Ще станат ли по-строги наказанията за киберпрестъпленията

ГДБОП наскоро хвана 46-годишен мъж, който изнудвал над 20 деца през интернет. Полицията е установила, че мъжът се прикривал зад фалшиви самоличности в мрежата и е използвал маршрутизиращи системи. Тази история съвпадна със старта на дебата за по-суровите наказания за киберпрестъпленията.   

Нищо не може да се направи за актуализиране на наказването на киберпрестъпленията. Опитите за редакция на законодателната рамка засега не удрят на камък, но се движат с близо двегодишно закъснение. След като 44-тият парламент добута по-високите наказания за киберпрестъпления до приемане на първо четене, в зала, силите на депутатите тогава - през 2020-а - не стигнаха и така промените останаха за 47-мото НС.

С времето се оказа, че предложенията за промени са доста трудно защитими. И това пролича от дебата в Комисията по електронно управление. Депутатите демонстрираха неохота да подкрепят по-високите наказания за киберпрестъпления с данни, отчитането на които застиват до 2019-а. От старата статистиката разбираме, че през 2015 година има 57 постъпили жалби и сигнали от жертви на киберпрестъпления. До 2019 година броят им се увеличава до 2882, 2049 от които имат отношение към Наказателния кодекс. И връзката между престъпление и наказание е правопропорционална. 

Всичко това се случва преди пандемията, заради която работа, учене и социален живот изцяло се пренесе в интернет. И преди навлизането на Русия в Украйна. Което накара хората да се замислят не само за водената с танкове и ракети война. Но и за водената през интернет война. На последното заседание дигиталната комисия едва успя да изкопчи от електронното министерство обещание за актуализиране на данните към мотивите. А младите депутати дадоха ясно да се разбере, че със стари данни нова подкрепа няма как да се търси. Зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев е наясно с проблема и обеща да информира колегите си в министерство на правосъдието. Защото тепърва ще се наложи юристите да застанат пред колегите си от вече ресорната за промените правна комисия. И не само да търсят подкрепа за промените с нови данни. А и с юридическите аргументи дали предложенията са адекватни са ситуацията. Зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев каза пред БНР: 

"Екипът на Министерството на правосъдието ще обсъдим дали да не се предвиди още по-голямо увеличение на размера на глобата. Аз съм привърженик на това глобата да бъде процент от имуществената вреда. Това е много по-ефективен метод, защото не зависи от инфлацията, а не при нарастваща инфлация постоянно да се променя размерът на глобата, за да се догонва размерът на инфлацията".

Какво в момента се предлага. Онлайн сексуалните престъпления към малолетни и непълнолетни ще се наказват със затвор до шест години. Сега максимумът е или три, или пет години. Наказанията за хакерски атаки също ще бъдат завишени. При умишлено заразяване с компютърен вирус затворът може да стигне до девет години и глоба до 20 хиляди лева. Нов текст предвижда наказание за умишленото заразяване на компютърна мрежа, която е част от критичната инфраструктура. Виновният за това може да получи затвор до 12 години и глоба до 20 хиляди лева. Дали тези наказания ще решат проблемите. "Не", казва зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев: 

"Законопроектът не може да реши всички проблеми, свързани с компютърните престъпления. ... Този вид престъпност, бидейки сложна в интелектуално отношение, тя трудно се разследва и трудно се доказва".

Полицията не се оплака, че им е трудно да разследва. Поне официално това не стана дори и когато директорът на ГДБОП Калин Стоянов отчете дейността за 2021-ва. Статистиката за миналата година показа, че боят на киберпрестъпленията не е намалял. От началото на пандемията от Covid-19 се наблюдава изместване на някои престъпни дейности във виртуална среда и тенденция на покачване с 3-4 пъти на компютърните престъпления. 

Разкрити са нови механизми за извършване на компютърни престъпления, каза Калин Стоянов. Трябва ли да се побърза с дебата за новите по-високи наказания за кибепрестъпленията? Задочен отговор дава Ева Жечева от дирекция „Права на детето" към националния омбудсман. Тя припомни, че децата, дори и по европейското законодателство, имат по-особена защита срещу онлайн сексуалните престъпления. Само за миналата година Центърът за безопасен интернет е разгледал над 15 000 сигнала, подадени заради сексуално насилие над деца и вредно съдържание. 5 000 от тези сигнали са били подадени в ГДБОП като наказуеми. Затова Ева Жечева е „за“ увеличаването на наказанията. И призова по-скоро прокуратурата да се образова, за да повдига адекватни обвинения. 

Сред многото проблеми, ускоряването на дебата за актуализиране на наказването на киберпрестъпленията, като че ли е бял кахър. Но и той трябва да бъде решен. А не да отлежава още години, потънал в спорове за данни, за възможности или за вероятности.

"Законодателството винаги изостава от развитието на обществените отношения и развитието на технологиите. Приветствам тези усилия, които се полагат в момента за промяна в наказанията, за завишаването им и за актуализиране на Наказателния кодекс, защото това е много важно за противодействието на тези престъпления".

Този коментар направи пред БНР Явор Колев, експерт по киберсигурност, дългогодишен ръководител на Отдел "Киберпрестъпност" в ГДБОП.

Той изтъкна, че в системата на МВР няма достатъчно подготвени кадри, освен работещите в отдел "Киберпрестъпност", които са на много високо ниво, но капацитетът му не може да отговори на огромния брой киберпрестъпления, които се извършват:

"В момента де факто няма престъпление, което да не е извършено с помощта на използване на високи технологии. Трябва масово обучение на всички оперативни и разследващи полицаи, за да могат ефективно да поемат този огромен натиск".

Според Колев експертите по киберсигурност трябва по-често да се появяват в медиите, за да информират обществото за предизвикателствата в интернет, защото превенцията е най-важна. Той подчерта, че гражданите трябва да са подготвени, за да могат да защитят и личните си данни, които им се налага да използват при различни виртуални операции.

Интервю на Валерия Николова с Явор Колев и репортаж на Добромир Видев в предаването "Хоризонт до обед" можете да чуете от звуковите файлове.