норвежкия фонд за развитие. Война с МВФ. Война с Европейския съюз. С Джордж Сорос. Защото трябва Орбан някак да оправдае поведението си. Знаете, в политиката трябва да имаш враг, за да привлечеш електората. Така Орбан продава своята версия на реалността, описвайки Унгария като страна под постоянни атаки. А сега, когато наистина има война, той внезапно промени подхода си. Защото май наистина е опасно. Призовава да сме спокойни и търпеливи. Да не прибързваме с решенията си и най-вече да не влизаме в конфронтация. Това си е истински обратен завой. Много е трудно да се предскаже какъв пореден завой ще направи Орбан след изборите. Но според мен ще продължи още дълго време да флиртува с този т.нар. неутралитет.

Прави ли опозицията достатъчно, за да има още шанс да победи?

Това, което се случи в Словакия преди няколко години, сега се случва и в Унгария. Има много широка опозиционна коалиция - практически всички освен Орбан: бившата крайна десница, левицата, зелените, алтернативни партии. Унгарската опозиция направи нещо много добро - първични избори за общ кандидат за премиер. Избран беше външен за системата човек - Петер Марки-Зай. Тъй като той е независим кмет на малък град, отне известно време, докато сключи споразумение с отделните партии и организира кампанията си. Но човек трябва да е реалист и да не очаква, че такова нещо може да стане бързо, и то с доста ограничени ресурси. Марки-Зай избра тактиката да сравнява Орбан с Путин. И тъй като всяка предизборна кампания е всъщност състезание на тактики и послания, успехът му ще зависи от това колко голяма част от електората ще сметне, че това е най-важният въпрос на тези избори. А това е много трудно да се прогнозира. Много трудно.